Решение № 6930 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2018 г.

Решение № 6930 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Стара Загора срещу решение № 284 от 25.10.2018 г. по адм. дело № 331 по описа за 2018 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменен Ревизионен акт № 2/03.05.2018 г., издаден от М. Йорданова на длъжност Началник на сектор "Проверки и ревизии" в Община Стара Загора, в качеството на орган, възложил ревизията и Д. Георгиев на длъжност старши инспектор в сектор "Проверки и ревизии", отдел "Местни данъци и такси" в Община Стара Загора, в качеството на ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 2 от 11.06.2018 г. на Кмета на Община Стара Загора, в частта му с която е установено, че "ТУРМЕДИКО" ЕАД гр. София има задължение за неплатен туристически данък за 2011 г. - разлика по чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ в размер на 5 109.58 лв. – главница и 3184. 51 лв. – лихви върху главницата. Според касатора решението на съда е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Турмедико" ЕАД, чрез адв. Щупалов, в с. з. оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски, за което представя и списък Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по същество неоснователна предвид следното: Предмет на обжалване пред Административен съд – Стара Загора е бил Ревизионен акт № 2/03.05.2018 г., издаден от М. Йорданова на длъжност Началник на сектор "Проверки и ревизии" в Община Стара Загора, в качеството на орган, възложил ревизията и Д. Георгиев на длъжност старши инспектор в сектор "Проверки и ревизии", отдел "Местни данъци и такси" в Община Стара Загора, в качеството на ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 2 от 11.06.2018 г. на Кмета на Община Стара Загора, в частта му с която е установено, че "ТУРМЕДИКО" ЕАД гр. София има задължение за неплатен туристически данък за 2011 г. - разлика по чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ в размер на 5 109. 58 лв. – главница и 3184. 51 лв. – лихви върху главницата. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил РА като незаконосъобразен. Приел е, че ревизионното производство е образувано след изтичане на петгодишния преклузивен срок регламентиран в чл. 109, ал. 1 ДОПК. От друга страна съдът е приел, че макар за "ТУРМЕДИКО" ЕАД, във връзка с данъчното облагане с туристически данък за 2011 г. при действието на чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ, да е възникнало задължение за внасяне на разликата между дължимия данък при действителна заетост и данъка, определен на базата на 30% от пълния леглови капацитет на притежавания от дружеството през 2011 г. хотел, правото на държавата да търси по принудителен ред установяването и заплащането на това задължение, не може да бъде реализирано след влизането в сила на решението на КС № 5 от 05.04.2012 г. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 109 ДОПК. Съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а преклузивен срок. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Този срок се прилага служебно и предопределя допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци. В константната си практика Върховният административен съд приема, че началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а не с издаването й. В случая преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство по издаване на РА изтича на 31.12.2017 г. От събраните писмени доказателства безспорно се установява, че процесната ЗВР № 2 е издадена на 15.12.2017 г. и е връчена на ревизираното дружество на 02.01.2018 г. /съгласно обратна разписка - известие за доставяне ИД PS 6000 015106 Н – л. 57/, т. е. след изтичане на срока по чл. 109 ДОПК. Неоснователни са и възраженията на касатора свързани с аргументите на съда за материална незаконосъобразност на акта, издаден на основание чл. 61с, ал. 4 и 5 ЗМДТ, след постановяване на Решение № 5 от 05.04.2012 г. на Конституционния съд по к. д. № 13/2011 г., обнародвано в Държавен вестник бр. 30.04.2012 г. и в сила от 21.04.2012 г., с което нормите са обявени за противоконституционни. В тази част съдът е изложил подробни съображения, които настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК /в сила от 1.01.2019 г./ препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които възприема като свои. При този изход на спора в полза на ответника се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.04.2019 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,