Решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2007 г.

Решение № 70 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. П., В. Г. И., Л. Н. Т. и Г. Н. С., всички от град П., подадена от пълномощника им адвокат М, срещу въззивно решение № 1269 от 04.07.2007 г. по гр. дело № 589/2007 г. на Пловдивския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касаторите въззивният съд необосновано е приел, че ищецът " изделия"А"Б" - П., е собственик на процесния имот с пл. № 22, по плана на град П. от 1955 г. По делото не е установено къде точно се е намирала притежаваната от "Б" - П. земя с площ 148 000 кв. м. Освен това липсват доказателства за отчуждаването на процесния имот от наследодателя им по реда на ЗПИНМ (отм.) Не е взето предвид обстоятелството, че към заповед № 1670/05.04.1955 г. няма приложена скица. Заповедта не е подписана от министъра на комуналното стопанство и благоустройство въпреки изричното изискване на чл. 29, ал. 3 ЗПИНМ (отм.), а по делото не е представено изрично пълномощно, с което да е прехвърлено това правомощие. Ето защо не е приложима разпоредбата на чл. 29 ЗПИНМ (отм.) от преди 1956 г., а правният режим след 10.07.1956 г. При него отчуждаването настъпва след изплащане на обезщетението, а в случая такова няма. Ответникът по касационната жалба "К" А., град П., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С решение от 04.10.2002 г. по гр. дело № 2523/2001 г. Пловдивският окръжен съд е отменил решение № 163 от 09.08.2001 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 1302/2000 г. и е отхвърлил предявеният иск от "К" А. срещу В. Г. П., В. Г. И. и К. Г. С., последната е починала впоследствие в хода на делото и като ответници са били конституирани наследниците и Л. Н. Т. и Г. Н. С., за признаване за установено, че "К" А. е собственик на имот от 5 500 кв. м., представляващ част от възстановения с решение № 24321 от 03.09.1998 г. на ПК - П. в стари реални граници имот от 7. 458 дка, като неоснователен. С решение № 1541/01.07.2004 г. по гр. дело № 831/2003 г. на ВКС на РБ е отменено решение от 04.10.2002 г. по гр. дело № 2523/2001 г. на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение № 1110 от 06.07.2005 г. по гр. дело № 1631/2004 г. Пловдивският окръжен съд е обезсилил като недопустимо решение от 09.08.2001 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 1302/2000 г. С решение № 1583/06 от 26.02.2007 г. Върховният касационен съд е отменил решение № 1110 от 06.07.2005 г. по гр. дело № 1631/2004 г. на Пловдивския окръжен съд и е върнал делото за разглеждане от друг състав. С обжалваното решение № 1269 от 04.07.2007 г. по гр. дело № 589/2007 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 163 от 09.08.2001 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 1302/2000 г., с което е признато за установено по отношение на В. Г. П., В. Г. И. и К. Г. С., последната е починала впоследствие в хода на делото и като ответници са били конституирани наследниците и Л. Н. Т. и Г. Н. С., че "К" А. е собственик на основание отчуждаване по регулация със заповед № 2670/05.04.1955 г. на имот от 5 500 кв. м., находящ се в П., Ю. индустриална зона - част IV. Въззивният съд е приел, че ищецът " изделия"А"Б" - П. е собственик на процесния имот. Отчуждаването на този имот е станало със заповед № 2670/05.04.1955 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството на основание чл. 29 ЗПИНМ (отм.) преди изменението на чл. 39 ЗПИНМ /Изв., бр.54 от 06.07.1956 г./, т. е без да е било необходимо към този момент собственикът да е бил обезщетен. Оттогава теренът е отреден за Б. фабрика и впоследствие е станал част от имуществото на ищеца. Неоснователни са доводите, че по делото не е установено къде точно се е намирала притежаваната от "Б" - П. земя. По делото е установено по несъмнен начин от приетите технически експертизи, че процесният имот, собственост на наследодателя на ответниците Г, като част от имот № 22 е бил отчужден по реда на чл. 29 ЗПИНМ през 1955 г. за обществени нужди като е предоставен на "Б". По делото са събрани и доказателства за отчуждаването на процесния имот от наследодателя на касаторите по реда на ЗПИНМ (отм.) В заповед № 1670/05.04.1955 г. действително е посочено, че се одобрява регулацията на терена по приложена към нея скица. Последната не е представена по делото, но процесният имот е индивидуализиран по безспорен начин от приетите по делото технически експертизи. Заповедта не е подписана от министъра на комуналното стопанство и благоустройство, а от негов заместник в изпълнение на правомощията му като такъв, което не я опорочава като административен акт. Въззивният съд е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора касаторите трябва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата 1000 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.