Решение № 8295 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3891/2026 г.

ВАССедмо отделение23.07.2026 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 419 от 29.01.2026 г. на Административен съд– Стара Загора по адм. дело № 752/2025 г. в обжалваната част. ОСЪЖДА ЕТ „Даяна-Д. Нанева“, ЕИК: 123078450, с адрес гр. Стара Загора, [улица], [адрес], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ №136, разноски по делото в размер на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евро цента) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Деяна-Д. Нанева“, чрез процесуален представител адв. А. Кантурска, срещу Решение № 419 от 29.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора по адм. дело № 752/2025 г., в частта, с която e отхвърлена жалбата на ЕТ „Деяна-Д. Нанева“ против Уведомително писмо (УП) с изх. №02-240-2600/2956 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) в частта, с която на едноличния търговец са наложени санкции и извършени намаления, представляващи отказ за финансово подпомагане по заявена интервенция „Екосхема за намаляване използването на пестициди“ (Еко-НИП) - Практика 1 за площ в размер на 340.59 ха и сума в размер на 34 787,86 лв.

Касационният жалбоподател- ЕТ „Деяна-Д. Нанева“ счита, че решението, в обжалваната от него част, е неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага, че първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, а именно дали при установено използване на продукт за растителна защита от първа професионална категория върху част от площите, заявени по интервенция Еко – НИП – Практика 1, следва да бъде отказано подпомагане за цялата заявена площ или единствено за площите, по отношение на които е установено неспазване на изискванията на интервенцията, но е достигнал до неправилни правни изводи.

Поддържа, че съдът неправилно е приел, че подпомагането по интервенция Еко – НИП не представлява подпомагане, базирано на площ, като по този начин е дал превратно тълкуване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент (ЕС) 2021/2115), и по-конкретно на чл. 4, § 1, б. „а“, чл. 31 и чл. 70, регламентиращи подпомагането под формата на директни плащания за допустими хектари. Според касатора съдът неправилно е приел, че условието за неизползване на продукти за растителна защита от първа професионална категория следва да бъде изпълнено по отношение на всички заявени площи, независимо че нормативната уредба обвързва подпомагането с всеки отделен хектар, отговарящ на условията за подпомагане.

Намира, че съдът не е съобразил, че както европейската, така и националната правна уредба изискват индивидуализиране на площите, които отговарят и които не отговарят на условията за подпомагане. Поддържа, че при установено неспазване на изискването единствено за част от заявените парцели административният орган е следвало да откаже подпомагане само за тях, а не за цялата заявена площ по интервенцията.

Твърди, че възприетото от съда тълкуване противоречи на смисъла на понятието „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“, както и на принципа, че подпомагането по екосхемите се определя въз основа на допустимите за подпомагане площи. Според касатора липсва нормативно основание при несъответствие, установено върху отделни площи, да бъде отказано подпомагане за всички заявени 340,59 ха, поради което отказът в размер на 34 787,86 лв. е постановен в противоречие с материалния закон.

Според касатора санкциите по Регламент (ЕС) 2021/2116, Делегиран регламент (ЕС) 2022/127 и приложимите разпоредби на националното законодателство могат да бъдат налагани при неспазване на предварителните условия, но не и при неизпълнение на специфично условие за допустимост по конкретна екосхема. Алтернативно счита, че дори да е допустимо налагането на санкция, същата е определена в нарушение на принципите на пропорционалност и съразмерност, тъй като не е съобразен действителният обхват на установеното несъответствие.

Касаторът излага, че е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е изпълнена процедурата по чл. 61, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г., Наредбата), във връзка с чл. 35 и чл. 36 АПК. Поддържа, че не е бил уведомен за установените несъответствия и не му е предоставена възможност да отстрани нередностите, да коригира или частично да оттегли заявлението си, както и да изрази становище по констатациите на административния орган, с което е ограничено правото му на защита.

Освен това твърди, че административният орган не е доказал по несъмнен начин използването на продукт за растителна защита от първа професионална категория върху всички заявени площи, като е основал изводите си единствено на разходооправдателни документи за закупуване на препарати, без да установи приложението им върху конкретни парцели. Според касатора доказателствата не обосновават извода, че цялата заявена площ не отговаря на условията за подпомагане.

Моли съда решението, в обжалваната му част, да бъде отменено със законните последици от това, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба, по съображения подробно изложени в писмен отговор. Моли решението, в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

В първоинстанционното производство е установено следното:

На 17.07.2023 г. ЕТ „Деяна-Д. Нанева“, е подал Заявление за подпомагане с УИН: 24/020823/39212 за кампания 2023 г. по няколко интервенции за подпомагане, между които и Еко – НИП – Практика 1, за подпомагане на парцели, с обща площ в размер на 352.83 ха.

Във връзка с така подаденото заявление са извършени проверки на въведените данни, обективирани в "Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023" за УРН 180555, при които са открити несъответствия. На 17.07.2023 г. земеделският производител, е декларирал, че е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки и че те са извършени въз основа наличните към момента данни, и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Във връзка със заявеното участие по Еко – НИП и Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване (Еко-ЗВПП) е представена декларация по образец, съгласно чл. 46 от Наредба №3 от 10.03.2023 г., към която са представени копия на фактури, посочени като разходооправдателни документи за закупените продукти, за растителна защита по Еко – НИП за Практика 1. Чрез декларацията е посочено, че на заявените за подпомагане площи са използвани продукти за растителна защита (ПРЗ).

С оспореното Уведомително писмо, изх. №02-240-2600/2956 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 на изпълнителния директор на ДФЗ, са извършени оторизации на искани от ЕТ „Деяна-Д. Нанева“ суми, както и намаления, сред които по Еко-ЗВПП в размер на 4 312.05 лв., по Еко – НИП в размер на 36 038.06 лв. и по Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) в размер на 2 425.72 лв., съответно оторизация по тези интервенции в размер на 0 лв., по Еко-ЗВПП и Еко – НИП и в размер на 69 184.64 лв. по ОПДУ. Съответно по Еко-ЗВПП и Еко – НИП е отказана за оторизиране цялата поискана от земеделския производител финансова помощ. В Таблица 1 на уведомителното писмо са отразени съответните намаления, като е посочено, че те са резултат от извършените административни проверки, приложените административни санкции и намаленията по Наредба № 3 от 10.03.2023 г.

В уведомителното писмо е прието, че оторизираните суми са изчислени чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителните административни проверки и съпоставка на данните от заявлението с наличната информация в регистрите по чл. 30 ЗПЗП и другите външни регистри. Посочено е още, че неразделна част от уведомителното писмо са приложенията към него, в които са изложени констатациите относно спазването на специфичните изисквания по съответните интервенции.

По отношение на интервенцията Еко – НИП в Приложение № 19 административният орган най-напред е приел, че жалбоподателят е подал изискуемата декларация и че е налице съответствие между данните в Системата за електронни услуги (СЕУ) и данните, въведени в ИСАК.

В тази връзка в Таблица 19.2 „Таблица на използваните продукти за растителна защита по Еко – НИП за кампания 2023“ е посочено, че ЕТ „Деяна-Д. Нанева“ е използвал продукта за растителна защита „Фокстрот 69 ЕВ“. За този продукт административният орган е приел, че попада в първа професионална категория на употреба, като в колона „Подходящо за Практика 1“ е отбелязано „Не“. В поясненията към таблицата е посочено, че когато използваният продукт е от първа професионална категория и не е използван за третиране на семена, а върху парцели, заявени по Еко – НИП, той се приема за неподходящ за Практика 1. При наличие дори на един такъв запис стопанството се счита за недопустимо за подпомагане.

Този извод е възпроизведен и в Таблица 19.3, където относно условието за допустимост „Спазено е изискването да са използвани ПРЗ, подходящи за Практика 1“ е вписан отговор „Не“. Именно въз основа на тази констатация административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията за допустимост по интервенцията, поради което на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е отказал финансово подпомагане.

В резултат на така направените констатации в Таблица 19.7 е прието, че цялата площ, валидна за изчисляване на субсидията, следва да бъде санкционирана поради неспазване на условията за допустимост, вследствие на което санкцията е определена в размер, равен на сумата за оторизиране, а окончателната сума за получаване е определена на 0 лева.

Процесният препарат за растителна защитна „Фокстрот 69 ЕВ“ се установява, че е бил закупен от ЕТ „Деяна-Д. Нанева“ с Фактура №1000075153 от 20.03.2023 г.

Представен е Дневник за проведените химични обработки и употребените торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества, от съдържанието на който се установяват извършени проверки от инспектори от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).

Със Заповед №РД-11-1867 от 08.08.2023 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) категорията на препарата „Фокстрот 69 ЕВ“ е променена от I “професионална“ на II „професионална категория“.

От заключението на приетата по делото съдебно-агротехническа експертиза изготвена от вещото лице се установява, че въз основа на представените фактури и надлежно водения дневник за растителнозащитни мероприятия през стопанските 2022/2023 г. са закупени 150 л. препарат„Фокстрот 69 ЕВ, с които са третирани 1324.4 дка, а през 2023/2024 г. – още 5 л., използвани за 247 дка. Общото закупено количество от 155 л. е достатъчно за третиране на 1550 дка, при отчетени в дневника 1571.6 дка, като препаратът е прилаган съобразно предписаните дозировка, период и брой третирания, поради което закупените количества са били изразходвани. Експертизата е посочила още, че със Заповед № РД-11-1867 от 08.08.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ категорията на препарата е променена от I на II „професионална“, като към този момент на пазара са били налични и други продукти със същите активни вещества, регистрирани във II професионална категория. Установено е също, че за кампания 2023 г. не е съществувало изискване за прикачване на дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене в СЕУ, докато такава възможност е била въведена за кампания 2024 г.

Съдът е кредитирал заключението като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, като същото не е оспорено от страните.

За да постанови решението, в обжалваната му част, АС – Стара Загора е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Въз основа на разпоредбите на чл. 41, ал. 1 – ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. съдът е счел, че право на подпомагане по Еко – НИП имат само земеделските стопани, които използват единствено продукти за растителна защита, непопадащи в първа професионална категория на употреба, като професионалната категория на използвания препарат се преценява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (Наредба № 4 от 30.03.2023 г.). Посочил е, че изпълнението на тези изисквания се доказва чрез дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и чрез разходооправдателните документи за закупените продукти за растителна защита.

Съдът е намерил за безспорно установено, че върху част от заявените по Еко – НИП площи ЕТ „Деяна-Д. Нанева“ е използвал продукта за растителна защита „Фокстрот 69 ЕВ4, който към релевантната дата 21.07.2023 г. е бил продукт от първа професионална категория на употреба. Приел е, че това обстоятелство се установява както от представените от самия жалбоподател разходооправдателни документи и дневници, така и от неоспореното заключение на съдебно-агрономическата експертиза. Съдът е отчел, че със заповед № РД 11-1867 от 08.08.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ професионалната категория на препарата е променена във втора, но е счел, че тази промяна е настъпила след релевантния момент и няма значение за законосъобразността на отказа.

При анализа на приложимата европейска правна уредба съдът се е позовал на Регламент (ЕС) 2021/2115, като е разграничил интервенциите, основани на площ, от доброволните екосхеми по чл. 31 от регламента. Приел е, че подпомагането по Еко – НИП не представлява подпомагане за отделни площи, а подпомагане за доброволно поет ангажимент за прилагане на земеделски практики, благоприятни за климата и околната среда, включително за намаляване употребата на пестициди. Позовал се е и на чл. 31, § 7 от Регламент (ЕС) 2021/2115, според който подпомагането по екосхемите се предоставя като годишно плащане за всички допустими хектари, обхванати от поетите задължения.

В тази връзка съдът е счел, че при екосхемите не се подпомагат отделни парцели, а изпълнението на поетата практика за цялата заявена по схемата част от стопанството. Приел е, че при установено използване на продукт за растителна защита от първа професионална категория, независимо върху каква част от заявените площи е приложен, не е изпълнено основното условие за допустимост на подпомагането по Еко – НИП, поради което финансова помощ не се дължи за никоя от заявените по схемата площи.

Съдът е намерил за неоснователни доводите на ЕТ „Деяна-Д. Нанева“, че санкцията е следвало да обхване единствено площите, върху които е използван препаратът „Фокстрот 69 ЕВ“. Приел е, че подобно тълкуване противоречи както на чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., така и на целта на Регламент (ЕС) 2021/2115, тъй като подпомагането по екосхемата е обусловено от изпълнението на доброволно поетите екологични задължения за цялата заявена по схемата част от стопанството, а не за отделни парцели. Счел е също, че е правно ирелевантно обстоятелството, че химичният състав на препарата не е променен след последващата му прекатегоризация, доколкото нормативното изискване е свързано единствено с професионалната му категория към релевантната дата.

Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е достигнал до извод, че използването на продукт за растителна защита от първа професионална категория представлява неспазване на изискванията на чл. 41, ал. 2 във връзка с чл. 87, т. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., поради което правилно е отказано финансово подпомагане по интервенция Еко – НИП-Практика 1 за цялата заявена площ от 340.59 ха и сумата 34 787,86 лв., а жалбата в тази част е отхвърлена.

Решението, в обжалваната му част, е правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

С оглед на горното, доводите на касатора, за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, са неоснователни.

Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт в частта по заявена интервенция Еко-НИП - Практика 1.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

В Приложение № 19 Еко схема за намаляване на използването на пестициди (Еко – НИП) към УП, в Таблица 19.2 на използваните ПРЗ по Еко – НИП за Кампания 2023 г. и поясненията към нея, е посочено фактическото основание за постановения отказ за финансиране - употребата на ПРЗ „Фокстрот 69 ЕВ“ от първа категория. Съгласно поясненията към колона 3 е налице хипотезата на чл. 41, ал. 5 във връзка с ал. 3 и 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за отказ за подпомагане - заявените по Еко - НИП площи са приети за недопустими за подпомагане поради употреба на препарат, който е първа професионална категория на употреба, съгласно класификацията му към последния ден от срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. Предвид което настоящият касационен състав намира, че в обжалвания административния акт са изложени мотиви към кой момент се преценява категорията на процесния ПРЗ.

В пояснението към Таблица 19.1. е посочено и основанието на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за намаляване на размера на плащането или отказа му в случаите, когато кандидатът не е спазил изискванията по глава втора, където се намира и чл. 41 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.

Следователно в таблиците и поясненията към тях в Приложение 19 към УП се съдържат фактическите и правни основания за постановения отказ за финансиране, поради което не са налице основанията за порок на оспорения акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Условията и редът за прилагане на интервенции под формата на екосхеми са уредени в Глава втора, Раздел IV, чл. 37 - чл. 47 от Наредбата.

В съответствие с § 50 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.), за заявленията, подадени през кампания 2023 г., се прилага досегашният ред.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.), допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики:

  1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и
  1. ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или
  1. се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ.

В чл. 41, ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция) е предвидено, че право на подпомагане по екосхемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които:

  1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3;
  1. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.

Редът и начинът за доказване на екологично насочените земеделски практики са посочени в чл. 41, ал. 3 от Наредбата (в приложимата редакция), според която земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г.

В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за програмен период 2023-2027 е предвидено, че интервенциите се доказват чрез проверка на дневниците за растителна защита и чрез разходооправдателни документи за закупените ПРЗ и феромонови уловки, като земеделските стопани са задължени да отразяват коректно всички операции с прилагане на ПРЗ през съответната година в дневника.

Съгласно чл. 115а от Закона за защита на растенията (ЗЗР) земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита са длъжни да водят записи по член 67, § 1, изречение второ от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.

В член 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 е посочено, че производителите, доставчиците, дистрибуторите и вносителите на продукти за растителна защита съхраняват документация на продуктите за растителна защита, които произвеждат, внасят, изнасят, съхраняват, употребяват или пускат на пазара, най-малко пет години. Професионалните потребители на продукти за растителна защита съхраняват в продължение най-малко на три години документацията на използваните от тях продукти за растителна защита, съдържаща наименованието на продукта за растителна защита, времето и дозировката на приложение, района и културата, върху които е използван продуктът за растителна защита.

В съответствие с чл. 142, ал. 3 ЗЗР (в приложимата редакция преди отм. ДВ, бр. бр. 102 от 2023 г.), земеделските стопани са длъжни да водят записи за употребените количества и видове торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.

Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЗР предвижда контролът върху продуктите за растителна защита и търговията, преопаковането, съхранението и употребата им се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните. В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 8 от 23.02.2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им. В Наредбата са уредени контролните правомощия на БАБХ по отношение на употребата на ПРЗ от земеделските стопани – чл. 15 – 20, като в чл. 16 е посочено, че Българската агенция по безопасност на храните администрира и поддържа уеб базирана платформа за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия и торене, проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител.

В Наредба № 13 от 26.08.2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, са установени нормативните изисквания за условията и реда за оповестяване на растителнозащитните дейности, включително чрез създадената електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности.

Изложената нормативна уредба показва, че употребата на ПРЗ от земеделските производители е подчинена на подробно уредени изисквания и механизми за контрол за спазването им, което от своя страна позволява на административния орган да извърши необходимите административни проверки за употребата на ПРЗ от земеделските производители посредством данните в дневниците им за проведените растителнозащитни мероприятия – какви препарати, върху кои земеделски площи, през какъв период от време и пр. са извършени, както и при необходимост да провери достоверността на данните или събере допълнителна информация. Дали ще бъдат ценени и в каква степен тези данни според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по преписката е преценка на административния орган.

В случая както от представените по делото писмени доказателства (фактури и дневници), така и от заключението на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза, се установява използването на препарат от първа категория на част от заявените за подпомагане площи по процесната интервенция Еко – НИП, т.е. безспорно се установява, че кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора от Наредбата, основание за отказ по чл. 88, т. 7 от Наредбата. Доколкото, в съответствие с чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., професионалната категория на ПРЗ се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г., който за 2023 г. е определен до 21.07.2023 г., неотносими към предмета на правния спор са фактите, свързани с настъпилите промени в професионалната категория на процесните ПРЗ.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая извършените намаления не трябва да са само за недопустимите хектари, а за всички заявени по интервенцията площи.

Неоснователно е касационното оплакване, че органът е следвало да откаже подпомагане само за площите, за които впоследствие по дневника се установява третиране с процесния препарат. За кампания 2023 заявената площ по Еко – НИП е очертана и декларирана от самия кандидат в заявлението, а използваният продукт е включен в документите, представени именно във връзка с Еко – НИП — Практика 1. При тези данни не е налице самостоятелно установена „допустима“ подчаст от заявлението, за която практиката да е доказана по надлежния ред, а неизпълнение на условие за допустимост по заявената екологична практика.

Касационните доводи, основани на това, че Еко – НИП се администрира чрез площ и плащане на хектар, не променят този извод. Член 31 от Регламент (ЕС) 2021/2115 и чл. 41 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. обвързват плащането не само с наличие на хектари, а с изпълнение на поетата екологична практика за заявените хектари. Установеното използване на продукт от първа професионална категория е несъвместимо с тази практика и изключва подпомагане по заявената Еко – НИП — Практика 1 за кампания 2023.

Неоснователно е касационното оплакване, че извършените намаления е следвало да обхванат само площите, върху които по дневника са извършени третирания с продукта „Фокстрот 69 ЕВ“. При Еко – НИП релевантното неизпълнение не се свежда до обикновена недопустимост на отделен хектар, а до неизпълнение на доброволно поетия екологичен ангажимент по заявената интервенция.

След като кандидатът е заявил конкретни площи по Еко – НИП — Практика 1, той е поел задължение спрямо целия заявен по тази интервенция обем площи, а не само спрямо отделни парцели, които впоследствие могат да бъдат разграничени като третирани или нетретирани. Проверките по интервенциите обхващат спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по съответната интервенция, а проверките на място по екосхемите обхващат именно задълженията, произтичащи от екологичните практики.

Не е приложима логиката на намаление само за „недопустимите хектари“, характерна за хипотези на наддеклариране или несъответствие между декларирана и установена площ. Член 76 ЗПЗП урежда специален механизъм при интервенции за подпомагане на площ, когато декларираната площ надвишава установената площ. Настоящият случай обаче не е спор за наддеклариране, а за неспазване на специфично условие на екологична практика по Еко – НИП.

Поради това правилно административният орган е приложил намалението за всички заявени по Еко – НИП площи, а не само за площите, върху които е установено третиране с процесния ПРЗ. Частично подпомагане би обезсмислило екологичния характер на интервенцията, тъй като би допуснало финансиране на заявена практика за намаляване използването на пестициди, въпреки установено използване на продукт от първа професионална категория в рамките на заявения ангажимент.

Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че при установено използване на ПРЗ от първа професионална категория по заявената Еко – НИП — Практика 1, финансово подпомагане не се дължи за целия заявен по интервенцията обем, а не само за частта от площите, върху която препаратът е приложен.

Съгласно съображение 62 от Регламент (ЕС) 2021/2115 Общата селскостопанска политика (ОСП) следва да гарантира, че държавите членки постигат по-добри екологични резултати при зачитане на местните потребности и действителното положение на земеделските стопани. В рамките на директните плащания, предвидени в стратегическите планове по ОСП, държавите членки следва да установяват доброволни екосхеми за земеделските стопани, които следва да бъдат изцяло съгласувани с останалите имащи отношение интервенции. Те следва да бъдат определени от държавите членки или като плащане, предоставено за стимулиране и възнаграждаване на предоставянето на обществени блага в рамките на селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата, или като компенсация за прилагането на такива практики. И в двата случая те следва да са насочени към подобряване на екологичните и климатичните резултати на ОСП и съответно следва да бъдат замислени така, че да надхвърлят задължителните изисквания, които вече са предвидени съгласно системата на предварителни условия.

В член 31, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 е посочено, че държавите членки подпомагат съгласно настоящия член активните земеделски стопани или групите от активни земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. Подпомагането за конкретна екосхема е под формата на годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане, които са обхванати от задълженията. Плащанията се отпускат под формата на: a) плащания, които допълват основното подпомагане на доходите, установено в подраздел 2; или б) плащания за обезщетяване на активни земеделски стопани или групи от активни земеделски стопани за съвкупността или за част от направените допълнителни разходи и пропуснатите приходи в резултат на поетите задължения, които се изчисляват в съответствие с член 82 и при отчитане на целевите стойности за екосхемите; тези плащания могат да покриват и разходите по сделките.

Схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, част от които е националната схема Еко – НИП, не са включени в интервенциите за подпомагане, базирани на площ, при които се установява площта, отговаряща на предварителните условия (законоустановените изисквания за управление и доброто земеделско и екологично състояние) от всички заявени парцели и дава право на плащане на единна сума (чл. 16, т. 2, букви "а", "б" и "в" от Регламент (ЕС) 2021/2115). Съгласно чл. 21, Подраздел 2, Дял ІІІ, Глава ІІ от Регламента (ЕС) 2021/2115 основното подпомагане на доходите е необвързано с производство плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, предоставя се за всеки хектар, отговарящ на условията за подпомагане, деклариран от активен земеделски стопанин. Схемите по чл. 31 от Регламент (ЕС) 2021/2115 са различни и доброволни и могат да се ползват от активните земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. С други думи подпомагането се предоставя за изпълнение на задължението за прилагане на селскостопански практики, които са същественото съдържание на екосхемите, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните. Тези практики – екосхеми - се прилагат върху обработваема земя и трябва да бъдат планирани така, че да изпълняват една или повече от целите по чл. 6, § 1, букви "г", "д" и "е", като от значение за Еко – НИП е целта по буква "д" - насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух, включително чрез намаляване на зависимостта от химикали като всяка екосхема трябва да обхваща най-малко две области на действие от изброените в чл. 31, т. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Конкретно схемата Еко – НИП по своята същност трябва да обхваща действия за устойчиво и по-ограничено използване на пестицидите, по-специално на тези, които представляват риск за човешкото здраве или околната среда.

Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. екосхемите по ал. 1 са доброволни за прилагане и за подпомагане по тях може да бъде заявено цялото или част от стопанството.

В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е регламентирано, че размерът на помощта по екосхемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1.

Условията за допустимост за подпомагане на площи по земеделска практика 1 са посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата (в приложимата редакция). В зависимост от изпълнението на тези условия, съгласно правилото на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. административният орган може да откаже плащане. Противно на твърденията в касационната жалба, в случая не може да се приложи частично намаление на плащането, ако е установено прилагане на ПРЗ от първа професионална категория върху част от заявените земеделски площи, и плащане за останалата част. В съответствие с целите за подпомагане по екосхемите, залегнали в Регламент (ЕС) 2021/2115 и националното законодателство, визирани по-горе, земеделските стопани поемат доброволно ангажимент да спазват изискванията и прилагат екологично насочените земеделски практики върху всички заявени за подпомагане по екосхемата земеделски площи (диференцирани по тип земеползване).

По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и съдът следва да осъди ЕТ „ Даяна-Д. Нанева“ да заплати на ДФЗ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв., който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,

Цитирани разпоредби

42