Решение № 11939 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1082/2010 г.

Решение № 11939 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1082/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Милица Христова Генова - пълномощник на Величка Неделчева Желязкова против решение № 1690 от 19.10.2009 г. на Административен съд Варна, Първо отделение, Шести състав по адм. дело № 2563/2008 г. С него се отхвърля жалбата на Величка Неделчева Желязкова и Тодор Йовев Тодоров срещу заповед № РД - 08 - 7706 - 178/ от 5.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна в частта за имоти № № 841, 842, 847, 848 и 4079. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат касационни основания - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му ведно с последиците. Свеждат се до неправилните изводи на съда по отношение на процесните имоти от ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, за които съдът неправилно приложил чл. 28 от ППЗСПЗЗ по отношение остатъците от които може да се формира имот за бившите собственици. Ответникът, Областен управител - Варна не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът, Тодор Йовев Тодоров не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни Красимира Калчева, Васил Василев и Татяна Георгиева чрез адвокат Донев вземат становища в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Цветанка Ганева, Стоянка Николова, Георги Христов и Панайот Парушев чрез адвокат Георгиева вземат становища за основателност на касационната жалба. Заинтересованите страни Иванка Попова, Никола Стоянов, Атанас Илиев, Стоян Стоянов и Петранка Далекова не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е стигнал до законосъобразен извод, че за касатора не може да се образува парцел от остатъците, тъй като площта и правилното разположение на имот № 842 няма да отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Величка Желязкова и Тодор Йовев Тодоров като наследници на Милка Лефтерова Кълчиклиева срещу заповед № РД - 08 - 7706 - 178/5.06.2008 г. на областния управител - Варна, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ за одобряване на План на новообразувани имоти за земи предоставени на граждани на основание § 4 от ПЗРЗСПЗЗ на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община Варна, област Варна. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяна в частта за имоти № № 841, 842, 847, 848, 4079, които попадат в стар имот № 3513 от ПКП, идентичен с имот № 7920 от КП от 1956 г. Свеждат се до това, че в тази част има нарушения на чл. 28 от ППЗСПЗЗ като не са предвидени имоти за бившите собственици след признаване правата на ползвателите, оспорват се правата на ползвателите трансформирали правото на ползване в право на собственост и се иска всички имоти да бъдат записани на наследниците на Милка Лефтерова. Така подадена жалбата съдът е приел, че е била уточнена на л. 327, че не се оспорват правата на бившите ползватели/собственици/ но да бъдат ограничени до 600 кв. колкото са заплатени и имат нотариален акт, а от остатъците да се образуват имоти за жалбоподателите. Съдът е разгледал жалбата по същество и от доказателствата по делото, административната преписка и заключение на съдебно техническа експертиза е установил правата на жалбоподателите и ползвателите, трансформирали правото си ползване в право на собственост. Идентифицирани са имотите от ПНИ, които се нанасят в бившия имот на наследници на Милка Лефтерова и е установено, че от разликите над 600 кв. м от имоти № № 841 и 842 не може да се образува имот за бившите собственици тъй като се нарушават изискванията по чл. 28 от ППЗСПЗЗ и чл. 19 от ЗУТ както за имота на бившите собственици, който технически може да бъде обособен, така и за имот № 842 който щял да остане с неправилна форма. При тези фактически установявания е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена изцяло. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Жалбата срещу заповедта на областния управител издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ съдържа предметните предели на контрола за законосъобразност, а именно: На първо място вписаните в регистъра към плана на новообразуваните имоти собственици, имотите на които се нанасят в бившия имот дали са с приключила процедура по трансформирането на правото на ползване в право на собственост по § 5 ПЗРППЗСПЗЗ /отменен/, респективно по § 61 и сл. от ПЗРППЗСПЗЗ, което е материална предпоставка те да бъдат отразени като собственици на тези имоти. На второ място, дали са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ при отреждането на имоти за ползвателите с трансформирано вече право на ползване в право на собственост и нарушени ли са правата на бившите собственици при съществуваща техническа възможност от остатъците да се образува имот за тях, които в нарушение на закона са предоставени на ползвателите. При така очертаните предметни предели на контрола за законосъобразност съдът от установените по делото факти е извел необосновани и в нарушение на материалния закон правни изводи. На първо място се констатира от приложените регистри към ПНИ, че имоти № 847 с площ от 489 кв. м и имот № 848 с площ от 601 кв. м са с площи съгласно § 4з от ПЗРЗСПЗЗ, а имоти № 841 и 842 имат остатъци над 600 кв. м от които има остатък над 250 кв. м, от който да се образува имот за бившите собственици. На експертизата е следвало да бъде поставена задачата да установи при спазване на техническите изисквания по чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ за съобразяване на местоположението на имота със съществуващите сгради и съоръжения за правоимащите по 4а и съответно с трайните насаждения за правоимащите по § 4б от ПЗРЗСПЗЗ налице ли са технически възможности за образуване на имоти за бившите ползватели /собственици/ и бившите собственици. Това съобразяване от техническа страна следва да е съгласно чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, че за ползвателите с трансформирано право на ползване важат изискванията според правилата и нормативите за устройство на територията, което пък не се отнася за остатъците за бившите собственици за които е достатъчно само да има площ по голяма или равна на 250 кв. м. При постановяване на решението съдът не е установил какви строежи и съоръжения има в имотите на бившите ползватели /или все още ползватели/ и какви са техническите възможности за граници на тези имоти в площ от 600 кв. м с различна конфигурация, при което да се изведе извод налице ли е техническа възможност за оформяне на парцел /парцели/ за бившите собственици. Съдът се е позовал в решението си на заключение на експертизата отговорила на правни въпроси, че няма възможност от обособяване на имоти за бившите собственици съобразявайки неприложимите в случая норми на ЗУТ, поради което е постановил решение в нарушение на правилно издирена, но неправилно приложена материална норма - чл. 28, ал. 6 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Допуснато е съществено нарушение и на съдопроизводствените правила, довело до непълнота на доказателства от съществено значение за правилното решаването на спора. На следващо място е прието, че има уточняване на първоначалната жалба каквото всъщност не е налице в последното заседание, тъй като становището, че не се оспорват правата на ползвателите означава, че те не се оспорват при законосъобразно протекла процедура за придобиване на собствеността, което е действителната материална предпоставка те да бъдат вписани в регистъра към ПНИ като собственици. Това оспорване на материална предпоставка в настоящето производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ не е спор за материално и при основателно възражение, че трансформирането на правото на ползване в право на собственост не приключило, вместо тях в регистъра следва да бъдат вписани бившите собственици. При изложените съображения решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да съобрази мотивите на настоящето решение. При този изход на делото следва да бъде отменено и определение № 5760/4.12.2009 г. на същия съд по същото дело, постановено по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските. Същото макар и необжалвано следва да бъде отменено като последица от отмяната на решението. В противен случай то би се явило без предмет тъй като ще допълва или изменя решение което се отменя. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд Четвърто отделение,