Решение № 6222 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2019 г.

Решение № 6222 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на община Поморие чрез нейния пълномощник срещу решение № 1465/31.07.2019 г. по адм. д. № 2997/2018 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ -Бургас не взема становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Иванов и син - С. Иванов" лично и чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 18-8093 от 28.09.2018 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – гр. Бургас, с която е одобрено изменение в КККР на гр. Поморие, общ. Поморие изразяващо се в: 1. нанасяне на нови обекти в КККР: сграда с идентификатор 57491.501.4. 2, с площ 580 кв. м. и предназначение: сграда за обществено хранене, собственост на ЕТ "Иванов и син-С. Иванов", 2. промяна в данните за собственици за: сграда с идентификатор 57491.501.4. 2, собственост на ЕТ "Иванов и син-С. Иванов". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно т. 1. 34. от договор за покупко-продажба № VHR – 016/2011 г. от 21.10.2011 г., сключен между продавача "Вулкан цимент" АД - гр. Димитровград и заинтересованата страна ЕТ "Иванов и син–С. Иванов" /купувач/ била придобита собствеността върху "сглобяема сграда столова", със застроена площ – 580 кв. м., състояща се от един етаж, находяща се в имот № 1434 в УПИ 5157, кв. 249, гр. Поморие, местност "Косата", при граници имоти № 1433 и № 1435. Община Поморие била уведомена за сключения договор. Според § 182 от ПЗР на към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) строежите, обектите и съоръженията по чл. 54, 55, чл. 56, ал. 1 и чл. 57 не представляват недвижими имоти по чл. 110 от Закона за собственостт, не се нанасят в кадастралната карта, не се записват в кадастралните регистри, а за удостоверяване на правото на собственост или на други права върху тях не се съставят или издават актове, подлежащи на вписване в имотния регистър. От събраните по делото доказателства и предвид заключението на вещото лице, което съдът принципно кредитира като компетентно и безпристрастно, се установява, че обектът, предмет на оспорената заповед "сграда с идентификатор 57491.501.4. 2, предназначение – "сграда за обществено хранене" не отговаря на законовите изисквания за преместваем обект. Експертът сочи, че същият е трайно свързан със земята и предвид материалите от които е изграден, както и връзките между тях не позволяват разглобяване и преместване в пространството, без обектът да загуби своята индивидуализация. При демонтажа или отделяне от земята обектът би се разрушил. Според заключението на вещото лице площта на сградата е определена на 390. 86 кв. м., а според оспорената заповед на административния орган нанесената сграда е с площ от 580 кв. м. Съгласно т. 1. 34 от договора чрез който едноличният търговец закупил процесната сграда от "Вулкан Цимент" АД, застроената площ на сграда "Столова" е 580 кв. м. Видно от констатациите на съда по влезлия в сила съдебен акт, препис от който е приложен и по настоящото дело, към сградата "Столова" има изпълнен навес с ориентировъчни размери в план 18. 62 х 4. 90 м. и височина -2. 30 метра /стр. 2 от решение № 863 от 02.05.2019 г. - лист 223/гръб/ от делото/. На първо място и тази част от сградата отговаря на критериите на недвижим имот, а също така и поради височината на този елемент от конструкцията, който надвишава значително изключенията в понятието, на което се позовава експерта, според които не се считат за застроена площ съоръженията с височина до 1. 2 метра, а в случая тази височина е 2. 30 метра. Обектът в цялост е трайно прикрепен към земята и съставлява недвижим имот, изцяло покривайки определеното в закона понятие. В заключение, констатацията на вещото лице относно площта на имота, която според него възлиза на 390. 86 кв. м, с изваждане на площта на покритата с монолитна конструкция тераса не следва да се кредитира, по изложените съображения. В този смисъл, не са налице причини площта на сградата, индивидуализирана в договора за покупко-продажба и в процесната заповед на началника на СГКК да се редуцира. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че в случая не се касае до преместваем обект. Видно от заключението на вещото лице процесният обект "столова-сграда за обществено хранене" е изграден през 1976 г., изграден е от функционално свързани помещения: търговска зала, кухня, сервизни помещения за гости и персонал и складове. Вещото лице описва конструкцията като монолитна, състояща се от ивични бетонови основи; метални колони и греди; ограждащи стени – стомано-бетонови панели и тухлена зидария – 25 см. с метална дограма, окачен таван – метална конструкция и гетинакс /гипскартон и покрив – метална конструкция от ферми и столици с покритие от гофриран етеринг. Установено е, че сградата е трайно свързана с терена. Вещото лице сочи още, че според скица № 556/04.08.1986 г. на ОНС – Поморие, обектът е означен със съкращение "МЖ" – масивна жилищна сграда. Вещото лице установява, че материалите, от които е изградена конструкцията на обекта – стоманобетон, метални профили, тухли и други, както и връзките между тях осъществени с циментови разтвори, хоросан, заварки и други. не позволяват разглобяването на отделните конструктивни елементи, за да бъдат те премествани в пространството, без да губят своята индивидуализация. Според заключението на експертизата при демонтаж или отделяне от земната повърхност те биха се разрушили. Конструкцията на обекта е монолитна – неделима, поради което същият би се разрушил при отделянето му от повърхността на земята. На последно място за разграничението между строеж и преместваем обект следва да се съди не толкова по начина на изграждането му с оглед конструкцията на обекта, а по неговото предназначение. Предназначението на преместваемите обекти е фиксирано в чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. В случая с оглед предназначението си на "столова-сграда за обществено хранене" обектът не е такъв по чл. 56, ал. 1 ЗУТ и не се касае до обект за задоволяване на търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, а до монолитна сграда, която е строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Решението е необосновано и в противоречие с материалния закон като краен резултат при следните съображения: На първо място настоящият съдебен състав не споделя доводите на решаващия съд, позовани на друг съдебен акт, тъй като такива фактически установявания не са направени в настоящето производство. На второ място, според заключението на вещото лице площта на сградата възлиза на 390. 86 кв. м, а обектът е нанесен в кадастралната карта и е записан в кадастралния регистър с площ от 580 кв. м. Разликата от представената в неговото заключение площ и тази отразена в заповедта се дължи на факта, че в площта на сградата, т. е. на застроената площ, не следва да се включва площта на прилежащата покрита тераса. Този извод се основава на дефинираното в т. 15 от Параграф 5 на ДР на ЗУТ понятие "застроена площ", според което това е "площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1, 2 м от средното ниво на прилежащия терен. " В случая терасата е прилежаща, т. е. до 1, 2 м от средното ниво на прилежащия терен. Според чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. По принцип в кадастралната карта се отразяват контурите на сградата съобразно представения проект. В конкретния случай настоящата инстанция намира, че неправилно административният орган е включил и площта на терасата. Така сградата е нанесена в по-голям размер отколкото са представените доказателства за това. В тази насока на първо място е заключението на вещото лице. На второ място в обяснителната записка към проекта за изменение на кадастралната карта и регистър е записано, че сградата е едноетажна със застроена площ от 390 кв. м., в която са описани и частите на сградата без терасата. Конфигурацията на сградата правилно е отразена и на ръчна скица на стр. 85, като в площта не е очертана терасата. Неправилно е отразена конфигурацията и контурите на сградата в представената скица-проект за изменение на КККР на стр. 131. Поради това административният орган не е имал основание да отрази контурите на сградата заедно с терасата и да отрази сградата като такава с площ от 580 кв. м. вместо 390 кв. м. В случая следва да се има предвид, че административният орган се произнася по представения проект за изменение на кадастралната карта и регистър и по него е направено отразяването в кадастралната карта- в конкретния казус с контури и площ, по-голяма от реалната. Съдът не може да коригира очертанията в кадастралната карта досежно контурите и площта на отразената сграда, нито такова записване в кадастралния регистър. За това следва да е депозирано ново адекватно заявление с приложен проект с адекватни размери -контури и площ на заявената за отразяване сграда без прилежащата тераса. След като сградата е неправилно нанесена като контур и площ в оспорената заповед, както и отразена и в кадастралния регистър и поради невъзможност за корекция както от съда, така и от административния орган, то обжалваната заповед следва да бъде отменена. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил необосновано и в противоречие с материалния закон решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора в смисъл на отмяна на обжалваната заповед. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция в размер на 600 /шестотин/ лв. В случая не е представен списък на разноските нито пред първата, нито пред касационната инстанция и други разноски не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,