Решение № 14693 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2468/2011 г.

Решение № 14693 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2468/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Петрана Иванова Христова от гр. Мездра против решение от 13.07.2010 г. на Софийския градски съд, административно отделение, постановено по адм. дело № 882/2007 г., с което, като неоснователна, е отхвърлена жалбата на касатора против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14/15.08.2005 г. на главен директор на управление "Пътни такси и разрешителни" (УПТР) към Изпълнителна агенция "Пътища", с който на адресата на акта е определено публично държавно задължение в размер на 6686,02 лв., от които 5722,41 лв. главница и 963,61 лв. лихви за периода от 19.02.2002 г. до 9.07.2004 г. със законната лихва до окончателното изплащане на задължението. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се поддържа, че административният орган не е доказал обектът да е бил използван от адресата на обжалвания акт, а също и неправилно е прието, че актът е издаден от компетентен орган. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният акт да бъде обявен за нищожен. Ответникът - Агенция "Пътна инфраструктура", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел за установено, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган - главен директор на УПТР - ИАП, като подписа си е положило лицето И. Оташлийски. Според съда в тежест на жалбоподателя е било да обори качеството на това лице да изпълнява длъжността "Главен директор" в управление "Пътни такси и разрешителни" към Изпълнителна агенция "Пътища" към момента на издаване на акта, като по делото са липсвали данни подписалият акта да не притежава това качество. Така постановеното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място правилно съдът предвид и направеното искане за обявяване на акта за нищожен, се е ограничил единствено до преценка относно валидността на АУПДВ, тъй като конкретните възражения на жалбоподателя са се отнасяли до материалноправните основания за издаването му и неговата обоснованост, а тези въпроси са били преклудирани поради просрочването на жалбата, подадена до съда. Съдът, прилагайки служебното начало е длъжен да даде указания на страните, като разпредели между тях тежестта на доказване на спорните факти. В конкретния случай спорно е било обстоятелството относно наличието на компетентност на лицето подписало процесния административен акт. С определение от съдебно заседание на 27.03.2008 г. съдът е задължил ответника по жалбата да представи доказателства, че към датата на издаване на акта лицето, което го е подписало има правомощия за това, като до приключването на делото това указание не е било изпълнено. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд е приел в мотивите на решението, че в тежест на жалбоподателя е да обори качеството на лицето подписало акта да изпълнява длъжността Главен директор на УПТР - ИАП. Тъй като компетентността на издалия акта орган не следва пряко от правна норма в тежест на органа е да докаже пораждащия компетентността му факт. Съдът не е изследвал въпроса за компетентността на органа издал заповедта, която в случая произтича от делегация и трябва да бъде доказана. Този въпрос е от съществено значение за изводите, които следва да се направят относно валидността на обжалвания административен акт. Решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да укаже на административния орган-ответник по искането, че следва да представи доказателства относно компетентността на лицето, подписало спорния акт, което е в негова тежести едва след това предвид доказателствата по делото се произнесе по основателността на искането за нищожност. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,