Решение № 14005 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2009 г.

Решение № 14005 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Пловдив моли да бъде отменено решение № 441/8.4.2009 г. по ахд. № 201/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 2400671/6.11.2007 г. на ТД - Стара Загора в частта за непризнат данъчен кредит 31 832,93 лв., в частта за допълнително начислен ДДС в същия размер и начислени лихви като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Деним-Анастасия Янева", редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административния съд е отменил РА 2400671/6.11.2007 г. на ТД-Стара Загора в частта за непризнато право на данъчен кредит 31 832,93 лв. със съответни лихви за периода м. 2 - 6.2007 г. и мълчаливо потвърден в частта за допълнително начислен ДДС за същите периоди със съответни лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизията обхваща приложението на ЗДДС в периода м. 1 - 6.2007 г., като е издаден ревизионен акт от компетентен орган. С РА не е признат данъчен кредит по вътреобщностно придобиване от Гърция на платове в размер 31 832,93 лв. и са определени лихви. За вътреобщностното придобиване са издадени 18 бр. фактури. Получателят е издал протоколи по чл. 117, ал. 1 ЗДДС, в които е посочил данъчната основа и дължимия ДДС от 31 832,93 лв. Протоколите са включени в дневника за покупки и по тях е ползвано право на приспадане на данъчен кредит 31 832,93 лв. Получателят не е включил протоколите в дневника за продажби и справките-декларации за съответните периоди, поради което данъкът по ВОП не е начислен по чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС и с РА не е признато правото на приспадане на данъчния кредит, и едновременно с това е извършено начисляването на данъка за извършените ВОП. Съдът е приел, че неправилно с РА е начислен ДДС по процесните ВОП и в същото време не е признат данъчния кредит по тях. РА е издаден преди измененията на ЗДДС с приемането на новите чл. 73а и § 18 ЗДДС, които позволяват в случаи като процесния да се признае правото на приспадане на данъчния кредит по ВОП, макар, че данъкът не е бил начислен по чл. 86 ЗДДС от получателя по доставката. Приел е също, че на основание § 18, ал. 3 и 4 ЗДДС извършените с РА корекции - начисляване на ДДС е законосъобразно, поради което са налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчния кредит по процесните ВОП. Приел е също, че РА следва да бъде отменен в частта, с която не е признат данъчния кредит по ВОП и в частта, с която е начислен ДДС по тях. Съдът е обосновал изводите си със заключение на счетоводна експертиза, по която са извършвани корекции по справките-декларации на търговеца. Съдът е изложим противоречиви мотиви, които не обосновават крайните му изводи. Съдът не е обсъдил приложеното уведомление от 3.2.2009 г., с което търговецът е уведомил органите по приходите, че на основание § 18 ЗДДС включва процесните протоколи по ВОП за м. 1.2009 г. в дневника за покупки и дневника за продажби за м. 1.2009 г., с което начислява данъка и приспада данъчния кредит за м. 1 2009 г. по процесните ВОП от 2007 г. Не са били налице основания да вписват протоколите в дневниците за покупки през м. 1.2009 г., с което да ползва данъчен кредит по ВОП по § 18, ал. 1 ЗДДС втори път, тъй като това е направено в справките-декларации и дневниците за покупки за периода м. 2 - 6.2007 г. Не са налице и условията на § 18, ал. 4 ЗДДС за това, тъй като начисляването на данъка е извършено с РА, който към м. 1.2009 г. не е влязъл в сила. През 2007 г. търговецът като е вписал протоколите само в дневниците за покупки, без да ги впише и в дневниците за продажби, както изисква чл. 86 ЗДДС и чл. 84 ЗДДС е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по ВОП, без да се задължи да внесе същият размер данък, с което е нарушил механизма на ДДС и с РА правилно е начислен ДДС за внасяне за периода м. 2 - 6.2009 г. в размера на ползвания данъчен кредит по ВОП - 31 832, 93 лв., с което е възстановен механизмът на ДДС при ВОП. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Търговецът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на касатора по делото на основание чл. 181, ал. 1, изр. 3 ЗОПК по делото в размер 1286,66 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,