Решение № 4413 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10533/2013 г.

Решение № 4413 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10533/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Венцислав Дорелов" ЕООД, гр. Варна, срещу решение № 1484 от 10.06.2013 г. по адм. дело № 3465/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 03251200064/23.05.12 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 469/17.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който по ЗДДС на дружеството е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 01,02,05, и 12.2008 г. в размер на 43 350,64 лв. главница и лихви в размер на 22 287,21 лв., както и е определен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 10 926,39 лв. главница и лихва в размер на 3689 лв. и дружеството е осъдено да заплати сумата 2 155,07 лева на Дирекция "ОДОП" за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА. Претендират се направените по делото разноски. Пред касационната инстанция от упълномощен адв. Мурджев, като процесуален представител на дружеството-касатор са представени писмени бележки.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит по оспорени данъчни фактури, като неотразяващи реални доставки и установени задължения по ЗКПО.

За да отхвърли жалбата, съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства, приета съдебно счетоводна експертиза, от които е извел извод за недоказана реалност на доставки по оспорените данъчни фактури и законосъобразност на отказа за признаване на ДК на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, вр. чл. 9 ЗДДС.

По ЗКПО съдът е обосновал изводи за законосъобразно увеличение на финансовия резултат с отчетени разходи, които не е доказано да са свързани с дейността на дружеството.

Решението е правилно.

В хода на ревизията с обжалвания РА на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 01, 02, 05, и 12.2008 г. в размер на 43 350,64 лв. главница и лихви в размер на 22 287,21 лв., на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 9, 12 и 25 от ЗДДС по фактури, издадени от:

• "Ем-Ай " ООД по фактура № 00...103 от 30.05.2008 г. с предмет "вложен труд м. 05.2008 г., съгласно договор от 14.05.2008 г." и фактура № 00...111 от 18.12.2008 г., с предмет "вложен труд по договор от 14.05.2008 г.", по които е начислен ДДС общо в размер на 41 872,46 лв.;

• "КА ЕНД БИ МУЛТИИНЖИНЕРИНГ" ООД по 8 бр. фактури, с предмет СМР, по които е начислен общо ДДС в размер на 6478,18 лв.

При насрещните проверки на посочените доставчици, на данъчните им адреси не е открит представляващ дружествата. В указания срок не са представени документи от доставчиците във връзка с ИПДПОЗЛ за процесните доставки.

От ревизираното дружество са представени Договори за СМР на обект "Приселски манастир 2", Протоколи обр. 19, справки за количества вложен труд, писмени обяснения на ревизираното лице.

В хода на съдебното оспорване на РА се потвърждават изводите на ревизиращия орган, след анализ на представените доказателства, че справките за вложен труд не е установено от кого са подписани и не могат да се обвържат с издадените фактури. Освен това, не съответстват и по стойности. Поради ненамиране доставчика "Ем-Ай " ООД на данъчния адрес и поради това, че не са представени доказателства как е калкулирана цената, е направен извод, че от събраните доказателства не може да се установи по безспорен начин вида на "вложен труд", както е отразено във фактурите и доставката на фактурираните услуги, поради което е отказано право на данъчен кредит по фактури № 00...103 от 30.05.2008 г. и № 00...111 от 18.12.2008 г. издадени от "Ем-Ай" ООД.

Аналогични са изводите за "КА ЕНД БИ Мултиинжинеринг " ООД. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че към 28.02.2008 г. дружеството е регистрирало 6 бр. трудови договори - арматурист, водопроводчик и трима общи работници. Липсват други доказателства за квалификацията на тези физически лица и конкретно на кои обекти са работили, поради което не е доказано, че същите имат квалификацията да изградят изцяло вътрешните силнотокови и слаботокови ел. инсталации в процесния обект, за които са представени актове обр. 19, оспорени от административния орган, като неустановено, че са подписани от доставчика, който не може да бъде открит на данъчния адрес.

Представените от жалбоподателя - РА и РД на "Ем-Ай" ООД са издаден при проведено ревизионно производство по чл. 122 от ДОПК и по отношение на декларираните извършени доставки е направена корекция на данъчната основа и начисления данък, включително и по фактурите издадени на "Венцислав Дорелов" ЕООД.

Приетите по делото заключения на ССчЕ и СТЕ са на база събраните по делото доказателства, без да е извършена проверка в счетоводството на доставчиците, а приетите заключения са само на база счетоводната отчетност на ревизираното дружество.

Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е дало заключение след проверка на доказателствата по делото, както и допълнително представените от жалбоподателя - Разрешение за строеж № 68 от 2007 г., Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия по ниво на строежа. Правилно съдът не е кредитирал заключението на СТЕ в изводите, че извършените СМР са от посочените преки доставчици, тъй като изводите са необосновани, поради това, че по делото липсват доказателства в тази насока. Видно и от представените строителни книжа в същите е посочено, че възложител и строител е жалбоподателя.

