Решение № 7075 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 382/2014 г.

Решение № 7075 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 382/2014 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Боян Господинов Гюргенов срещу решение № 215 от 11.11.2013 г. по адм. д. № 404/2013 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед № 20213/2013 г. от 02.07.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Стара Загора за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата - "изземване на свидетелството за управление на МПС"поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на жалбоподателя, за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, за периода 13.08.2003 г. до 23.05.2007 г., са отнети 39 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, въз основа на влязли в сила наказателни постановления. Направил е извод, че към датата на влизане в сила на посоченото в заповедта НП № 3310 от 23.05.2007 г. - 12.07.2007 г., жалбоподателят е бил загубил правоспособността за управление на МПС и за него е било възникнало задължение да върне СУМПС в съответната служба на МВР и този факт не се променя и от издаденият през 2012 г. контролен талон № 4799977 към СУМПС № 281718017. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № I-з 2539/17.12.2012 г., при всяко следващо издаване на свидетелството за управление на МПС, броят на наличните контролни точки не се променя. Няма данни по делото, че след 2007 г. отнетите контролни точки да са били възстановявани по по реда на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП. Посочено е, че предаването на свидетелството за управление от жалбоподателя е извършено след датата на издаване на процесната заповед, на 19.08.2013 г. - т. е Боян Гюргенов след отнемането на всички контролни точки не е изпълнил доброволно задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като е продължил да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона. С оглед на което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на принудителната административна мярка- "изземване на свидетелство за управление на МПС", с цел да преустанови извършвано правонарушение. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП. 5. Решението е правилно. Правилно е прието, че е неприложим чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 268, т. 1 АПК, изключващ възможността за изпълнение поради изтекла давност, тъй като. заповедта за прилагане на принудителната административна мярка като изпълнително основание е оспорена и поради това все още не е влязла в законна сила. Възраженията в тази насока са неоснователни. В настоящото производство се представят доказателства и се излагат доводи, че съдът не е взел предвид, че водачът е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от осем месеца на основание чл. 343 г от НК, санкция наложена във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и при приспадане на времето през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 22.07.2007 г. по присъда, съгласно определение от 15.08.2007 г., по нохд № 1299/2007 г. на РС Стара Загора, влязла в сила на тази дата. В този период свидетелството за правоуправление, ведно с контролния талон са били иззети от съответния орган на МВР. Лишаването от право да управлява МПС по НК е различно от налагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП и не е основание за отмяната й като незаконосъобразна. От датата на предаването на свидетелството за управление на 19.08.2013 г. до сега са изтекли предвидените в чл. 157, ал. 5 от ЗДвП 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството и жалбоподателят има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но това не е основание за отмяна на наложената принудителна административна мярка. Излагат се доводи, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Сочи се, че след като в срока по чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административният орган е бездействал и не е издала заповед за налагане на принудителната административна мярка и принудителното отнемане на свидетелството за правоуправление, следва да се приложи правилото на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като при издаване на ново СУМПС броят на точките действително се запазва, но със служебно възстановените такива. С оглед изтеклия продължителен перид от 6 години, наложената принудителна административна мярка не съответства на целта на закона. В представената по делото справка от 27.08.2013 г. има данни, че след НП № 3310 от 23.05.2007 г., на жалбоподателя са издадени още две НП на 07.08.2007 г., 15.08.2007 г. и след това на 02.07.2013 г. и че свидетелството за управление е отнето на 22.07.2007 г. Съдът е констатирал, че към датата на влизане в сила на посоченото в заповедта НП № 3310 от 23.05.2007 г. - 12.07.2007 г., жалбоподателят е бил загубил правоспособността за управление на МПС и за него е било възникнало задължение да върне СУМПС в съответната служба на МВР. В случая в този период му е било отнето свидетелството за правоуправление поради това, че е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от осем месеца на основание чл. 343 г от НК. През този период свидетелството за правоуправление е било отнето от жалбоподателя на друго правно основание, поради което не може да се приеме, че доброволно е върнал свидетелството за правоуправление при отнемане на пълния контролен брой точки. В хипотезата, когато водачът е загубил придобитата правоспособност, възстановяването й може да стане по чл. 157, ал. 5 от ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване на правоспособност. Не е спорно, че междувременно не са предприети от жалбоподателя способите за възстановяне на частично отнети контролни точки. При загубване на пълния контролен брой точки и доброволно връщане на свидетелството за правоуправление, водачът също следва да се яви на изпит за придобиване на правоспособност, но не се прилага 6- месечният срок по чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, след който има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност. Издадената заповед на налагане на принудителна административна мярка се явява законосъобразна и има за последствие необходимостта жалбоподателят отново да се яви на изпит за придобиване на правоспособност. Не може да приеме, че след изтичане на две години от загубване на пълния контролен брой точки, след като не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за правоуправление, жалбоподателят е възстановил правоспособността си да управлява моторно превозно средство, с оглед принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение