Решение № 161 от 13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4958/2007 г.

Решение № 161 от 13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4958/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, Дв, бр. 59/07 г. Образувано е по касационна жалба на А. Д. срещу въззивното решение на Апелативен с. Велико Търново (АС) по гр. д. № 626/06 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Р. с. - гр. Л. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу ответника искове с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Прието е, че уволнението на ищцата от длъжността "административен секретар" на ответния РС, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ с мотивирана заповед от 14.11.05 г. е законно - установена е трайната липса на посочените в заповедта качества, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция на ищцата. Поради неоснователността на главния иск за отмяна на уволнението като незаконно са отхвърлени и акцесорните - за възстановяване ищцата на предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Изводите на въззивния с. са обосновани и законосъобразни: Уволнението на ищцата е мотивирано с липса на професионални и лични качества за ефективно изпълнение на работата на административен секретар при ответника в три насоки: организационно - комуникативни и ръководни способности, деловодни и за документообработка познания и умения и финансово-счетоводни такива. Трудовата функция на ищцата като административен секретар на РС обхваща по длъжностната характеристика, съобразена с ПСАРОАВАС и връчена й на 20.06.05 г.: административно - организационна дейност - управление на административните дейности, надзор за изпълнение задълженията на съдебните служители и водене на служебните досиета; функциите на съдебен администратор по ПСАРОАВАС, при неназначен такъв и финансовосчетоводната работа на съда - плащанията на разходите на РС и възнаграждения на служителите. Последната ищцата (със средно специално образование - финанси) извършвала до назначаването на гл. счетоводител на 1.11.05 г. Трудовата функция на ищцата е съобразена с регулиращите длъжността нормативни актове, при конкретиката на съда и окомплектоваността на състава му (видно от щатно разписание на л.127 и сл.). Липсата на изброените в заповедта за уволнение качества се установява от събраните по делото доказателства, преценени от АС поотделно и в съвкупност, на осн. чл. 188, ал. 1 от ГПК. Съдът е дал вяра на многобройните и съвпадащи показания на свидетелите Ж, П., С., М., С., А., които разкриват оспорената от ищцата липса на качества (по констативен протокол на назначена от работодателя комисия от 20.10.05 г.) в аспектите, посочени в заповедта и по-горе. За разлика от тях показанията на св. Б, на които се позовава касаторката, са изолирани и пристрастни към ищцата, а и свидетелката няма пълни и всеобхватни впечатления за нейната работа - на част от въпросите е отговорила с "не знам, не мога да уточня, не мога да кажа конкретно". Свидетелите, на които АС е дал вяра, са съдии и служители на ответника с преки и непосредствени ежедневни впечатления от тр. дейност на ищцата - за обноските и отношението й към работата, служителите, вещите лица, адвокатите и гражданите в РС, способността да се справя с възложените й дейности и да носи съответната отговорност при изпълнението им. Показанията на тези свидетели съвпадат с констатациите на приетите икономическа и счетоводна експертиза за еднотипни, повтарящи се грешки и пропуски в работата на ищцата за периода 2000 - 2005 г. и с анализираните от АС писмени доказателства по делото, свидетелствуващи за липса на умения и знания на ищцата да извършва счетоводната, деловодната и документооборотна (вкл. свързаната със служебната кореспонденция) дейност в съда. Това довело до затруднения в работата на институцията. Свидетелските показания, на които АС е изградил изводите си, са подробни и съвпадащи за установената с тях липса на качества, съдържат конкретни и разнообразни данни за нея, което изключва даването им под натиск и диктовка на работодателя. Те не са неясни, двусмислени или непълни, което да налага повторен разпит на свидетелите - като е отхвърлил искането на ищцата за такъв въззивният с. не е нарушил закона - чл. 140, ал. 2 от ГПК. Не е нарушен законът и делото не е останало неизяснено от фактическа съда и с отказа на АС да разпита поисканите от ищцата с молба от 20.03.05 г. свидетели - част от обстоятелствата, за които се сочат те (служебните отношения между ищцата и председателя на РС) са извън предмета на спора, а за останалите (изпълнение от ищцата на трудовата й функция) по делото вече са били събрани многобройни и с подробни данни доказателства, поискани от страните при многократно даваната им възможност за това - чл. 129 от ГПК. Липсата на качества за ефективно изпълнение на работата е установена като обективно (не виновно) трайно състояние - за близо петгодишен период от време, в който ищцата е изпълнявала възложените й по тр. правоотношение функции на административен секретар с изследвания обхват, произтичащ от регулиращите длъжността нормативни актове - Наредба № 28/95 г., а след това- ПСАРОАВАС, при характера и структурата на работодателя (малък районен с., с щат от 22-ма души). В този период се включва и времето след връчване на длъжностната характеристика от 20.06.05 г. Дори да се приеме, че с назначаването на гл. счетоводител от 1.11.05 г., счетоводните знания и умения вече не са били необходими за работата на ищцата при евентуалността на задълженията по т. 10 от дл. характеристика, то констатираната липса на качества за изпълнение на останалите дейности в обхвата на трудовата й функция са достатъчни, за да обосноват уволнението на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.