Решение № 9396 от 13.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2759/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Димитров като управител на ЕМКО Г ЕООД-гр.Бургас срещу решение 1709/07.12.2020г., постановено по адм.д. 3002/2019г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването срещу решение 1040-02-130 от 29.10.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас. С обжалваното решение е оставено в сила разпореждане 5104-02-82 от 02.09.2019 г. на инж. П. Колев- длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ- Бургас, с което декларираната злополука с вх. 5101-02-53/05.06.2019 г. е приета за трудова. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради необсъждане на относими за спора доказателства и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба С. Йорданов, чрез пълномощник - адвокат П. Велков, представя писмен отговор, в който твърди законосъобразност и правилност на оспореното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Според Прокуратурата решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че на 30.05.2019 г. е настъпило внезапно увреждане здравето на осигуреното лице С. Йорданов, изразено в . Установено е, че увреждането е травматично, т.к. води до накърняване телесната цялост и нарушаване нормалното функциониране на увредените крайници, и е в причинна връзка с настъпилия резултат, изразен в [диагноза],според данните от ЕР 1896/23.10.2019 г. Доказателствата пред първоинстанционния съд сочат на увреждане настъпило при изпълнение на работа, възложена от осигурителя ЕМКО-Г ЕООД, с когото пострадалият работник е бил в трудовоправни отношения, считано от 03.05.2017 г. Анализирани са писмените обяснения на пострадалия и на работника М. Йорданов, които установяват, че увреждането е настъпило при изпълнение на възложена от управителя работа с машината за производство на брикети. Тези обяснения са взети предвид и при съставяне на констативния протокол на комисията за разследване, които не са опровергани в хода на производството по делото. с данни от останалите доказателствени източници. Осигурителят е застъпил тезата за настъпване на злополуката по време на обход на района и поради неправилна експлоатация на машината, както и при неспазване на нормите за безопасност от страна на увредения работник. Тезата не е подкрепена с безспорни доказателства пред съда, поради което е прието, че увреждането е настъпило при изпълнение от страна на Йорданов на възложената му работа- производство на брикети. Факта, че последният е освидетелстван със заболяване [заболяване], не е прието от съда като обстоятелство, което да промени характера на злополуката. Съдът обосновава правен извод на установени предпоставки по см. на нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно злополуката е настъпила на работното място през време и по повод извършваната от пострадалия работа в полза на работодателя, в рамките на установеното работно време. Наличието на функционална връзка с условията на труд е обусловено от обстоятелствата, при които тя е настъпила и данните относно вида и характера на уврежданията- [увреждания], довели до трайно намалена работоспособност. Съдът не приел заключението на изслушаната по делото СТЕ като основание, което би довело до промяна на извода за характера на злополуката. В хода на съдебното производство са събрани доказателства чрез изслушване на съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че към момента на настъпилия инцидент, състоянието на Йорданов е било сравнително добро, той е бил клинично здрав и е изпълнявал трудовите си задължения, като е имал две основни заболявания [заболявания], но същите не са в причинно-следствена връзка с възникналата злополука. Първоинстанционният съд е попълнил делото с доказателства и чрез СТЕ за установяване механизма на подпадане на ръкавицата на долното зъбчато колело на машината. Съдът законосъобразно и обосновано е кредитирал заключенията на вещите лица като компетентно изготвени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Заключенията на експертизите не са оспорени от страните. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Законосъобразни са и изводите на съда досежно прилагането на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 55, ал.1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Събраните в хода на съдебното производство доказателства са подведени под хипотезата на правната норма, фактите по спора сочат наличието на кумулативно изискуемите основания за квалифициране на злополуката като трудова. Недоказани са останали твърденията на касатора, че злополуката и причинена поради непрофесионално изпълнение на служебните задължения на увреденото лице и поради неспазване на трудовата дисциплина и технологичния процес. Застъпените от касатора доводи са и несъотносими към спора по арг. от нормата на чл. 55, ал. 3 от КСО, съгласно която за да се изключи хипотезата на трудова злополука, следва да се установи безспорно, че пострадалият умишлено е увредил здравето си. Подобни доказателства и твърдения липсват в производството по делото, поради което касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни правни изводи. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното искане за разноски от ответника С. Йорданов чрез процесуален представител адв. Велков, намира за основателно искането за присъждане на разноски, предвид представения списък за разноски и доказателства за извършването им в размер на 500лв.за адвокатско възнаграждение. Разноските следва да се платят от касатора.