Липсва спор между страните, формиран по въпроса изграден ли е обект "Приселски манастир" тяло СА и СВ. Спорен е въпросът реално ли са доставени СМР от посочените доставчици, фактурирани в процесните фактури. Позоваването на протоколи - обр. 19 за установяване на извършени СМР и справки за количества вложен труд представени от жалбоподателя, като изходящи от "Ем-Ай " ООД правилно не са ценени от административния орган като доказателство, че СМР са извършени именно от посочения във фактурите доставчик, при липса на каквито и да е други доказателства, изходящи от доставчика, който при това не е намерен на данъчния адрес и проверка в счетоводството на този доставчик не е правена, включително и от експертите по допуснатите и приети ССчЕ и СТЕ. Правилно е установено, че не е представена информация относно начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи, за да се обвържат с процесните фактури, които са с предмет "вложен труд".

Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на услуги в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл са постановени решения на СЕС, цитирани в първоинстанционното решение.

Отказът на право на данъчен кредит е поради недоказани доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги.

Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, включително и приетите ССчЕ и СТЕ, анализирал е свидетелските показания и е извел обоснования извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА.

По изложените съображения правилно е решението на съда в частта за установените задължения по ЗДДС.

По ЗКПО за 2008 г. в хода на ревизията е констатирано, че дружеството е осчетоводило по дебита на сметка 3023 "Материали на склад" 157 931,00 лв. по фактура № 78 от 22.04.2008 г., издадена от "Лефтерова дизайн", с предмет на доставката - продажба на стоки съгласно Приложение 1 и 2. Закупените материали са изписани като разход по счетоводна сметка 6111 "Себестойност Приселски манастири 2". Във връзка с извършения разход жалбоподателят е посочил, че е по договор за обзавеждане на 36 бр. ателиета по желание на клиентите. В хода на ревизията е прието, че такива доказателства не са представени, а освен това през 2008 г. продажбите са на етап груб строеж 75% и не може да се обвърже с необходимостта от обзавеждане с материали, като чаршафи и пердета, кърпи, шалтета и т.н. Предвид изложеното на основание чл. 22, т. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 26, т. 1 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат със сумата от 104 436 лв., с разходи несвързани с дейността. На основание чл. 50 и 58 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат със 4480 лв. по фактури за закупени стоки издадени от "Хиперион груп " ООД. Към фактурите са приложени спецификации. В хода на ревизията е прието, че посочените стоки не могат да бъдат определени като такива за офис обзавеждане, каквито обяснения е дало ревизираното лице, а по-скоро обзавеждане за магазин или апартамент. Предвид изложеното ревизиращите са приели, че активите не се използват за дейността на дружеството и по тази причина не е налице документално обоснована дата на въвеждане в експлоатация, поради което на основание чл. 50 и 58 ЗКПО не са признати разходи за амортизации в размер на 4480 лв. Не са признати на посочените основания и разходи за амортизации за три броя велосипед, за които дружеството е твърдяло, че са закупени във връзка с изграждане на строителни обекти. В хода на ревизията е прието, че такива доказателства не са представени, поради което и липсва документално обоснована дата на въвеждане в експлоатация на посочените велосипеди.

При така констатираните данни, за 2008 г. на дружеството е увеличен финансовия резултат общо с 109 263,86 лв., в резултат на което е определен финансов резултат -счетоводна печалба в размер на 345 764,46 лв. и е установен пряк данък в размер на 34576,45 лв., в това число за довнасяне - 10 926,39 лв. и лихва в размер на 3 689,36 лв. Законосъобразен е РА относно определените задължения по ЗКПО за 2008 г., както правилно и в съответствие със заключението на ССчЕ е приел съдът. Съгласно дадените в хода на ревизията писмени обяснения, строителен обект "Приселски манастир 2" е продаден на етап 75% груб строеж, видно от Удостоверение № 21 от 18.06.2009 г. и към 31.12.2008 г. е невъзможно посочените стоки да са вложени в производството като материали, които да формират себестойност на обекта. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 58, т. 1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат със сумата 346,68 лв. - отчетени разходи за амортизация на три бр. велосипеди, тъй като не е установено да са използвани в икономическата дейност на предприятието. Правилно и в съответствие със заключението на вещото лице и на счетоводната политика на предприятието, след анализ на видове стоки по спецификации съпоставени с конкретни цени на придобиване на стоки по фактури от "Хиперион груп" ООД, на основание чл. 50 и 58, ал. 1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 4480,55 лв.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение и намира същото за фактически и правно обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение