Решение № 4578 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2020 г.

Решение № 4578 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12600/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мууд" ЕООД, с [ЕИК], чрез адв. М. А., срещу Решение № 5081 от 01.10.2020 г., постановено по адм. д. № 1718 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2020 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Агенция по вписванията (АВ) за присъждане на обезщетение за причинена имуществена вреда, представляваща направени разноски по обжалване на отменен с Решение № 67 от 07.02.2020 г., постановено по търг. д. № 15 по описа на Окръжен съд - Пловдив съд за 2020 г. Отказ № 20191227140208-2 от 03.01.2020 г., постановен от длъжностно лице на АВ за размера над 207, 50 лв. до пълния предявен размер на иска (1007, 50 лв.). Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка относно размера на обезщетението, което без основание намалил. Релевират се доводи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е само ориентир и представлява единствено долна граница с цел недопускане на нелоялна конкуренция между адвокатите. За определянето на конкретния размер обаче, във всеки случай следва да бъде съобразена спецификата на казуса. По тези причини се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната отхвърлителна иска част и уважаването му изцяло. Претендират се изцяло и сторените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Решение № 5081 от 01.10.2020 г., постановено по адм. д. № 1718 по описа на АССГ за 2020 г. не е обжалвано от АВ в осъдителната част и е влязло в сила. Спорът в настоящото производство е по отношение на размера на присъденото обезщетение за претърпените имуществени вреди. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – АВ оспорва касационната жалба в представено по делото от упълномощен юрисконсулт подробно обосновано писмено възражение с характер на писмен отговор. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и се прави възражение за прекомерност на платеното и претендирано от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд АВ не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявения от "Мууд" ЕООД иск срещу АВ, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), с който претендира осъждането й да му заплати сумата от 1007, 50 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, представляващи сторени разноски във връзка с обжалване на отменен с Решение № 67 от 07.02.2020 г., постановено по търг. д. № 15 по описа на Окръжен съд - Пловдив съд за 2020 г. Отказ № 20191227140208-2 от 03.01.2020 г., постановен от длъжностно лице на АВ за вписване на промени по партидата на дружеството. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, по което касационният жалбоподател не спори, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за частично основателен по размер. За да мотивира изводите си относно размера на присъденото обезщетение, само в която част решението е предмет на касационна проверка, съдът изложил съображения, че производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ като охранително не се отличава с правна и фактическа сложност, разглежда се в закрито заседание, а ролята на процесуалния представител е ограничена до изготвянето и подаването на жалбата. По тези съображения съдът приел, че размерът на възнаграждението следва да е съобразен с минималните размери за този вид производства при отчитане на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определил размера на обезщетението за вреди на 200, 00 лв., за тези произтичащи от платено адвокатско възнаграждение и 7, 50 лв. за платената държавна такса. В останалата част отхвърлил иска. В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно. Относима към определяне на минималното адвокатско възнаграждение в производството пред Окръжна съд – Пловдив е била разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията, приложима към датата на договаряне на адвокатското възнаграждение и осъществяване на правната помощ), съгласно която за обжалване на откази за вписване в АВ или друг регистър минималното адвокатско възнаграждение е 200, 00 лв., а в случаите, когато жалбата се разглежда в открито заседание – 300, 00 лв. Съгласно представения по делото в този съд договор, уговореното и платено на адвоката от "Мууд" ЕООД възнаграждение е в размер на 1000, 00 лв. Неоснователно е оплакването на дружеството – касационен жалбоподател срещу възприетата от първоинстанционния съд частична неоснователност на исковата претенция за нейния размер над 207, 50 лв. до претендирания такъв от 1007, 50 лв. В тази връзка следва да се съобразят две, според настоящия състав, относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него." Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за "Мууд" ЕООД, като получател на адвокатската услуга, относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай в производството пред Окръжен съд - Пловдив не е провеждано открито съдебно заседание като работата на адвоката се е изразила само в изготвяне на жалба против отказа и подаване на една допълнителна молба, и при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че обоснованият и справедлив размер на обезщетението е на минимума по посочената наредба - 200, 00 лв. Обезщетението в този размер се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащия дружеството незаконосъобразен отказ на АВ. Именно така определеният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с постановения отказ. При тези съображения настоящият състав намира решението на АССГ за правилно в обсъжданата част, а релевираните в касационната жалба оплаквания счита за неоснователни. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция за сумата над присъдената от 200, 00 лв. до претендираната такава от 1000, 00 лв. за обезщетение за имуществени вреди във връзка с платено адвокатско възнаграждение е обоснован на доказателствата по делото и е в съответствие със закона. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението ще възмезди дружеството за действително понесените вреди от причиненото му от АВ непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Настъпването на така претендираната вреда над присъдения размер не е в пряка причинна връзка с отменения отказ на АВ, поради което не е налице тази предпоставка за уважаване на предявения иск в тази част. Предвид гореизложеното, решението в обжалваната от "Мууд" ЕООД част следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение