Решение № 5093 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2487/2018 г.

Решение № 5093 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2487/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на пълномощника на "Диагностично-консултативен център - II-С." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., за отмяна на влезлите в сила решение № 15491 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 7713/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение и оставеното в сила с него решение № 3332 от 16.05.2017 г. по адм. д. № 9983/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 36-и състав. Твърди се, че установената с решение № 3681 от 30.05.2016 г. по адм. д. № 9609/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 23-и състав и с решение № 13986 от 17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8970/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение липса на предварителна проверка от административния орган за изпълнението на бюджета на НЗОК от лечебното заведение за цялата 2014 г., представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за решаване на адм. д. № 7713/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение. Иска се отмяна на постановеното решение. Ответникът - Директорът на Столична здравноосигурителна каса, чрез юрисконсулт Шкодрев, застъпва теза за неоснователност на искането за отмяна, поради липса на предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК и моли същото да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени изложеното в искането за отмяна съобразно посоченото в него основание, констатира следното: Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Отмяната не е средство за поправка на допуснати от страните процесуални пропуски, нито за отстраняване на всички пороци на съдебното решение. Поради това, че отмяната посяга на стабилитета на съдебния акт, основанията за отмяна не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай молителят не държи сметка, че решение № 3681 от 30.05.2016 г. по адм. д. № 9609/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 23-и състав, потвърдено с решение № 13986 от 17.11.2017 г. по адм. д. № 8970/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение, съответно решение № 3332 от 16.05.2017 г. по адм. д. № 9983/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 36-и състав, потвърдено с решение № 15491 от 18.12.2017 г. по адм. д. № 7713/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение касае два различни административни акта, а именно писмена покана изх. № 29-07-114 от 17.07.2015 г. и писмена покана изх. № 29-07-145 от 26.08.2015 г., всеки от които е подлежал на самостоятелен съдебен контрол. Първата писмена покана се отнася до II тримесечие на 2014 г., а втората - до IV тримесечие на 2014 г. В тази връзка установената от съдилищата фактическа обстановка е различна и никъде в решение № 3681 от 30.05.2016 г. по адм. д. № 9609/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 23-и състав не е взето отношение по въпроса надвишил ли е "Диагностично-консултативен център - II - С." ЕООД стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) през IV тримесечие на 2014 г., нито дали административния орган е извършил предварителна проверка за изпълнението на бюджета на НЗОК за цялата 2014 г., определяйки превишението за IV тримесечие на 2014 г., тъй като това не е било предмет на спора по това дело. Каква фактическа обстановка е приел за установена всеки от съставите на първоинстанционния съд и как е приложил материалния закон са въпроси, които не подлежат на коментар в това производство, което не е касационно и предвид постановените решения на Върховния административен съд, с които решенията на Административен съд - С.-град са оставени в сила. Съгласно чл. 223 АПК, касационното решение е окончателно. Оплакванията, които молителя релевира за неизвършена проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 за цялата 2014 г. при определяне на превишението на средствата на МДД (бл. МЗ - НЗОК № 4), което води до немотивираност на писмената покана, по която жалбата е била отхвърлена; че лечебното заведение е спазило изискванията на бюджета на НЗОК за 2014 г., който е определен на годишна база; че заключението на вещото лице по адм. д. № 9983/2015 г. на АССГ е погрешно и неправилно, са доводи, относими към касационните основания по чл. 209 АПК, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК, на които се основава искането, поради което не следва да се обсъждат в настоящото производство. Коментар на постановените от Върховния административен съд решения не се налага и не се извършва, предвид липсата на наведено отменително основание по чл. 229, т. 4 АПК. Съображенията, развити в тези мотиви, налагат извод за липса на предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК, поради което подаденото искане за отмяна следва да бъде оставено без уважение. Страните не са поискали присъждане на разноски и съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,