Решение № 8679 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 862/2018 г.

Решение № 8679 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 862/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна от Д. С. М. и Ц. С. Г. на решение № 10959 от 18.09.2017 г. по адм. дело № 1115 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, второ отделение. С него е оставено в сила решение № 2169 от 15.11.2016 г. по адм. дело № 775 по описа за 2016 г. на административен съд - П.. В искането са изложени съображения за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, второ отделение, като искателите са квалифицирали искането си като такова на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Искат от съда това решение да се отмени като незаконосъобразно и делото се върне за ново разглеждане по подадената жалба срещу решението на административния съд - П.. Претендират присъждане на съдебни разноски, а именно адвокатско възнаграждение за адв. М. Г.. Ответната страна по искането - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - П. не ангажира становище по него по реда на чл. 242 от АПК. Ответната страна по искането - "С. 94" ООД оспорва същото като неоснователно чрез адв. М. Г. лично и чрез депозирано възражение по реда на чл. 242 от АПК. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответната страна по искането - "Д. - К." АД не ангажира становище по него по реда на чл. 242 от АПК. Ответната страна по искането - община Карлово оспорва същото като неоснователно чрез процесуалния представител юрисконсулт И. П.. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането и изложените съображения в него, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 238 от АПК и срещу съдебен акт, по смисъла на чл. 237, ал. 1 от АПК, който подлежи на отмяна. Същото, разгледано по същество е неоснователно. Пред административен съд - П. по жалба на Д. С. М. и Ц. С. Г. срещу заповед № 18-1560/25.02.2016 г. на началника на СГКК - П. към АГКК, издадена на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, е образувано адм. дело № 775 по описа за 2016 г. С тази заповед от 25.02.2016 г. е одобрено изменението в КККР на гр. К., одобрена със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. С., при което се отстранява непълнота и грешка при отразяване на границите на УПИ VII, кв. 15а с идентификатор 36498.504.2511, състоящо се в нанасяне на нови обекти, промяна в границите на съществуващи обекти и заличени обекти, съгласно приложената скица-проект за това изменение. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Д. С. М. и Ц. С. Г. против цитираната заповед от 25.02.2016 г. на началника на СГКК- П. в частта с която е одобрено изменението на КККР на гр. К., състоящо се в отстраняване на непълнота и грешка с изменение на общата граница между ПИ със стар идентификатор № 36498.504.2511, съответно нов идентификатор № 36498.504.37, и ПИ с идентификатор № 36498.504.2510 и данните за площта на същите, съгласно приложената скица-проект за това изменение. С решението на АС-П. е оставена без разглеждане жалбата в останалата й част. Съдът е приел, че Д. С. М. и Ц. С. Г. са носители на право на собственост на 1500/10309 ид. ч. от ПИ с идентификатор № 36498.504.2510, но по отношение на нанесените нови обекти в КККР, сгради, променени граници на съществуващи обекти в КККР и заличени обекти от КККР, конкретно посочени и индивидуализирани, съгласно приложената скица-проект за изменението, те не се явяват собственици или носители на други вещни права, поради което не са пряко и непосредствено засегнати от оспорваната заповед в тази част и не се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. По отношение на останалата част от заповедта съдът е приел, че съществуващите непълноти и грешки в кадастралната карта са отстранени в проекта за нейното изменение. Във връзка с твърдението за наличието на спор за материално право между Д. С. М. и Ц. С. Г. и "С. 94" ООД, административният съд е счел, че с влезли в сила решения на районен съд-Карлово, са отхвърлени вещноправните претенции на жалбоподателките за навлизането на имота на дружеството в част от техния имот. При обжалване по касационен ред на това решение на административния съд - П. е постановено решение № 10959 от 18.09.2017 г. по адм. дело № 1115 по описа за 2017 г. на Върховния административен съд, второ отделение, чиято отмяна се иска. При постановяването му тричленният съдебен състав е посочил, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то е потвърдено. Според него правилна е и преценката, че жалбоподателките не са заинтересовани лица по повод на изменението, направено със заповедта по отношение на нанесените нови обекти в КККР, променени граници на съществуващи обекти в КККР, сгради и заличени обекти от КККР, понеже те се легитимират като собственици на 1500/10309 ид. ч. от ПИ с идентификатор № 36498.504.2510, който имот не се засяга от посоченото изменение. Според съда по делото е изяснено, че между страните са водени спорове за собственост, при което са налице влезли в сила