Решение № 356 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8020/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. С. О., гражданин на Нигерия, чрез процесуалния му представител адв. Петков, против Решение 12476 от 20.07.2024 г., постановено по адм. дело 4417/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на О. С. О., гражданин на Нигерия, срещу Решение 5383 от 11.04.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че чужденеца е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява спрямо него да е осъществено преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал твърденията на чужденеца, че е бил преследван, единствено поради факта на принадлежността му към [политическа организация], който извод се потвърждава от събраните по делото доказателства. Чужденецът не основава да е бил задържан и арестуван на това основание. Видно от изявленията на чужденеца, той е напуснал страната си по произход легално, с виза за Република България, което налага извод, че не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него. Представените пред настоящата инстанция доказателства са допустими, доколкото съгласно чл.219 от АПК за доказване на касационните основания се допускат писмени доказателства. Настоящият състав на Върховния административен съд се запозна с тях. От анализа им може да се направи извод, че бежанската история на търсещия закрила е истинска, но доказва и че той вероятно е бил член на организация, която е обявена за [заличен текст] съгласно представена от ответната страна Справка ЦУ-1508 от 19.06.2024 г. представена пред първата инстанция. От съдържанието на същата се установява, че Обединеното кралство също определи движението като терористична организация пред 2022 г.. , [организация] е забранена като терористична група от нигерийското правителство. Представената от страна на О. статия всъщност свидетелства, че той е обявен за издирване от полицейските органи в страната му по произход. Настоящата инстанция достига до извод, че търсещият закрила в случая по-скоро е беглец от правосъдие, а не лице нуждаещо се от закрила. Останалите представени писмени доказателства свидетелстват, че лицето има проблеми отново във връзка със същата организация. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Изложените от О. причини не представляват материално-правно основание по смисъла на цитираната разпоредба. Надлежно обоснован е извода в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Нигерия, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Относимите факти от бежанската история на касатора сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 ЗУБ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от представената по делото справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно Нигерия, както и допълнително установените такива в хода на съдебното производство относно отношението на властите към [организация], преценени в съответствие с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/Е0 на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. С оглед на установеното по делото правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Във връзка с изложеното, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не е направена обективна и цялостна оценка на реалната опасност за кандидата за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, разгледал е доказателствата по делото и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Следва да се отбележи, че от представените по настоящото дело актуална справка за положението в Нигерия и статия не се извеждат нови обстоятелства обуславящи извод, различен от този в обжалваното решение. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,