Решение № 5385 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3913/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. В. Т. против решение 167 от 07.01.2025 г. по адм. дело 2624/2024 г. на Административен съд- Пловдив, с което жалбата на Т. против заповед 23РД09-553 от 27.10.2023 г. на временно изпълняващ длъжността кмет на район Северен, община Пловдив, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът кмет на район Северен, община Пловдив, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане направените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Пловдив е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган (в този смисъл са и мотивите на решение 12331/14.11.2024г. по адм. дело 7424/ 2024г. по описа на Върховния административен съд) и в съответствие с изискванията за форма (чл. 108, ал. 1 от ЗДСл). Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед в съответствие с материалния закон е направен в противоречие с нормативната уредба. При неправилно тълкуване и прилагане на закона решаващият съд приема, че заповедта е издадена след осъществяване на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, посочена в заповедта като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Според цитирания текст органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от закона регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 ЗДСл). Когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл). В случая е установено, че през периода 2022-2023г. жалбоподателят Т. заема длъжността секретар в район Северен, община Пловдив. След подаден сигнал органът по назначаването констатира, че с решение 99-00 ГИК-095/ 15.06.2022г. на изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ са утвърдени брой и състав на общинско ръководство на ПП ГЕРБ, в което служителят Т. фигурира като член на районното ръководство на партията в район Северен, община Пловдив. С оглед посоченото в решението органът по назначаването приема, че жалбоподателят Т. не съответства на изискванията за заемане на държавна служба съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл, тъй като заема ръководна длъжност в политическа партия нарушение, което съществува и към момента, поради което със заповедта, предмет на оспорване, прекратява служебното правоотношение на Т. като секретар на район Северен, община Пловдив на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. При тези факти съставът на административния съд неправилно приема, че изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл са изпълнени и са налице предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. Действително, установено е, че в качеството на държавен служител Т. става член на общинското ръководство на политическа партия, както и че посочената несъвместимост със заемането на държавна служба съществува и към момента на прекратяване на служебното правоотношение. (Твърденията за последващо освобождаване от ръководството на партийната структура не са доказани от жалбоподателя Т., въпреки указанията, дадени от административния съд с разпореждане от 19.11.2024г.) Независимо от това заповедта следва да бъде отменена, тъй като не е осъществена първата, предвидена в нормата на чл. 107, ал. 1, т.7 ЗДСл предпоставка, която изисква служителят да е назначен на държавна служба при неспазване условията по чл. 7 ЗДСл. В случая не е установено към момента на възникване на служебното правоотношение Т. да заема ръководна длъжност в политическа партия. В оспорения административен акт липсват всякакви констатации и съображения в тази насока. Такива твърдения не са направени и доказателства в този смисъл не са ангажирани и в хода на съдебния процес от органа по назначаването, който носи доказателствената тежест за тези обстоятелства съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. Изискванията на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл са кумулативни, поради което отсъствието на всяко от посочените в текста условия е основание да се приеме, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по този текст и издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, съставът на административния съд постановява решение в нарушение на материалния закон. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с което заповед 23РД09-553/27.10.2023 г. на временно изпълняващ длъжността кмет на район Северен, община Пловдив да бъде отменена. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото, община Пловдив, в чиято структура е административния орган, издал административния акт следва да заплати на С. Т. сумата 650.00 лв. разноски по делото, представляващи 150.00лв. държавна такса за първоинстанционното и касационни производства и 500.00 лв. възнаграждение за адвокат в касационното производство. Разноски, представляващи възнаграждение за адвокат, за разглеждане на делото в предходните съдебни инстанции не следва да бъдат присъждани. Такива не се дължат на жалбоподателя Т., който не е направил такива разходи, поради това че е защитаван безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА. На процесуалния представител на жалбоподателя в предходните съдебни инстанции адв. Гунчева не може да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, поради липса на съответно искане по настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,