Решение № 123 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6327/2014 г.

Решение № 123 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6327/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Прокуратура на Р България, представлявана от С. З., прокурор в Окръжна прокуратура-В. срещу решение № 1022/07.07.2014 г. по гр. д. № 1214/2014 г. на Окръжен съд -Варна. С определение № 216/27.02.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Прокуратурата на Р България в частта, с която е посочен началният момент на дължимост на мораторна лихва върху присъденото обезщетение, при наличието на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът Прокуратура на Р България, представлявана от С. З., прокурор в Окръжна прокуратура-В. и Р. Р. -прокурор във В. прави оплакване, че в нарушение на закона с обжалваното решение е присъдена законна лихва върху дължимото на ищеца обезщетение от датата на привличане в качеството му на обвиняем, вместо от датата на която наказателното производство срещу него е било прекратено. Счита, че е допуснато нарушение на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК-т. 4.Моли решението да бъде отменено в тази част и законната лихва да бъде присъдена от 27.04.2013 г. Ответникът по касационната жалба И. Н. И. в писмен отговор, подаден чрез адв. Р. Т. я оспорва. Претендира разноски. По поставения въпрос ВКС, състав на III г. о. намира, че същият е разрешен в ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК- т. 4. Приета е постановка, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство- в сегашната редакция чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 2 ЗОДОВ. Това е и началният момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението. По делото съдът констатира следното: Ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 29, ал. 1 б. "а" НК и за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1 б. "а" НК с постановление от 24.06.2012 г. С постановление от 12.11.2012 г. е извършено ново привличане по чл. 215, ал. 2, т. 4 пр. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" НК, а с постановление от 22.02.2013 г. на Окръжна прокуратура-Шумен наказателното производство е прекратено поради недоказаност и мярката за неотклонение "подписка" е отменена. С определение № 147/11.04.2013 г. на Окръжен съд-Шумен постановлението за прекратяване е изменено, като е прието, че основанието за прекратяване на наказателното производство е това по чл. 24, ал. 1, т. 1 пр. 1 НПК, т. е. деянието не съставлява престъпление. Същото е връчено на Окръжна прокуратура на 12.04.2013 г., на ищеца на 19.04.2013 г. и е влязло в сила след изтичане на едноседмичните срокове за обжалването му от страните на 27.04.2013 г. С оглед всички конкретни обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на касатора до размер на сумата 500 лв. обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Направил е извод, че законната лихва следва да бъде присъдена от деня на привличането му като обвиняем-24.06.2012 г. При дадения отговор на въпроса обусловил изхода на делото, решението на въззивния съд се явява незаконосъобразно. Неправилно е определен началният момент на дължимост на законната лихва, който е настъпил не от деня на привличане на ищеца като обвиняем, а от влизане в сила на определението за прекратяване на наказателното производство на 27.04.2013 г. Поради изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдена законна лихва от 24.06.2012 г. и касаторът да бъде осъден да заплати такава върху присъденото обезщетение от 27.04.2013 г. С оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски в това производство не следва да бъде уважено. По изложените съображения ВКС, състав на III г. о.