Решение № 12128 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8031/2019 г.

Решение № 12128 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8031/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) гр. Благоевград против решение № 1040 от 21.05.2019 г. по адм. д. № 886 по описа за 2018 г. на Административен съд - Благоевград. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на същото и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на оспорването на адимнистративния акт. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Фешън Топ Модълс - Д. Калъмбова" чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв. Коларов оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и счита за правилно решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 11 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил по жалбата на ЕТ "Фешън Топ Модълс - Д. Калъмбова" Решение № ПО-01-100/13.08.2018 г. на Директора на БД "Западнобеломорски район" гр. Благоевград, с което се отказава продължаване срока на действие на разрешителното в полза на ЕТ "Фешън Топ Модълс – Д. Калъмбова" за водовземане, в частта му отнасяща се до цел: питейно-битово водоснабдяване на хотелски комплекс "Рилец". Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, към административния акт са изложени правни основания за издаването му. Незаконосъобразността на обжалваното решение според решаващия съд се състои в същественото нарушение на административнопроизводствените правила, невъзможност да се прецени съответствието с материалния закон и противоречие с целта на закона. По тази причина, след отмяната на обжалваното решение, съдът е постановил връщане на преписката на административния орган за постановяване на нов административен акт в съответствие с дадените указания по прилагане на закона. В хода на съдебното производство съдът е проявил процесуална активност и е събрал допустими и относими доказателства във връзка с правния спор. Съдът е посочил, че мотивите за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане издаване на разрешителното за водовземане № 41110055/11.03.2013 г. от воден обект Дере "Сухото езеро" – десен приток на р. Рилска с цел питейно-битово водоснабдяване на хотелски комплекс "Рилец", землище Рилски манастир са изложени в две точки: т. 4 приложение № 1, Раздел "Условия на водовземането", която предвижда ползването на водата за питейно-битови цели да се допуска след учредяване на СОЗ, съгласно изискванията на Наредба № 3/16.10.2000 г. Прието е, че пояс І-ви на СОЗ е ограден, но оградата е с нарушена цялост, липсва указателна табела и терена не е почистен; т. 1, приложение № 1, Раздел "Задължения за мониторинг". Прието е, че задължението на титуляра на разрешителното да извършва ежегодно собствен мониторинг не е спазено, тъй като както е посочено в изготвения от него доклад за 2017 г. мониторинг не е извършен; Раздел "Място на отвеждане на използваните води" – отпадъчните води на хотел "Рилец" се заустват в изгребна яма. Прието е, че това условие не се спазва, тъй като при извършена проверка е установено, че отпадъчните води се отвеждат в попивни кладенци. Съдът е приел за неоснователно заключението административния орган, че това условие на разрешителното не е изпълнено. СОЗ около каптаж "Кърколиците" ("Рилец") и речно водохващане на р. Сухото езеро, за питейно-битово водоснабдяване на хотел "Рилец" и бутилиране на вода е определена със Заповед № СОЗ-С-127/23.03.2009 г. на Директора на БДЗБР. Така поставеното в разрешителното условие за учредяване на СОЗ е установил за изпълнено. Обосновал се е, че е без значение е обстоятелството, че при извършената проверка е установено нарушение целостта на оградата, липса на предупредителна табела и паднали клони, което не съответства на установения охранителен режим на зоната. Установил е, че липсата на това нарушение на условията на разрешителното е възприето и от Министъра на околната следа и водите при разглеждане на оспореното решение по административен ред. Правилни са изводите на съда, че становището на органа по отношение изпълнението на т. 1, приложение № 1, Раздел "Задължения за мониторинг" са неправилни. Обосновано е прието, че титулярът на разрешително за водовземане дължи провеждане на собствен мониторинг, тъй като е сред задължените субекти по аргумент от чл. 56, ал. 1, т. 14, чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗВ, чл. 67, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите. Според чл. 28, ал. 1, т. 9 от Наредбата за ползването на повърхностните води (НППВ), с разрешителното може да се изисква предоставяне на информация от собствен мониторинг. Според чл. 30 от НППВ, собственият мониторинг включва: наблюдения за количественото състояние на повърхностните води чрез ежемесечно измерване на общия и ползваните водни обеми за всяка от посочените в разрешителното цели; при водовземане от реки мониторингът включва измерване само на ползвания воден обем; пробонабиране за оценка на показателите на ползваните води, когато за целите на водовземането и ползването има установени изисквания за показателите. Правилно се приема, че водовземането е разрешено и се извършва от река по смисъла на § 1, т. 67 от ДР на ЗВ – дере "Сухото езеро" – десен приток на р. Рилска, при горната правна уредба, титуляря на разрешителното дължи извършването на собствен мониторинг на ползвания воден обем. Съдът е приел, че не е спорно между страните, че за 2017 г. такъв не е извършен, като оспорващия твърдял, че хотелския комплекс не е работил. В приложения доклад за изпълнение на условията на разрешителното за 2017 г. съдът е заключил, че хотела е пуснат в експлоатация в края на месец декември 2017 г. за новогодишните чествания и количествата ползвани води за 2017 г. са 0 куб. м. Отразено е в КП № КД-01-108/21.02.2018 г., че е монтирано водомерно устройство с поставени заводски пломби и пломби на МОСВ, които са с ненарушена цялост. Отразено е още, че водомера не работи и показанията са непроменени в сравнение с отразените в КП № КД-01-644/2.10.2015 г. Последния КП, обективира резултатите от регулярна проверка по изпълнение на условията на разрешителното и в него е отразено, че хотелския комплекс не работи, налице са и обективни данни, че през 2017 г. води за питейно-битово водоснабдяване не са ползвани, т. е. липсва ползван от реката воден обем, който да е предмет на задължителния за ползвателя собствен мониторинг. Съдът обосновано и правилно е посочил, че обективни данни за липса на ползвани водни количества се съдържат и в подадената от оспорващия декларация по чл. 194б от ЗВ, за определяне на дължимата такса, заведена с вх. № КД-03-331/29.01.2018 г., като за периода 1.01.2017 г. - 31.12.2017 г. отчетения годишен воден обем е 0 куб. м. Оспореното решение на АС - Благоевград е правилно, постановено е с оглед извършения анализ на представените доказателства и е съответно на приложимия материален закон. С оспореното решение съдът законосъобразно е отменил Решение № ПО-01-100/13.08.2018 г. на Директора на БД "Западнобеломорски район", с което е било отказано продължаване срока на действие на разрешителното в полза на ответника ЕТ "Фешън Топ Модълс – Д. Калъмбова" за водовземане, в частта му отнасяща се до цел: питейно-битово водоснабдяване на хотелски комплекс "Рилец", като административният орган неправилно е възприел, че не се изпълняват условията му. Анализът на съвкупния по делото доказателствен материал, включая и заключенията по проведените и приети по делото СТЕ и допълнителна СТЕ обосновават единствено правилния извод за изпълнение на това условие. Както правилно се посочва и в становището на представителя на ВАППо делото е останало недоказано и последното основание за издаване на отмененото решение на административния орган, а именно – неизпълнение на задължението по т. 1, приложение № 1, Раздел "Задължения за мониторинг" за извършване от страна на титуляра на ежегоден собствен мониторинг и конкретно – за 2017 г., предвид обстоятелството, че през визираната година хотелският комплекс не е работил, бил е пуснат в експлоатация едва в края на месец декември 2017 г. за новогодишните чествания, като количествата ползвани води за 2017 г. са 0 куб. м. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства обжалваното решение на АС - Благоевград следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК. С оглед на изложеното, Върховният администативен съд