Решение № 15514 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2018 г.

Решение № 15514 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието срещу Решение № 677 от 22.12.2017 г., постановено по адм. дело № 734/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта му, в която предявеният от С. Йосифов иск срещу ГДИН - София за неимуществени вреди в резултат на бездействие на административния орган да подобри битовите условия в затвора в периода от 05.05.2015 г. до 01.03.2017 г. и от 07. 06. до 29.09.2017 г. е уважен за сумата от 4 500 лева. В жалбата се мотивират съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт и се иска неговата отмяна, както и решаване на спора по същество. Ответната страна - С. Йосифов моли съда да потвърди обжалваното решение. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична неоснователност на касационната жалба по отношение размера на присъденото обезщетение. Счита, че в производството по делото липсват доказателства за унижения, свързани с нечовешко третиране, за да се приеме, че исковата претенция е изцяло доказана. Условията, при които е пребивавал осъдения, са били лоши битови, създаващи стандартен дискомфорт в местата за изтърпяване на наказания, но те са били еднакви за всички и спрямо ищеца не е имало отрицателно отношение и същият не е понесъл неудобства извън регламентираните, пряк резултат от наказателна репресия. Намира, че съдът е определил размер на обезщетението, като не е съобразил характера, вида и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, както и икономическият стандарт в страната, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено, а съдът да се произнесе по същество, като определи размер на обезщетението не по-висок от 1 000 лева. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната му част, е неблагоприятно. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС Пазарджик е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" - София (ГДИН) да заплати на С. Йосифов, понастоящем задържан в следствения арест в [населено място], сумата от 4 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на лошите битови условия при престоя му в Затвора гр. Пазарджик в периода от 05.05.2015 г. до 01.03.2017 г. и от 07. 06. до 29.09.2017 г., изразяващи се в нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС. За да стигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че са осъществени всички материално-правни предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно: незаконосъобразно бездействия на служителите от затвора да осигурят достатъчно жилищна площ през исковия период; наличие на влага, на мухъл, на порутени стени, напукани тавани, счупени и неизползваеми мебели, негодни санитарни възли, счупени прозорци, накърняващи човешкото му достойнство условия за удовлетворяване на физиологичните му нужди и за поддържане на личната му хигиена, наличие на инсекти. За верността на твърденията съдът лично се е убедил с оглед на място, който се е състоял на 29.11.2017 г. Предвид приетото за установено и изхождайки от характера на вредите, времетраенето им и техния интензитет първостепенният съд е приел, че искът е доказан и по основание и по размер и го е уважил изцяло за претендираната сума от 4 500 лв. Касаторът възразява, че помещенията, в които е бил настанен лишеният от свобода ищец са оборудвани с течаща вода и тоалетна, има условия за раздвижване, достъп до слънчева светлина и свеж въздух; в светлата част на денонощието помещенията не се заключват и изтърпяващите наказания могат да се движат свободно в сградата; килиите и коридорите се почистват от самите обитатели ежедневно и нивото на хигиена зависи изцяло от добросъвестното изпълнение на тези им задължения. Отделно от това възразява, че ищецът не е доказал да е търпял реално негативни емоции, каквито е описал – малоценност, чувство на унижение и потиснатост. Не е доказано и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка. Съдебното решение е частично неправилно. Съгласно специалната норма на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС: "Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3", а съгласно ал. 5 на текста: "В случаите на ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното". Ето защо възраженията на касатора, че ищецът не е доказал да е търпял реално негативни емоции, каквито е описал – малоценност, чувство на унижение и потиснатост са неоснователни и не следва да бъдат уважени. Ответникът в исковия процес – ГДИН не е провел обратно пълно доказване на обстоятелството, че условията на живот в Затвора Пазарджик за исковия период отговарят на установените стандарти, поради което претърпените от лошите условия на живот неимуществени вреди се предполагат. На следващо място, престоят на ищеца в условията на установената от съда липса на достатъчно жилищна площ, липса на приток на дневна светлина и свеж въздух и недостатъчно проветрение, липса на условия за удовлетворяване на физиологичните нужди и за поддържане на личната хигиена през част от исковия период, безспорно поставя лишения отсвобода в лоши битови и хигиенни условия и води до изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в нарушение на императивните изисквания на чл. 3 от ЗИНЗС в резултат на незаконосъобразни фактически бездействия на администрацията при Затвора гр. Пазарджик да осигури подходящи битови условия. Следователно Йосифов е подложен на нечовешко и унизително отношение, надвишаващи нормалния праг на неудобствата, обусловени от самото изпълнение на наказанието. По горните съображения АС - Пазарджик е стигнал до правилния извод за основателност на исковата претенция на Йосифов за причинени му неимуществени вреди, явяващи се резултат от незаконосъобразните фактически бездействия на затворническата администрация да осигури нормални хигиенни и битови условия в мястото на лишаване от свобода, гарантиращи физическото и психическото му здраве, човешкото достойнство на ищеца – задължения, пряко произтичащи по закон от разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС. Частично основателна е обаче касационната жалба по отношение размера на присъденото обезщетение. Настоящата касационна инстанция приема, че с оглед кумулативния ефект на лошите битови условия, в които е поставен ищецът, времетраенето и интензитета на неимуществените вреди справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен на 700 лв. Съдебното решение, в осъдителната му част, за сумата над 700 лв. до пълния присъден размер от 4 500 лв. следва да бъде отменено като неправилно и вместо него, ВАС следва да постанови друго по същество, с което да отхвърли иска на С. Йосифов срещу ГДИН за сумата над 700 лв. до присъдените 4 500 лв. като неоснователен. Неоснователно е искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноски съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение