Решение № 6637 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2021 г.

Решение № 6637 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2021 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" – София, в Главна дирекция /ГД/ "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. В., против Решение № 6328/13.11.2020 г., постановено по адм. дело № 8185/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, в частта, в която е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С576-0036693 от 24.07.2020 г. на Начални отдел "Оперативни дейности" София, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в частта, с което е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъпа до него – кафене, находящо се в гр. София, ж. к. Дружба, до бл. 64, стопанисван от "Екстаз - 2015" ЕООД за срок от 11 дни. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви по отношение на срока за налагане на мярката, както и че по същество срокът на приложената ПАМ е необоснован. Счита, че по делото е установено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, неиздаване на фискален бон за продажба и основанията за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на заповедта за запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Претендира присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от противната страна. Ответникът – "Екстаз - 2015" ЕООД, оспорва касационната жалба, аргументи за което са изложени в нарочно депозиран писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния му представител адв. Г.. Настоява за оставяне в сила на оспореното решение, като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на изплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лева. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била законосъобразността на ЗНПАМ № ФК-С576-0036693 от 24.07.2020 г., издадена от Начални отдел "Оперативни дейности" – София, в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в частта, с което е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ПАМ – запечатване на търговски обект – кафене, находящо се в гр. София, ж. к. Дружба, до бл. 64, стопанисван от "Екстаз - 2015" ЕООД за срок от четиринадесет дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 15.07.2020 г., изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано в обекта фискално устройство за извършена контролна покупка на стойност 2, 70 лева. АССГ е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна относно вида на наложената ПАМ с оглед безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но според него при несъразмерен спрямо конкретната фактическа обстановка срок на предприемането й от 14 дни. Поради това, по реда на чл. 172, ал. 2 АПК на практика е изменил заповедта в частта й, определяща срока на действие на ПАМ, намалявайки го от 14 дни на 3 дни. В изпълнение на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, преценява решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно. С процесната ЗНПАМ № ФК-С576-0036693 от 24.07.2020 г., издадена от компетентен орган, както е приел и първоинстанционният съд, е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС органът по приходите налага ПАМ, като в този случай действа при условията на обвързана компетентност. При определяне на срока на същата обаче, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, в който случай на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В настоящия случай предмет на касационен контрол е решението само в частта, в която срокът е намален от 14 дни на 3 дена, при липсата на касационна жалба, подадена от "Екстаз - 2015" ЕООД, поради което и касационната инстанция се произнася единствено и само по въпросът е ли е правилна преценката на първоинстанционния съд относно продължителността на приложената ПАМ, спрямо фактите по делото. В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Или като е приел е, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което частично е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който в тази си оспорена пред касационната инстанция част, не страда от релевираните в касационната жалба пороци. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението в оспорената му част е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такива се дължат на ответната страна в размер на 500 лева, изплатен адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението за неговата прекомерност – в случая е определен в минимума, дефиниран в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който размер е претендирано присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. За касационната инстанция остават напълно неясни и очевидно безпочвени мотивите на процесуалния представител на касатора, за да стори възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 във вр. с чл. 228 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение