Решение № 6027 от 7.6.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6/2023 г.

Производството е по реда на чл.247 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Образувано е по искане на Н. Солаков, С. Солаков и А. Павлова, чрез адв. В. Карабойчев, за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в диспозитива на Решение 4046/13.04.2023г., постановено по адм. дело 6/2023г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. В искането, с посочено правно основание чл.247, ал.1 от ГПК, се твърди, че след като е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото, касационният състав е следвало да изпрати административната преписка на компетентния административен орган, а такъв диспозитив липсва. Считат, че се касае за допусната ОФГ, тъй като е налице несъответствие между волята на съда, изразена в мотивите на решението и диспозитива на същото. Ответникът - кметът на община Пловдив, чрез юриск. А. Ангелов, взема становище за неоснователност на искането, тъй като е недопустимо чрез института на ОФГ да се цели изменение или отмяна на формираната от съда воля, а в случая съдът е приел за приложима първата хипотеза по чл.221, ал.3 от АПК обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото. Настоящият съдебен състав намира, че искането за поправка на ОФГ е неоснователно по следните съображения: С влязло в сила Решение 4046/13.04.2023г., постановено по адм. дело 6/2023г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е обезсилено Решение 2090/18.11.2022г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 690/2022г. и е прекратено производството по делото. В мотивите към решението е прието, че непроизнасянето на некомпетентен орган по искане за издаване на административен акт не формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол, и оспорването срещу такъв е недопустимо. Преписка следва да се изпрати на съответния компетентен орган, тъй като целта е да се възстанови висящността на административното производство и то да продължи пред компетентния орган, който да издаде и завършващия го акт. В случая се има предвид, че некомпетентния орган, установявайки, че е такъв, не следва да мълчи, а е трябвало да изпълни задължението си по чл.31, ал.2 от АПК, като редът за защита срещу неизпълнение на това задължение е уреден в чл.256 от АПК. Съдът, в диспозитива на решението си, ясно е изразил волята си за обезсилване на недопустимо първоинстанционно решение и прекратяване производството по делото, като така е приложил първата от трите лимитативно изброени хипотези, които са възможни за приложение след обезсилване на съдебен акт. Поправката на ОФГ не може да представлява изменение или отмяна на формираната воля на съда и по повод на такова искане съдът не може да превиши правомощията си като измени или отмени своето решение или определение. В случая е налице пълно съответствие между действителната воля на съда и нейното външно изразяване, т.е. не е налице твърдяното несъответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение. В конкретния случай под формата на искане за поправка на ОФГ на практика цели промяна в крайния резултат на делото, което искане следва да бъде отхвърлено. За поискалите поправката на ОФГ, не е налице пречка да заявят искането си за издаване на разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на проект за изменение на ПУП, досежно собствените им имоти, пред компетентния за това орган. Предвид изложено Върховният административен съд, второ отделение,