Решение № 14813 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2010 г.

Решение № 14813 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Балчик, срещу решение № 14/02.03.2010 г. по адм. дело № 455/2009 г. на Административен съд - гр. Добрич, с което е отменен АУПОВ № 56 от 15.04.2009 г., издаден от кмета на община Балчик, с който са установени задължения за такса за битови отпадъци на "Бългериа венчърс" ООД, за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2008 г. в общ размер на 4307,44 лева, ведно с лихвите за просрочие. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението и да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - "Бългериа Венчърс" ООД, в писмен отговор от 27.04.2010 г., изготвен от процесуалния представител адв. Мария Димитрова - Добрева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПK, но разгледана по същество е неоснователна. За да отмени процесния АУПОВ, АС - Добрич е установил, че дружеството е собственик на ПИ-урбанизирана територия с № 02508.1.126 по КК на гр. Балчик, вилна зона "Изгрев", с административен адрес ул. "Десета" № 74, ПИ-урбанизирана територия с № 02508.1.303 по КК на гр. Балчик, вилна зона "Изгрев", с административен адрес ул. "Десета" № 70 и ПИ-лозе с № 62788.10.7 по КК на с. Рогачево, община Балчик, като придобиването на имотите е декларирано пред данъчната служба на община Балчик с данъчни декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ /л. 32-39 и л. 48-52/. В декларациите е указано, че имотите са вид "земя" и е посочена отчетната им стойност. За имота в с. Рогачево е представено Решение № 1/08.03.2006 г. на Областна дирекция "Земеделие и гори" Добрич, с което комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи на основание чл. 24, ал. 2 от същия закон и чл. 41 от Правилника за приложението му, променя предназначението на земеделската земя IV категория, неполивна, за изграждане на обект "жилищни нужди", при влязъл в сила Подробен устройствен план, съгласно приложена скица от Служба по кадастъра гр. Добрич. Страните не са спорили относно собствеността на имотите и местонахождението им, както и по предназначението на имотите. Основният спор според съда се свежда до това дали се ползват, което е предпоставка да се генерират битови отпадъци, и дали услугите по чл. 62 от ЗМДТ са предоставяни реално за територията им. Установено е от съда, че съгласно решение № 528/14.12.2006 г. на Общински съвет гр. Балчик /л. 22 и сл./, за периода 2007-2008 г. е определена такса битови отпадъци на недвижимите имоти, като размерът е в зависимост от местонахождението на имота и в зависимост от това, дали е жилищен имот на граждани, ЕТ и ЮЛ, или е имот на граждани, ЕТ и ЮЛ, използван за производствени и/или търговски цели. За процесните имоти ТБО е определена като за нежилищни имоти и е в размер на 4.5 промила върху отчетната стойност на имота, от които за сметосъбиране и сметоизвозване - 2.25 промила, за поддържане и експлоатация на депа -0.76 промила и за почистване на уличните платна-1.49 промила. В цитираното решение, ОбС Балчик не е определил такса за нежилищен имот. Размерът на определената в акта ТБО всъщност е като за имот на граждани, ЕТ и ЮЛ, използван за производствени и/или търговски цели, като в хода на административното производство не са събирани доказателства, от които до се установи, дали имотите се ползва за такива цели. Не е изследвано и обстоятелството, дали в имотите съществува постройка. Доказателства в тази насока, ответникът не е представил и в хода на съдебното производство. По делото са изслушани двама свидетеля на жалбоподателя, от чиито показания съдът е установил, че имотите не се ползват нито за живеене, нито за стопанска, търговска или друга дейност. Същите са запустели, не се обработват и до тях не може да се достигне с превозно средство, поради липса на изградена пътна инфраструктура. От показанията на свидетелите също така е констатирано, че имотите не генерират отпадъци както през процесния период, така и към момента на съдебното производство. В подкрепа на установеното от показанията на изслушаните свидетели е и заключението на СТЕ. С оглед установеното съдът е обосновал извода, че за процесните имоти услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, както и услугата за почистване на уличните платна, не се предоставя реално, което води до извод, че общината не извършва разходи, което е в съответствие на принципа, въведен с чл. 71 от ЗМДТ. Посочено е, че в разпоредбата на чл. 19 от приложимата Наредбата, е пренесен текста на чл. 66 от ЗМДТ, с който се урежда начина за определяне на ТБО. Анализирайки тези разпоредби, както и чл. 62 от ЗМДТ съдът е извел извода, че заплащането на таксата е обвързано с предоставянето на услуга, за която са направени разходи. В случай, че услуга не се ползва, то по аргумент на противното, липсват и разходи за извършването й, съответно не следва да се заплаща и такса. Предвид установеното съдът е приел, че през процесния период 01.01.2007 г. - 31.12.2008 г. в имотите не са се генерирали битови отпадъци по смисъла на закона и, че до тях не е съществувал транспортен достъп, което води до извода, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна и в тази връзка е прието за основателно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. Наред с услугата сметосъбиране и сметоизвозване, на територията на община Балчик се предоставят и други услуги по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ, а именно - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистота на териториите за обществено ползване. В тази връзка съдът е приел, че услугата за обезвреждане на битови отпадъци, за която се заплаща отделна такса, също не е предоставяна на жалбоподателя и той не следва да я заплаща. По делото безспорно според съда е доказано, че в имота на дружеството не се генерират битови отпадъци и услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя, при което автоматично отпада и необходимостта от услугата за обезвреждане на битови отпадъци. Що се отнася до услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване, съдът е счел, че по делото не е доказано, че тя се предоставя по отношение на процесните имоти. При преценка на оспорвания акт съдът е приел, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалноправните и материално правните норми, поради което е отменил оспорения АУПОВ. Относно възражението на жалбоподателя, относно начислените лихви за просрочие в оспорвания акт съдът е посочил, че съгласно чл. 9Б, ал. 1 от ЗМДТ, невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК, предвид което възражението е неоснователно, но това не се отразява на крайния извод на съда, че оспорваният акт е неправилен и незаконосъобразен, което налага неговата отмяна. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че Административен съд - Добрич е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. В чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 в годишен размер за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план сметка за всяка дейност. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Таксата като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги. Само заповедта на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано сметоизвозване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била действително предоставяна. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата местните такси и цените на услугите се заплащат предварително или едновременно с предоставяне на услугите, т. е. следва да е налице необходимост и предоставяне реално на услугата, за да е налице основание за заплащане на същата. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От доказателствата по делото, е видно, че представения Акт да публична общинска собственост № 178 е издаден на 3.06.2009 г., а установените задължения са за периода 2007 - 2008 г. Таксата е престация срещу предоставена услуга, поради което се дължи само от лицата, консумирали услугата. Да се приеме обратното значи да се приравни таксата към данък върху недвижимите имоти, т. е. самото притежание на недвижим имот в район, където услугите се предоставят, да е основание за заплащане на такса "битови отпадъци". По делото са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извода, че през процесните периоди имотите обективно не са ползвани, поради което от тях реално не са добивани отпадъци, които да бъдат събирани и извозвани. Наред с това от СТЕ безспорно е видно, че процесния имот в с. Рогачево, м. "Голяма Могила", с индетификатор 62788.10.7 се намира извън строителните граници на с. Рогачево и по делото липсват доказателства общината да е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ. Всички писмени доказателства по делото, в това число и заключението на СТЕ и свидетелските показания навеждат на извода, че имотите не се ползват и съответно не генерират отпадъци, следователно и такса битови отпадъци не се дължи. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 71 от ЗМДТ. Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, тъй като липсват доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо " А" отделение