Решение № 14328 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2009 г.

Решение № 14328 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12420/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Божидар Павлов Мамаев срещу решение № 1085 от 29.07.2009 г. по адм. д. № 603/2009 г. на Пловдивския административен съд, Трето отделение, Седми състав. След оставяне на касационната жалба без движение на основание чл. 216 във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, с молба от 16.04.2010 г. Божидар Павлов Мамаев е посочил, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът ОД на МВР Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид наведените доводи и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлена изцяло предявената от Божидар Павлов Мамаев срещу ОД на МВР Велико Търново претенция за заплащане на сумата 450 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи обезщетение за направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на НП № 9657/17.01.2007 г. на Началника на РПУ Велико Търново, тъй като същото е било отменено като незаконосъобразно с решение № 185 от 07.02.2008 г. по НАХД № 1663/2007 г. на Районен съд гр. Велико Търново, ведно със законните лихви върху посочената сума от датата на влизането в сила на цитираното решение. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна, тъй като направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение по водене на НАХД, по което е отменено наказателно постановление, не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи от незаконосъобразен административен акт. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице предпоставките в тяхната кумулативна даденост, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между него и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да било от елементите на фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата. Съгласно чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи. В случая се касае до упражнено право на жалба, по отношение на един незаконосъобразен акт, който е отменен от съда и е приключил благоприятно за жалбоподателя с положителен правен резултат. Направените по делото разноски не са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт, доколкото жалбоподателят е могъл да ги поиска и да му бъдат присъдени в съдебното производство. По тези съображения и при положение, че при служебната проверка не се установиха касационни основания по чл. 209 от АПК, решението следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение