Решение № 13681 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8107/2017 г.

Решение № 13681 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8107/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София (ОДМВР - София), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 358 от 2.05.2017 г., постановено по адм. д. № 37 по описа на Административен съд София – област (АССО) за 2017 г. С него настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на В. Василев сума в размер на 600, 00 лв., на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по нахд № 248 по описа на Районен съд – Костинброд във връзка с отменено, по силата на Решение № 172 от 24.10.2016 г., постановено по посоченото дело, Наказателно постановление № 16-1204-000934 от 12.05.2016 г., издадено от началника на РУ – Годеч, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на касационна проверка при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради неговата необоснованост. Поддържа се становище, че съдът неправилно приел, че е налице имуществена вреда в размер на 600, 00 лв., както и че е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява заплащането на претендираното като претърпяна вреда адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател акцентира, че приетият като доказателство по делото договор за правна защита и съдействие от 23.06.2016 г. е за процесуално представителство пред Софийския районен съд, а производството по обжалване и отмяна на посоченото наказателно постановление е протекло единствено пред Районен съд – Костинброд. Наред с това, поддържа становище, че липсват доказателства процесната сума да е действително заплатена от Василев на адвоката. В допълнение твърди, че съдът не е обсъдил и повдигнатия въпрос относно несъответствието на заплатеното възнаграждение, претендирано като претърпяна вреда, на справедливостта и този за прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което предявеният от Василев иск да бъде отхвърлен изцяло, респективно да бъде намален размерът на обезщетението до 300, 00 лв. с оглед правилата на справедливостта. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба. По същество моли да бъде уважена. Ответникът – В. Василев не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските за производството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 23.06.2016 г. на адвоката е изплатена от Василев в брой сума в размер на 600, 00 лв., за което договорът служи като разписка. От правна страна съдът направил извод, че заплатеното от Василев адвокатско възнаграждение съставлява вреда по смисъла на чл. 1, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Тази вреда представлява пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление и представлява имуществена щета по смисъла на посочените разпоредби. Въз основа на приобщения към доказателствата по делото договор за правна защита и съдействие, съдът направил извод, че претенцията за обезщетяване на претърпените вреди се явява доказана. Позовал се и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд – ОСС на I и II колегия на ВАС. По тези съображения съдът намерил предявения иск за основателен, поради което го уважил и присъдил на Василев сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е направеното от касационния жалбоподател оплакване, че по делото не е установена и доказана настъпила за Василев вреда в размер на заплатено адвокатско възнаграждение именно във връзка с отмяната на Наказателно постановление № 16-1204-000934 от 12.05.2016 г. по силата на Решение № 172 от 24.10.2016 г., постановено по нахд № 248 по описа на Районен съд – Костинброд за 2016 г. Оправдано в тази насока касаторът обръща внимание, че по силата на приобщения към доказателствата от първоинстанционния съд Договор за правна защита и съдействие от 23.06.2016 г. между Василев и адв. С. Златков, е договорено процесуално представителство пред Софийския районен съд. Видно от съдържанието на последния (л. 7 от първоинстанционното дело) между В. Василев и адв. С. Златков, на 23.06.2016 г. е сключен договор с предмет "оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по гражданско дело пред Софийски районен съд", при договорено възнаграждение в размер на 600, 00 лв., платимо в брой. Видно от договора, в него е направено отбелязване за действителното изплащане на сумата в брой. Така установеното не дава основание да се приеме за основателно твърдението на Василев, че именно във връзка с посоченото по–горе дело, водено в Районен съд – Костинброд за отмяната на Наказателно постановление № 16-1204-000934 от 12.05.2016 г. е претърпял вреда в размер на заплатеното по договора от 23.06.2016 г. адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. Впрочем, възражение в този смисъл е направено още в първоинстанционното производство от ответника. Видно от отговора на исковата молба, оспорена е причинната връзка между заплащането на сумата от 600, 00 лв. за адвокатско възнаграждение и отмяната на наказателното постановление. Наред с това, от съдебния протокол за проведеното съдебно заседание пред състава на АССО на 3.04.2017 г. се установява, че по време на съдебните прения, процесуалният представител на ОДМВР – София е акцентирал върху това, че от представения договор за правна защита и съдействие не се установява по кое именно дело е заплатено адвокатското възнаграждение, като е обърнал внимание, че той касае процесуално представителство пред Софийски районен съд, а производството по отмяна на наказателното постановление, във връзка с което се претендира обезщетяване на настъпили вреди, не е проведено пред този съд. Тези възражения обаче не са намерили отговор в обжалвания съдебен акт и не са обсъдени от съда. Горните изводи не се променят, предвид това, че в пълномощното, което следва Договора за правна защита и съдействие от 23.06.2016 г. е упоменато и процесуално представителство по административно–наказателно дело пред Районен съд – Костинброд. От една страна това касае единствено упълномощаването, а от друга - липсва каквато и да е конкретика, която би дала основание да се направи обоснована връзка между упълномощаването, представителството пред този съд по нахд № 248 по описа за 2016 г. и заплатеното адвокатско възнаграждение по Договора от 23.06.2016 г. В допълнение, не е направено и искане за приобщаване към доказателствата по делото на нахд № 248 по описа на Районен съд – Костинброд за 2016 г. нито в исковата молба, нито по–късно, в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, където адв. Златков е направил изрично изявление, че няма да сочи други доказателства и няма доказателствени искания. Вписаното в Решение № 172 от 24.10.2016 г., че жалбоподателят Василев е представляван от адв. Златков също не дава основание да се направи извод за наличието на връзка между представения Договор за правна защита и съдействие от 23.06.2016 г. и осъщественото представителство пред Районен съд – Костинброд. Предвид изложеното, според настоящия състав на Върховния административен съд, изводът, направен от първоинстанционния съд, че по делото е установено и доказано заплащането от Василев на адв. Златков на адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. именно във връзка с обжалването и отмяната на Наказателно постановление № 16-1204-000934 от 12.05.2016 г. в производството по нахд № 248 по описа за 2016 г. на Районен съд – Костинброд, се явява необоснован. Налице е релевираното касационно основание за отмяната на обжалваното съдебно решение. Ето защо, то следва да се отмени като неправилно, а предявеният от Василев иск следва да се отхвърли като неоснователен, доколкото по делото не е установено и доказано наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ОДМВР – София по предявената от него претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение