Решение № 3902 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2015 г.

Решение № 3902 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3136/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив против Решение № 203/10.02.2015 г., постановено по административно дело № 2873/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 261202155/09.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1282/01.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Еврофокс" ЕООД в общ размер на 125 094,55 лева със съответните лихви за периодите м. 02.2009 г. - м. 08.2009 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, поради се иска да бъде отменено в обжалваната част и се постанови друго решение, с което да се потвърди изцяло ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба - "Голд ойл" ООД се представлява от адвокат Хаджиева и адвокат Стоянов, които оспорват жалбата и молят да бъдат оставена без уважение по съображения, развити в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е второ по ред и е образувано след връщане на делото за ново разглеждане в частта, с която с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Еврофокс" ЕООД в общ размер на 125 094,55 лева със съответните лихви за периодите м. 02.2009 г. - м. 08.2009 г. При новото разглеждане на делото съдебния състав е изпълнил указанията, дадени от касационната инстанция и е назначил съответната съдебно-счетоводна експертиза за изследване на релевантните факти. Съдът е отменил ревизионния акт в посочената част, след като е достигнал до извода за реалност по спорните фактури, имащи за предмет доставка на слънчоглед. В обжалваното съдебно решение е извършен подробен анализ на събраните по делото доказателства, в това число доказателствата, представени от прекия доставчик "Еврофокс" ЕООД при извършената му насрещна проверка, приемо-предавателните протоколи, документите, удостоверяващи извършения транспорт на стоките - експедиционни бележки, кантарни бележки, товарителници и пътни листи, както и заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на установените фактически обстоятелства, съдът е достигнал до правилния и обоснован извод за реалност на извършените доставки по фактурите, издадени от "Еврофокс" ЕООД. На първо място е установено, че процесните фактури отговорят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, както и, че стойностите по тях са реално заплатени. Фактурите, приемо-предавателните протоколи, експедиционните и кантарни бележки, както и транспортните документи са били представени още в хода на ревизионното производство. Установена е последващата реализация от страна на ревизираното лице на закупената от него стока, която изцяло е била използвана в основното му производство. Съдът се е съобразил с трайната практика на СЕС за това, че установяването на техническата, материална и кадрова обезпеченост на доставчика не може да бъде задължение на получателя, като в тази връзка наличието на доказателства за предаване и приемане на стоката, удостоверено с подпис на страните по сделката, документираното измерване на слънчогледа, превоза и получаването му, действително преодоляват извода на приходната администрация за липса на ресурс при прекия доставчик. Тъй като предмет на процесните доставки са били родово-определени вещи, тяхното индивидуализиране, чрез отделяне от рода и предаването им на получателя е прието за доказано от съда въз основа на представените и неоспорени приемо-предавателни протоколи, кантарни и експедиционни бележки. В хода на съдебното производство не е било извършено оспорване по реда на ГПК на документите, удостоверяващи предаването на съответните количества слънчоглед, поради което същите правилно са ценени от съда с оглед на установената им връзка с останалите събрани доказателства - договори, фактури, товарителници за извършен транспорт, договори за наем на товарни автомобили, пътни листи, кантарни бележки, справки за плащания, справки за предходни доставчици и данните за последваща реализация на стоките. При това положение, правилно съдът е приел, че липсата на 5 броя от кантарните бележки, при общ брой от 119, не опровергава факта на предаването на стоките. От събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е бил изяснен механизмът на доставките посредством превоз директно от предходните доставчици на "Еврофокс" ЕООД до базата на "Голд ойл" ООД, като транспортът е бил за сметка на доставчика. Прекият доставчик е организирал превоза на слънчогледа чрез трети лица, като не са спорни по делото данните за собствеността на МПС, с които е извършен превоза и регистрацията им по реда на Закона за движение по пътищата. Правилен е изводът на съда относно възражението на приходната администрация за липса на реквизити в транспортните документи, което се съдържа и в касационната жалба, за което обстоятелство ревизираното лице не би могло да носи отговорност, тъй като транспортът е бил осигурен изцяло от доставчика чрез наемане трети лица, които да извършат превоза на стоките. В тази връзка без основание са и възраженията за това, че не са представени доказателства за закупено гориво от "Еврофокс" ЕООД и липсата на трудови договори с лицата, посочени като превозвачи в пътните листи. Относно възраженията за липса на трудов ресурс при доставчика, както и неустановената наличност на процесните количества слънчоглед при него към 01.01.2009 г., съдебният състав се е позовал на задължителното тълкуване на разпоредбите на Директива 2006/112, дадено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно които на ревизираното лице не следва да се възлага доказателствената тежест за това дали издателят на фактурата е разполагал със стоките, предмет на доставката и бил ли е в състояние да ги достави, при условие, че е налице доказано наличие при ревизираното лице на предмета на пряката доставка. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обстоятелствата дали осъществяваната от прекия доставчик търговска дейност е в съответствие със съответните нормативни актове, не следва да рефлектират в правната сфера на получателя на доставките. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява искането на пълномощника на ответника по касационната жалба - адвокат Стоянов за присъждане на съдебно-деловодните разноски, сторени от неговия доверител в хода на настоящото съдебно производство, за което са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева за изготвяне на възражение срещу касационната жалба и процесуално представителство пред Върховния административен съд. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение