Решение № 3668 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение 368 от 13.01.2025 г., постановено по адм. дело 1603/2024г., Административен съд Пловдив, ХI-ти състав, е отхвърлил жалбата на В. Г. М. , [ЕГН], от [населено място], общ.Садово, обл.Пловдив, [адрес], срещу Ревизионен акт (РА) Р 16001623005502 091 - 001/24.04.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден/изменен в частта за ЗОВ/ с Решение 292/27.06.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 4 086лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от В. Г. М. , [ЕГН], от [населено място], общ.Садово, обл.Пловдив, [адрес], чрез процесуалния му представител адв. К. Толев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П.Бонева взема становище за неоснователност на жалба. Претендира присъждане на разноски . Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение,че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на В. Г. М. , [ЕГН], от [населено място], общ.Садово, обл.Пловдив, [адрес], срещу Ревизионен акт (РА) Р 16001623005502 091 - 001/24.04.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден/изменен в частта за ЗОВ/ с Решение 292/27.06.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив, с който на задълженото лице са определени задължения за данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., ; за данък върху доходите на физически лица свободни професии, граждански договори и прочие, за данъчни периоди 2019г., 2020г. и 2022г., и за задължителни здравни вноски за данъчни периоди 2019г.,2020г. и 2021г., общо в размер на 34 057,14лв. и лихви за забава в размер на 8 891,44лв. Първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено наличието на хипотеза по чл.122,ал.1, т.7 ДОПК, обосноваваща провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. Съдът е разгледал в няколко отделни точки възраженията на жалбоподателя, че за ревизираните периоди получените от него приходи надвишават направените разходи и не са налице условия за провеждане на ревизията по особения ред. На първо място е разгледано тезата на жалбоподателя, с която обосновава приходите си с получени от него безвъзмездно средства, изтеглени на каса от банкова сметка в БАКБ на фирма Фешън Бранд Мениджмънт ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е баща му Г. М.. На стр.2 от решението съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, изградени на база събрани доказателства в ревизионното производство, по които е установено следното: през 2017 г., 2018 г., 2019 г. дружеството не е осъществявало дейност ; през 2020 г. е обявено в ликвидация, като е публикуван Баланс на дружеството към 09.07.2020 г. с нулеви стойности; при анализ на движението по валутната сметка се установява, че има тегления в брой на каса от лицето В. Г. М., но като упълномощено лице на Фешън Бранд Мениджмънт" ЕООД; липсва счетоводна отчетност за въпросното дружество, в т.ч. и на банковите операции; липсват ГФО, ГДД, а дружеството ежегодно декларира, че не е осъществявало дейност; не са представени счетоводни регистри на дружеството, от които да е видно че цитираните суми са предоставени на ревизираното лице безвъзмездно; липсва какъвто и да е документ, доказващ, че сумите изтеглени от банковата сметка на Фешън Бранд Мениджмънт" ЕООД са предоставени безвъзмездно за съхранение, покриване на текущи нужди и развитие на бизнес на В. Г. М. от неговия баща Г. М.; тегленето на паричните средства от В. М. като упълномощено лице на Фешън Бранд Мениджмънт ЕООД не може да се приема като доказателство, че те остават на негово разположение. На основание гореизложеното е изграден извод, че жалбоподателят не е доказал по безспорен начин, че изтеглените суми са част от наличните му парични средства в брой в размер на 282 000 лева към 01.01.2019 г. Като допълнителен аргумент е посочено, че от банкова сметка на Фешън Бранд Мениджмънт ЕООД през 2018 г. са изтеглени равностойността на 216 080,10 лева от банковата сметка на дружеството, а през 2019 г. равностойността на още 75 534,15 лева., което се установява от извлечението от банковата сметка и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е коментирал и противоречията в обясненията на задълженото лице, фактът, че сумата е теглена на два пъти, поради което няма как да е налична в пълен размер към 01.01.2019г. Коментирано е и това, че при предходна проверка, резултатите от която са обективирани в протокол П-16001623059944-073-001/31.08.2023 г., задълженото лице В. М. декларира ориентировъчна парична сума към 01.01.2019 г. в размер на около 40 000 лева с произход спестявания от предходни години. На отделен ред съдът е коментирал представената в съдебното производство декларация от Г. М., с която той заявява, че предоставя за безвъзмездно ползване личните му средства и средствата на Фешън Бранд Мениджмънт" ЕООД на своя син В. М.. Изложени са мотиви, че тя не следва да се кредетира по следните причини: Същата е частен свидетелстващ документ, подписан от лицето, сочено като издател, поради което се ползва единствено с формална доказателствена сила, а именно, че удостовереното изявление е направено от лицето, посочено за негов издател. Тези документи обаче нямат материална доказателствена сила и не доказват, че съдържанието им, включително и датата като част от съдържанието, съответстват на обективната действителност. Документът няма достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето им, които могат да бъдат засегнати при антидатиране. Поради тази причина следва да са приеме, че представения документ не доказва, че посочените суми са били предоставени на жалбоподателя. Последното не се доказва и посредством показанията на св.Д., дотолкова доколкото тя сочи, че след смъртта на баща й са намерили документи, но не може да конкретизира същите. Другата група възраженията на задълженото лице, за налични 66 000лв., предоставени от майка му П. Й. М., са коментирани на стр.3 от решението. Възпроизведени са констатациите на ревизиращите, че при извършените проверки е установено, че П. М. е получавала пенсия в минимален размер, не е декларирала /изключая за 2013г./ приходи от стопанска дейност, поради което не е била в състояния да предостави на сина си сумата от 66 000лв. Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.Д./сестра на задълженото лице/ с мотив, че се явява заинтересована от изхода на процеса, а от друга страна в тях не се съдържа конкретика относно кога и в какъв размер са предоставени сумите. На стр.4 от решението съдът е определил като неоснователни и възраженията на задълженото лице относно определените му с ревизионния акт доходи от комисионни. В тази насока са възпроизведени констатациите относно движението на суми по валутната сметка на ревизираното лице за ревизираните периоди, дадените от него обяснения, тезата на ревизиращите, че за закупуването на недвижими имоти за чуждестранни лица ревизираният е получавал надлежни комисионни, начина на определяне на размера на комисионните, квалификацията на комисионните като облагаем доход по смисъла на л.29,ал.1, т.2, б. г ЗДДФЛ . Възражението на жалбоподателя, че не е получавал такива доходи от комисионни е отречено от първоинстанционния съд с мотив, че е лишен от елементарна житейска логика, отчитайки факта, ме задълженото лице упражнява адвокатска професия. В този ред на мисли административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта за определените задължения за ЗОВ по чл.124а ДОПК. В решението са изложени заключителни мотиви, защо съдът приема, че констатациите на ревизионния акт се ползват с доказателствената сила по чл.124,ал.2 ДОПК и защо намира, че същите не са оборени от задълженото лице. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Пловдив e правилно и законосъобразно. В касационната жалба на В. Г. М. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила решаващият съд не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съответно показанията на разпитаната свидетелка М. Д.. На отделен ред се правят оплаквания за некредитиране на представената декларация от бащата Г. М.. Като допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост се оплакванията за невъзприемане в началния баланс на изтеглените суми от сметките на Фешън Бранд Мениджмънт ЕООД, както и предоставените от майката П. М. сума от 66 000лв. На отделен ред се правят оплаквания за неправилност на изводите на административния съд, че лицето е получавало 2% комисионна за получени по банков път валутни средства от чуждестранни лица. Най-накрая в касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в осъдителната му част за разноските. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия Р 16001623005502 020 001/14.09.2023г. /л.23 от първоинстанционното дело/ с предмет данък върху доходите на физически лица свободни професии, данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски за данъчни периоди от 01.01.2019г. до 31.12.2022г. В хода на ревизията е установено наличие на хипотеза по чл.122,ал.1,т.7 ДОПК несъответствие между приходите и разходите на задълженото лице за всеки един от данъчните периоди, поради което ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. С оглед становищата на страните като основни спорни въпроси между тях първоинстанционният съд е определил какво следва да бъде началното салдо и по точно следва ли да се признаят на задълженото лице налични парични средства в размер на 282 000лв., като една част са изтеглени от банковата сметка на дружество Фешън Бранд Мениджмънт ЕООД, собственост на бащата на задълженото лице, а останалите 66 0000лв. предоставени от майката му П. М., получавал ли е В. М. комисионни възнаграждения за извършвана посредническа дейност при покупко-продажба на недвижими имоти, налице ли са условия по чл.122 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и правилно ли са определени данъчните задължения на лицето. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и е обоснован на събраните в хода на ревизията доказателства, а възраженията на задълженото лице се явяват неоснователни. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи и ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон . Направените оплаквания на касатора, свързани с некредитиране на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не могат да бъдат споделени. Експертизата е допусната с определение от съда и същата е дала вариант на задълженията, по-точно вариант за отсъствие на задължения поради липса на недостиг на парични средства, в случай, че бъдат приети за доказани доводите на задълженото лице, че към 01.01.2019г. е имал налична парична сума от 282 000лв. Тъй като съдът е приел за недоказани тези твърдения на страната, същият е изложил мотиви /стр.4 от решението/, че няма да обсъжда заключението. По същество изложеното е равностойно на некредитиране на заключението. При условията на чл.202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК решаващият съд е изложил надлежни мотиви защо не възприема заключението, които мотиви се споделят от настоящата съдебна инстанция. Така или иначе заключението е дадено като вариант, с оглед на това дали ще бъдат приети за доказани възраженията на задълженото лице, и след като тези възражения са приети за недоказани, решаващият съд правилно не е кредитирал заключението. Не намират подкрепа в данните по делото и закона оплакванията за съществени процесуални нарушения, свързани с некредитиране на показанията на разпитаната свидетелка М. Г. Д. . Съгласно чл.152,изр.първо ГПК във вр.с§2 ДР ДОПК и чл.144 АПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Видно от данните по делото, свидетелката е разпитана в съдебно заседание на 12.12.2024г. /вж. протокола на л.949 950 от първоинстанционното дело/. При снемане на самоличността й е записана с фамилия Д., като няма данни протоколът от съдебно заседание да е поправян или да е правено искане в тази насока. Отделно от това свидетелката е заявила, че е сестра на жалбоподателя В. М.. В този смисъл оплакванията в касационната жалба, че по делото не е разпитвана такава свидетелка и че съдът си измисля, че тя е негова сестра, са меко казано несъстоятелни. Съгласно чл.172 ГПК, приложим в настоящето производство по силата на§2 ДР ДОПК и чл.144 АПК, показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая, подобно на некредитирането на заключението, решаващият съд е изложил също мотиви защо не следва да се кредитират показанията на свидетелката Д.. Това, че същата е сестра на жалбоподателя и в известна степен е заинтересована от изхода на спора, е една от причините, поради които показанията не са кредитирани. Другата група причини са свързани с това, че в показанията й няма конкретика кога въпросната сума от 66 000лв. е била предоставена от майката П. М. на сина й В. М.. Като допълнителни основания за некредитиране на показанията на свидетелката може да бъде добавено и това, че в хода на ревизията е установено, че тя е получавала пенсия около минималния размер, не е подавала декларации за развиване на стопанска дейност/ изключая за 2013г. и противно на показанията на свидетелката Д./, както и че при извършена предходна на ревизията проверка, задълженото лице е декларирало налични около 40 000лв., съставляващи спестявания от предишни години. Отделно от това, в показанията на свидетелката има определени вътрешни противоречия. От една страна същата твърди, че родителите са разполагали с парични средства и са подпомагали нея и брат й, а в същото време посочва, че родителите са били записани на социална кухня, че тя и брат й са заплащали разходите им за ток , телефон и лекарства. Направените оплаквания в касационната жалба, за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с това, че решаващият съд неправилно не е кредитирал декларацията на бащата Г. М., не могат да бъдат споделени. Въпросната декларация се намира на л. 932 от първоинстанционното дело и е представена в съдебно заседание на 03.10.2024г. /л.934 от делото/. Декларацията е с дата 10.01.2018г., подписана е от Г. К. М., [ЕГН], в качеството му на физическо лице и на управител на Фешън Бранд Мениджмънт ЕООД, ЕИК 204527258. С лицето декларира, че предоставя за безвъзмездно ползване личните си средства и средствата на представлявано и управлявано от него дружество на сина си В. Г. М. и че е съгласен същият да извършва всякакви разпоредителни действия с личните му средства и средствата на дружеството, като ги прехвърля на себе си и на трети лица, да ги прехвърля в банка по негова преценка, да ги изтегля и да се разпорежда, както намери за добре. Противно на твърдяното в касационната жалба, процесуалният представител на Д ОДОП Пловдив е оспорил въпросната декларация, като е заявил изрично пред съда, че оспорва датата на декларацията, съответно, че същата е съставена за нуждите на процеса. Мотивите на съда относно въпросната декларация са изложени на стр.3 от делото.Според тях, въпросната декларация е частен свидетелстващ документ, подписан от лицето, сочено като издател, има удостоверително изявление, че е направено от него, но тя не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на фактите, посочени в декларацията. Направен е краен извод, че въпросната декларация също не доказва, че сумите, които задълженото лице е изтеглило от сметките на дружеството, са му били предоставени от бащата. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. При условията на чл.181,ал.1 ГПК следва да се приеме, че въпросният документ има за достоверна дата 18.06.2023г., на която дата Г. К. М. е починал/видно от представения с касационната жалба препис-извлечение от атт засмърт, л.7 от настоящето дело/. Но това не означава, че въпросната декларация се ползва с достоверност и доказателствена сила за съдържащите с в нея изявления, каквито доводи са развити в касационната жалба. Съгласно чл.180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Предвид на това би могло да се приеме, че изявлението в декларацията е направено от Г. К. М., но не и че това изявление е достоверно и се ползва с обвързваща доказателствена сила. Към изложените по-горе обстоятелства /че в предходна на ревизията проверка,материалите от която са приложени към ревизионното производство, задълженото лице е декларирало значително по-малка налична сума към 01.01.2019г./ би следвало да се добави и това, че в счетоводството на дружеството няма налични счетоводни документи за предоставяне на въпросните суми на лицето В. М. за безвъзмездно ползване. От друга страна, ако въпросната декларация действително е била съставена на посочената в нея дата 10.01.2018г., то се налага извод, че тя била сведена до знанието на В. М. и би следвало да се намира в негово държане. Обстоятелството, че това не е така и тя е представена за пръв път в съдебно заседание на 03.10.2024г., като според показанията на М. Д., е била намерена в къщата на родителите им след смъртта им, поражда основателни съмнения, че въпросната декларация е съставена с цел за защитната теза на страната. Отделно от това, в показанията си св.Д. заявява, че баща им винаги е делял между нея и брат й в съотношение 1 към 2, според броя внуци, поради което е нелогично паричните средства от дружеството да са предоставени изключително само на сина В. М.. И последно, дори да се приеме, тезата на жалбоподателя, че след като е изтеглил паричните средства от дружеството, той е ползвал същите изключително за себе си, то същите съставляват облагаем доход по смисъла на чл.36,т.6 ЗДДФЛ, но с оглед забраната на чл.160,ал.6 ДОПК тази конструкция не следва да бъде обсъждана. При изложените обстоятелства следва да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотеза по чл.122,ал.1, т.7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Настоящата инстанция намира за неоснователни и оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон, свързани с изводите на първоинстанционния съд за определени задължения за доходи от свободни професии върху комисионни възнаграждения. Следва да бъде посочено, че изводите на административния съд в тази насока са изградени въз основа на събраните по делото доказателства. Ако изложеното в касационната жалба е вярно че покупката на недвижими имоти е част от дейността на счетоводна къща, собственост на синовете на задълженото лице, следва резонният въпрос защо сумите за покупко-продажба на недвижими имоти не са превеждани по банковата сметка на въпросната счетоводна къща, а са превеждани по неговата банкова сметка. Направените в касационната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за разноските са неоснователни. Разноските за юрисконсултско възнаграждение се дължат по силата на специалната норма на чл.161,ал.1, изр.второ ДОПК, която препраща към размерите на минималното адвокатско възнаграждение. Въпросната норма се явява специална и изключва приложението на чл.78,ал.8 ГПК, поради което доводи обосновани с нея не намират приложение в процеса. При липса на възражение за прекомерност решаващият съд е присъдил размер на възнаграждението в пълен размер, което не е в противоречие със закона. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на осн.чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д ОДОП Пловдив разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 4 000лв. При определяне на размера на същото настоящата съдебна инстанция съобрази обема на извършената защита от ответника по касация, както и размера на претендираното за настоящата съдебна инстанция адвокатско възнаграждение от касатора. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,