Решение № 3168 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12703/2008 г.

Решение № 3168 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12703/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Георгиев Манов от София срещу решение № 603 от 18 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 1217/2008 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-04-284/15 юни 2007 година на зам. началника на ДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението и алтернативно - за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответниците Григор Панайотов Гигов, чрез пълномощника си адв. Здравка Еленкова, и ДНСК, чрез юрк. Ирена Радованова, намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Пред Административен съд София-град Йордан Георгиев Манов е оспорил заповед № РД-04-284/15 юни 2007 година на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Навес", изпълнен от Манов в УПИ III-616, кв. 94 по плана на с. Рударци, община Перник. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. След като по повод подадената касационна жалба провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта му, с която е постановено спрямо Григор Панайотов Гигов. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК право да участват в производството по делото имат оспорващия, органа, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Григор Гигов не попада в нито една от тези категории. Административното производство по издаването на заповедта за премахване на незаконен строеж се развива само между административния орган и извършителя на незаконното строителство. Обстоятелството, че това производство е започнало по повод подадена от Гигов жалба не го прави заинтересовано лице. С оглед горното на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението спрямо Григор Панайотов Гигов ще следва да бъде обезсилено. Неоснователно е поддържаното от касатора становище за недопустимост на цялото оспорено решение, като постановено от местно некомпетентен съд. Към датата на образуването на делото - 26 февруари 2008 година, разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ (в действащата към тази дата редакция, обн. ДВ, бр. 61/2007 година) предвижда, че индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение та тези по чл. 216, ал. 1, могат да се обжалват пред съответния административен съд. В текста на чл. 133, ал. 1 от АПК е посочено кой е този съответен съд - административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. В случая оспорената заповед е издадена от зам. началникът на ДНСК, а седалището на дирекцията се намира в гр. София. Последващото изменение на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, предвиждащо оспорване на актовете пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот, е без значение предвид текста на § 19 от ПР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 33 от 28 март 2008 година). В останалата му, допустима част, решението е правилно. От данните по делото е установено, че в собствения си недвижим имот Йордан Манов е извършил строителство на вътрешната регулационна линия със съседните УПИ V-615 и II-592 на навес без изискващите се строителни книжа и без съгласието на собствениците на посочените имоти. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. В тази насока впрочем не са изложени никакви възражения. Правилно съдът е приел, че връчването на съставения констативен акт по реда на § 4, ал. 1, изр. второ от ДР на ЗУТ не съставлява нарушение, водещо до отмяната на оспорения акт. Действително, връчването по този ред е предвидено само за отсъстващи лица, а от преписката става ясно, че адресът на жалбоподателя е бил известен на органите на ДНСК. Начинът на връчване на акта обаче не се е отразило на правата на Манов, доколкото последният е подал възражение в предвидения в чл. 225, ал. 3 от ЗУТ срок и това възражение е било разгледано от административния орган. Основание за отмяна на оспорения административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК е само такова нарушение на административнопроизводствените правила, което би довело до друг резултат. В случая това не е така. Неоснователно е и възражението, че административният орган е следвало първо да проведе производството по чл. 224 от ЗУТ, като спре изпълнението и забрани достъпа до строежа. Такова изискване не е регламентирано в закона. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение в допустимата му част като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,