Решение № 8056 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1238/2024 г.

ВАСВторо отделение27.06.2024 г.докладчик т Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 122 от 05.01.2024 г. постановено по адм. дело 10903/2023 г. на Административен съд София-град с.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Й. И. М. с [ЕГН] и Б. К. М. с [ЕГН] направените от тях разноски пред касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ МАРТИН АВРАМОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община чрез процесуалния му представител срещу решение 122 от 05.01.2024 г., постановено по адм. дело 10903/2023 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения от него административен акт и да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Й. И. М. и Б. К. М., чрез пълномощника си в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Й. И. М. и Б. К. М. срещу заповед РА50-405 от 21.04.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ във връзка със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, чл. 61, чл. 75, ал. 3, чл. 79 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ и протокол ЕС-Г-14 от 08.03.2022 г. на Общинския експертен съвет по устройство на територията на Столична община е отказано разрешение да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план план за улична регулация (ИПУП-ПУР) за създаване на нов урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-1212 за ОО за ПИ с идентификатор 68134.4336.1212 в кв. 39; промяна и изместване на профила на ул. 672 от о.т. 157 през о.т. 153б (нова) до о.т. 153, в резултат на което се образува нов УПИ V за озеленяване в кв. 39 и се изменя плана за регулация на УПИ XII-1392, 552, траф., кв. 9в и план за застрояване на нов УПИ IV-1212 за ОО, кв. 39, м. Овча купел актуализация. Първоинстанционният съд е постановил решение 3234/16.05.2023 г., с което е отхвърлил жалбата срещу заповедта на главния архитект на Столична община. При касационно оспорване на посочения съдебен акт, с решение 10851/09.11.2023 г. по адм. дело 6826/2023 г., Върховният административен съд е отменил първоинстанционното решение с мотиви за съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за събиране на доказателства и произнасяне относно законосъобразността на оспорената заповед. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Изложени са съображения, че е налице депозирано заявление от собственици на недвижим имот с изискуемата съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ скица с предложение за изменението на ПУП. Според съда, едва при издаването на окончателна заповед по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ при контрол на нейната законосъобразност биха подлежали на изследване конкретните предпоставки за извършването на изменението. Обосновава извод, че мотивираното предложение отговаря на изискванията на ОУП на територията. Излага мотиви за незаконосъобразност на постановения отказ на посочените от административния орган основания чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, доколкото предложението не засяга съседните имоти на този на възложителите. Намира също така, че с процесното мотивирано предложение е нарушен принципа по чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономична осъществимост на предвижданията на плана, доколкото предвид липсата на проведена отчуждителна процедура, обществения интерес за изграждане на улица и места за паркиране не е противопоставим на инвестиционните намерения на собствениците на имота. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Административното производство пред главния архитект на Столична община е образувано на основание чл. 135, ал. 3, вр. ал. 1 и 2 ЗУТ по повод заявление САГ21-ГР00-1267/10.06.2021 г. на Й. И. М. и Б. К. М. по отношение на собствения им поземлен имот с идентификатор 68134.4336.1212 по КК на гр. София. Искането на ответниците, видно от мотивираното предложение и скица за изменението, е да бъде допуснато изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 68134.4336.1212 и прилежащата му от север/северозапад ул. 672, тъй като предвидената с действащия регулационен план улица не е реализирана и срокът по чл. 208 ЗУТ за провеждане на процедура за отчуждаване е изтекъл. Според назначената при новото разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза, имотът на заявителите попада в урбанизирана територия, в устройствена зона Жм - жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застроване. С предложението за изменение на ПУР се предвижда частично премахване на предвиденото уширение на ул. 672 за паркиране от южната й страна и намаляване на широчината на северния тротоар на УПИ XII-1392,552,траф., без промяна в широчината на пътното платно. Съгласно приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, показателите за зона Жм Жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване са: макс. плътност на застрояване 40%, макс. Кинт 1,3, мин. озеленена площ 40% и максимална кота корниз 10 м. Градоустройствените показатели за новообразувания УПИ IV-1212 (нов) са съответно плътност на застрояване 20%, Кинт 0,8, мин. озеленяване 60% и височина Н 3 (<8,5 м). Според заключението на вещото лице с промяната на уличната регулация се променя единствено уличнорегулационната граница на имота на заявителите като улицата навлиза в УПИ XII в рамките на половината от лицето на имота, а в другата половина се запазва старата улична регулация. Не се променят и останалите граници на имота и е потвърдена съществуващата сграда в него. В производството по чл. 135 ЗУТ органът проверява: дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Когато искането касае изменение и на плана за застрояване, се извършва проверка доколко устройствените показатели за застрояване по предложението отговарят на устройствената зона по действащия ОУП и за имота на заявителите е допустимо отреждане за обществено обслужване. Според заключението на вещото лице имотът им не попада в зона Тти, поради което възражението за определянето на класа на второстепенната улица с подробния устройствен план, вместо с общия устройствен план, е неоснователно. Становището на главния архитект на общината предвид обстоятелството на делегиране правомощия за издаване на самата заповед е инкорпорирано в крайния му акт на разрешаване изработването на проект, съответно на постановен отказ за това. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че в конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ с представена скица предложение по ал. 2 на разпоредбата, като единствената преценка на компетентния орган е следвало да бъде за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП. Показателите на проектираното ново УПИ също така отговарят на предвижданията на устройствената зона по действащия ОУП за местността, поради което е спазено и това условие за разрешаване на изработването на окончателен проект. Доколкото конкретната хипотеза на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ за извършване на изменението в подробния устройствен план не подлежи на изследване в настоящото производство по разрешаване разработването на такъв проект, противно на възприетото от административния орган, въпросът дали изменението се извършва в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ подлежи на изследване при издаването на окончателна заповед за приемане на проект за изменение на ПУП-ПРЗ. Отделно от изложеното, нормата на чл. 208, ал. 1 ЗУТ предвижда възможност при изтичане на срока за започване на отчуждителните процедури, собствениците на недвижимите имоти да предприемат изменение на плана на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна и е отменил същата, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба Й. И. М. и Б. К. М. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 500 лв. съгласно представен с отговора им договор за правна защита и съдействие от 29.01.2024 г. Възражението на касатора за прекомерност на разноските се явява неоснователно предвид фактическата и правната сложност на делото, както и поради обстоятелството, че същите са претендирани в размер значително под минималния от 1250 лева по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,