Решение № 4894 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2015 г.

Решение № 4894 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3545/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски служител - разузнавач във Второ РУ "Полиция" - Стара Загора срещу решение № 18/9.02.2015 г., постановено по адм. дело № 10/2015 г. по описа на АС - Стара Загора. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Ответникът - София Пламенова Момчева, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), съдът отменя по жалба на София Пламенова Момчева заповед рег. № 466 от 30.12.2014 г. за задържане на лице за 24 часа, издадена от полицейски орган - разузнавач в група ПКП - Териториална при Второ Районно управление "Полиция" - Стара Загора, като незаконосъобразна. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, но при липсата на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - липсата на противоправни действия на жалбоподателя в първоинстанционното производство, обуславящи правното основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Решаващият съд правилно приема, че заповедта за задържане на лице за 24 часа е издадена в нарушение на нормативните изисквания, при липсата на материалноправно основание и в нарушение на принципа за съразмерност при упражняване правомощията на администрацията. По отношение на задържаното лице липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Безспорно е установена собствеността на намерените "осем на брой кутии цигари от марките "Дива" и "Дон" без акцизен бандерол" в багажното отделение на автомобил. Горното не може да обоснове наличието на "данни за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК" и съответно не би могло да бъде основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за прилагането на ПАМ "задържане за срок от 24 часа" по отношение на всички пътували в автомобила лица в т. ч. и на София Момчева. Събраните по делото доказателства нито пряко, нито косвено съдържат данни дори и като индиция, от които може да се направи предположение /още по-малко обосновано такова/, за вероятна съпричастност на задържаното лице към извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК и в частност на посоченото като основание за издаването на оспорената заповед "притежание на акцизни стоки без бандерол". Основателни са доводите на процесуалния представител на ответницата в настоящото производство досежно инкриминираното изпълнителното деяние по чл. 234, ал. 1 от НК, съставът на което престъпление изисква наличието на продаване или държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи. Видно от гореизложеното, фактическото основание, посочено в заповедта за задържане - "притежава" не попада в предметния обхват на приложената материалноправна норма. Горното представлява неправилно приложение на материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на постановения административен акт. По отношение възраженията на касатора, настоящият състав намира за необходимо да изясни, че посочената Докладна записка от 12.01.2015 г., поради по-късния момент на изготвянето й - след подаването на жалбата от София Момчева срещу Заповед рег. № 466 от 30.12.2014 г., съобразно административнопроизводствените правила не следва да се приеме като обосновка, мотиви на фактическото основание за постановеното задържане на лицето, което не я квалифицира като документ с невярно съдържание. Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Целта на задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е превантивна и се налага с цел да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност и е недопустимо предпоставките за налагане на ПАМ посредством издаване на заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР да се презюмират. Полицията е изпълнително-разпоредителен орган, който осъществява държавното управление в сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита на собствеността и има три функции - защитна, принудителна и превантивна. Защитна - защитава правата и свободите на гражданите, принудителна - осъществява държавната принуда и превантивна - предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. Съгласно практиката на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) се изисква лицата да се задържат по "обосновано подозрение" за извършено престъпление. Това подозрение не може да бъде общо и абстрактно, трябва да има данни, които биха били достатъчни за един обективен наблюдател да приеме, че лицето за което се отнасят може да е извършило конкретно нарушение. Необходимо е да се отбележи, че такива факти и данни не се съдържат в постановената заповед за задържане. В нея не са вписани конкретни обстоятелства и деяния. Дори само това, би било достатъчно първоинстанционният съд да заключи, че задържането на лицето не е било съвместимо с принципа за защита от произвол. Обосноваността на акта, въз основа на който става задържането обуславя законосъобразността му и представлява съществен елемент за преценка произволността на задържането. ЕСПЧ в практиката си приема, че липсата на изложени основания в акта за задържане, е несъвместима с принципа на защита на индивида от произвол, залегнал в чл. 5, ал. 1 от КЗПЧОС. Решаващият съд въз основа на верен и точен анализ на установените факти по делото е достигнал до правно обоснования извод за липсата на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чието кумулативно наличие е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното като е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване, настоящият състав намира за основателна претенцията на ответника, в негова полза да се присъдят съдебни разноски в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/ - адвокатски хонорар, платим от касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение