Решение № 1141 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2009 г.

Решение № 1141 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4969/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на "Плус Варенханделсгезелшафт" ООД, Германия, чрез пълномощника си адв. Банкова против решение от 30.12.2008 година, постановено по адм. дело № 3531/2005 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му. Ответникът - Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на оспореното решение. Заинтересованата страна - Себа Диш Тиджарет Наклият, Турция, не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на "Плус Варенханделсгезелшафт" ООД, Германия срещу Решение № 86/20.06.2005 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е потвърдено решението за отказ на действието на територията на РБългария на международна регистрация на марка рег. № 795719 "POWER", с притежател "Плус Варенханделсгезелшафт" ООД, Германия. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Производството пред ПВ е образувано по искане от жалбоподателя, като притежател на международна регистрация на марка "POWER" за стоки от клас 34, с притежател "Плус Варенханделсгезелшафт" ООД, Германия, с базова регистрация в Германия за разширяване на действието на територията на РБългария. Изготвено е експертно заключение от 11.06.2004 година на държавен експерт от ПВ, с което се предлага да не се предоставя закрила на марката на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Подаден е отговор от председателя на ПВ до жалбоподателя от 19.10.2004 година в същия смисъл. По повод постъпила жалба срещу този отказ от 03.02.3005 година, със Заповед № 120/16.05.2005 година председателят на ПВ е назначил състав за разглеждането й, който е изготвил проекторешение за отказ на действието на марката на територията на РБългария. С решение 86/20.06.2005 година председателят на ПВ е потвърдил решението за отказ на действието на марката на територията на РБългария на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Основният мотив за постановяване на оспорения административен акт е бил, че е налице по-ранно регистрирана марка № 44401 "POWER" - комбинирана, за стоки от клас 34: тютюн суров или преработен, принадлежности за пушачи, кибрит", регистрирана на 18.03.2003 година, с притежател Себа Диш Тиджарет Наклият, Турция. Изложени са мотиви, че по-ранната марка е общоизвестна на територията на Р България, двете марки имат общо смислово значение, между марките съществува визуално и фонетично сходство, поради което процесната марка не може да изпълнява основната си функция - да отличава стоките на едно лице от тези на друго. Налице е вероятност за объркване на потребителите и възприемане на марките като принадлежащи на едно и също лице. По делото са били приети единична и тройна съдебно - маркови експертизи, като съдът се е позовал на заключението на тройната експертиза, съобразно която доминиращите словни елементи в двете марки - "POWER", имат еднакъв смисъл - предизвикват представа в съзнанието на потребителя за сходни или идентични стоки, налице е доминиране на словния елемент, което може да доведе заблуда за потребителите, че стоките са на един и същи производител. При така установената фактическа обстановка СГС е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Съдът се е позовал на заключението на съдебно-марковата експертиза и е направил извод, че процесната марка е сходна с по-рано регистрираната марка, като е налице визуална, фонетична и семантична разлика. Съдът е направил извод, че словния елемент в двете марки има водеща роля при определяне смисъла на отделните марки и същите се възприемат еднакво от потребителите и това води до тяхното объркване. Касационната инстанция счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е предвидена забрана за регистрация на марка, която поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичност или сходството на стоките или услугите на двете марки създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Цитираната правна норма, визира трите предпоставки за заличаване на регистрирана вече търговска марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. Изводът на СГС, че са били налице материалноправните предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, както към момента на регистрация на марката, така и към момента на постановяване на оспорения административен акт е незаконосъобразен и не съответства на събраните по делото доказателства. По същество спорът се свежда дали е налице сходство между по-рано регистрираната марка № 44401 "POWER" - комбинирана и марка № 795719 "POWER" - словна, и налице ли е вероятност за объркване на потребителите. При сравнението им се установява следното: Първата марка е съвкупност от образен елемент, който представлява правоъгълно вертикално изображение; петнист фон в черно и бяло, наподобяващ маскировъчни петна; в горната половина на панела е разположен надписът ПАУЪР, изпълнен с главни букви; и словен елемент, който е дума от английския разговорен език, означаваща в превод сила, мощ, възможност. Втората марка има само словен елемент "POWER" - дума, имаща същото значение. Т. е. налице е пълна идентичност между словните елементи на двете марки. Между защитените стоки от клас 34, са налице различия, като комбинираната марка № 44401 не съдържа стоките: суровини; цигарена хартия и филтри за цигари. Общите стоки за двете марки са: тютюн, суров или преработен, принадлежности за пушачи и кибрит. Съгласно изразеното особено мнение на един от експертите в тройната експертиза - Мария Барова-Цветкова, налице е различие в групите потребители на стоките, обозначени с двете марки, като съгласно международната и национална уредба, двете марки нямат по-значими /по-доминиращи/ елементи. Въздействието на словната част на марките е индивидуално върху потребителите на общите стоки в зависимост от тяхната субективна нагласа и опит. Настоящият състав възприема тези изводи на вещото лице и счита, че се касае до сравняване на словна и комбинирана марка, в които само словния елемент е идентичен. Поради това сходството между тях се изразява единствено в словните им части и то само за определен вид стоки: тютюн, суров или преработен, принадлежности за пушачи, кибрит. За останалите стоки от клас 34 няма идентичност на защитата. Налице е различие в притежателите на марките, които са различими за потребителя. По делото са представени доказателства, че ПВ е регистрирало няколко марки със словен елемент "POWER", което води до извода, че то използва различен подход в практиката си на определяне на идентичност или сходство на тези марки. Следва да се има предвид, че марката на жалбоподателя е с международна регистрация от 1994 година, много преди регистрирането на марка № 44401 в ПВ на РБългария през 2003 година, и има международна известност като такава. Предвид на тези изводи, СГС неправилно СГС е възприел заключението на тройната съдебно-марковата експертиза, което не кореспондира със събраните по делото доказателства и е направил извод, че марките са сходни визуално, фонетично и семантично, което предполага вероятност от объркване на потребителите. Не е отчетен факта, че българският потребител използва българския превод на марките и от двата езика, поради което сходството в словния елемент не е достатъчно за объркване на потребителите. Ето защо като е достигнал до извода, че процесната марка е регистрирана в нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, СГС е постановил решение в противоречие с материалния закон. Предвид на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени Решение № 86/20.06.2005 година на председателя на ПВ, като върне преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното изявление на пълномощника на касатора, че не претендира разноски по делото, такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,