решение № 473/24.11.2015 г., постановено по гр. дело № 253/2013 г. и решение № 409/17.10.2014 г., постановено по гр. дело № 665/2013 г., и двете по описа на районен съд-Карлово. С тези решения е признато за установено по отношение на "С. 94" ООД и община Карлово, че касаторите не са собственици на части от УПИ VII- комунални услуги в кв. 15а по рег. план на гр. К. и ПИ 36498.504.2511. Така с направено изменение по искане на търговското дружество чрез обжалваната заповед се привеждат в съответствие данните по КККР с данните по нотариалния акт, с който то се легитимира като собственик на УПИ VII-комунални услуги, кв. 15а по плана на гр. К.. По този начин съществуващите непълноти и грешки в кадастралната карта са отстранени в проекта за нейното изменение и като с процесната заповед се възстановява както несъответствието в границите на имота на дружеството, така и несъответствието в площи. Искателките се позовават в искането си на основание чл. 239, т. 4 от АПК, според което актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В искането си те посочват като такова решение № 13277 от 9.11.2010 г. по адм. дело № 10419 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В това производство по касационен ред, е обжалвано от искателките Д. С. М. и Ц. С. Г., решение от 3.07.2007 г., постановено по адм. дело № 1540/2004 г., на окръжен съд-П.. С него е отхвърлена жалбата на С. П. К. (техен наследодател) срещу заповед № 300-4-21/20.09.2004 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра-С., с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрен кадастралния план в цифров и графичен вид на гр. К., в конкретно посочени граници и по отношение на имот от 660 кв. м., част от имот с пл. № 2597 и в частта и относно имот пл. № 2467 по плана на града. В същото това касационно производство е обжалвано и решение № 36/28.04.2009 г. по адм. дело № 30/2008 г. на ОС-П., като той отхвърля жалбата на Д. С. М. и Ц. С. Г., като правоприемници на С. П. К., против посочената по-горе заповед на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра в частта досежно имот пл. № 2467 по плана на гр. К.. Касационният съдебен състав на пето отделение постановява решение № 13277 от 9.11.2010 г. по адм. дело № 10419 по описа за 2009 г., като отменя двете решения на окръжен съд-П., и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК се произнася по съществото на спора като отменя заповед № 300-4-21/20.09.2004 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра-С. и връща административната преписка на административния орган за ново произнасяне. В мотивите си съдът изрично посочва, че при одобряването на кадастралния план на гр. К. на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР с тази заповед, процесните имоти не са отразени. Съобразяването с вещните права е задължение както за собственика, така и за органа. Представените в процеса документи за собственост установяват правата на Д. С. М. и Ц. С. Г., поради което е налице материална незаконосъобразност на този акт. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, съдебния акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. От изложените по-горе съображения е видно, че предмет на съдебноадминистративното производство, по повод на което е постановено решение № 10959 от 18.09.2017 г. по адм. дело № 1115 по описа за 2017 г. на ВАС, второ отделение, тричленен състав, чиято отмяна се иска е бил законосъобразността на заповед № 18-1560/25.02.2016 г. на началника на СГКК - П. към АГКК, издадена на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Решението, на което се позовават искателките, като такова противоречащо на цитираното е решение № 13277 от 9.11.2010 г. по адм. дело № 10419 по описа за 2009 г. на ВАС, пето отделение, тричленен състав. Същото има за предмет законосъобразността на заповед № 300-4-21/20.09.2004 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра-С., издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2010 г. на ОСС на ВАС, I и II колегии, разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. С оглед на изложеното следва да се приеме, че искането за отмяна е неоснователно, понеже в двете съдебни производства, приключили с влезли в сила съдебни актове, предмет на съдебен контрол са били различни административни актове, издадени в различни административни производства, а именно по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР и на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, макар, че е налице идентичност между страните. Също така следва да се посочи, че между тях е налице материалноправен спор, който не може да бъде разрешен в производство по отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК, още повече, че по делото има данни за приключил такъв с цитираните актове на районен съд-Карлово. С оглед на изложеното искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход от делото на ответната страна по искането за отмяна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 800.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав,