Решение № 10907 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8856/2018 г.

Решение № 10907 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8856/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Младши инспектор при 06 РУ - СДВР - М. Рангелова, чрез юрк. Цановска, срещу решение № 3251 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 3163/2018 г. от Административен съд – София град. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излага доводи, че оспореният акт съдържа фактическа и правна квалификация на извършеното нарушение – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като за прилагането на ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на Б. Йорданов против оспорената Заповед, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Б. Йорданов, в представено от адв. И. отговор на касационната жалба, излага съображения за неоснователност на същата и претенция за присъждане на сторените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение АССГ е отменил заповед за задържане на лице per. № 457/03.03.2018 г. на полицейски орган - мл. инспектор при О6 РУ СДВР. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена при хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактическо основание в нея е посочено "установяване на съпричастност към извършено престъпление на основание чл. 346 от НК във връзка със ЗМ 695/18 г.". Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, посочена като основание за задържане на Б. Йорданов, предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. При това няма спор, че за приложението й не е необходимо същите да са достатъчни за да се обоснове извод, че лицето е извършило престъпно деяние и че е направило това виновно, както и да бъде посочена точната правна квалификация на деянието. За законосъобразността на налагане на предвидената в цитирания текст принудителна административна мярка следва в заповедта да бъде посочено по начин ясен и разбираем за задържания причината за задържането му и наличие на данни, т. е. на индиции, че това лице е извършило престъпление. Достатъчно е тези данни да обосновават предположение за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпление и същите да са налични към момента на налагането на мярката. От приложената по делото административна перписка не са налице никакви доказателства, които да обосновават извода, че към момента на издаване на заповедта за задържане - 03.03.2018 г. са налице данни за евентуална съпричастност на Б. Йорданов в извършване на посоченото в заповедта престъпление. Цитираното в заповедта "ЗМ 695/18 г." не е представено по делото, а в докладната записка от 12.03.2018 г. /л. 20 се сочи, че Йорданов е задържан за "профилактика", тъй като има регистрации в масивите на МВР. В същата докладна е отбелязано, че от снетите обяснения в РУ не може да се докаже престъпление по чл. 346 НК и съпричастност с ЗМ 695/18 година. Установяването на данни за евентуалната съпричастност на задържаното лице към извършено престъпление следва да се преценява във всеки конкретен случай, като в тежест на административния орган е задължението за установяването им, което в настоящия случай не е сторено. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,