Решение № 9697 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Х. А., гражданин на Ислямска Република Иран, чрез адв. Данова срещу решение 11932/14.11.2024 г., постановено по адм. дело 1169/2024 г. по описа на Административен съд-Варна /АдмС Варна/, с което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове за обезщетение срещу Главна дирекция Гранична полиция към Министерството на вътрешните работи за имуществени и неимуществени вреди по повод отменена по съдебен ред заповед УРИ-5394 ПАМ-28/25.07.2022 г. на началника на Гранично полицейско управление летище Варна и незаконни действия на длъжностни лица от ГПУ- летище Варна. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Смята, че съдът не е анализирал всички доказателства по делото. Иска съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски. Ответникът Главна дирекция "Гранична полиция" - Министерство на вътрешните работи (ГДГП при МВР), в съдебно заседание се представляват от юрк. Кабранска. Навежда допълнителни доводи за неоснователност на жалбата и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, АдмС-Варна е отхвърлил предявените от З. Х. А. обективно кумулативно съединените искове за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4141.96 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. по повод отменена по съдебен ред заповед УРИ-5394 ПАМ-28/25.07.2022 г. на началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) летище Варна и незаконни действия на длъжностни лица, част от структурата на ГД Гранична полиция . От фактическа страна съдът е приел, че във връзка с получена информация за ирански гражданин З. Х. А., който е бил организиран турист, гост на туристическа фирма, влязъл в страната на 22.07.2022 г. през ГКПП Аерогара Варна с полет от Техеран, Иран е била издадена заповед УРИ 5394 ПАМ-27/24.07.2022 г. от началника на ГПУ летище Варна на същия, с която била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България . Заповедта не е била обжалвана и съответно не е била отменена. На следващия ден, същият административен орган издал заповед УРИ 5394 ПАМ-28, с която спрямо ищеца била наложена ПАМ Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз за срок от три години, считано от 25.07.2022 г. до 24.07.2025 г., във връзка с факта, че лицето е било локализирано в критична зона /транзитна/ на Летище Варна на 24.07.2022г. Тази заповед била отменена с решение 475/06.04.2023 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 1832/2022 г., което е влязло в законна сила на 26.04.2023 г. Съдът е установил, че от страна на ищеца има представен хотелски ваучер 14137 от 18.07.2022 г., в който са вписани детайли за полета, хотел APOLLO, 7 нощувки, единична стая, нощувка със закуска, регистриране на 22.07.2022 г., напускане на 29.07.2022 г.; пътник Х. З.. По повод дадено указание на ищеца по чл.171 , ал.5 АПК да докаже претендираните имуществени вреди, същият е поискал по реда на чл. 192 ГПК да се съберат доказателства от туристическа агенция Арианс ЕООД. Видно от получен по делото отговор на това дружество същото не е организирало престоя на ищеца в България за периода 22-30.07.2022г., няма сключен договор за туристически пакет, не е съдействало за сключване на договор за застраховка и не е получавало плащания от ищеца. Наред с описаното, ищецът е представил писмен документ с вписан автор Р. А., в който се посочва, че Х. З. страда от [заличен текст] от около две години и че провежда лечение. Съдът е приел, че този саморъчно написан документ няма белезите на медицинска документация и че няма данни неговият автор да е лице с медицинско образование. Ищецът е представил също писмен документ с текст на арабски и на английски език , като според извършения превод на английския текст е имала договорена услуга за 8 дни, 7 нощувки, двупосочен билет за Qeshm Air, 3-звезден хотел със закуска, виза, летищен трансфер. Първоинстанционният съд е приел, че с посочените две заповеди на претендиращия обезвреда ирански гражданин са наложени две различни мерки на държавна принуда. Отменената заповед УРИ-5394 ПАМ-28/25.07.2022 г. на началника на ГПУ летище Варна, с която на ищеца е наложена ПАМ Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз , ограничава достъпът на ищеца до територията на Европейския съюз, част от който е и Република България, т.е. също представлява вид забрана за пребиваването на територията на страната. Връзката обаче между отменената заповед УРИ-5394 ПАМ-28/25.07.2022 г. и твърдените в исковата молба вреди не е пряка и непосредствена, а е опосредена от издаването преди това на заповед УРИ 5394 ПАМ-27/24.07.2022 г., която не е отменена. Това е така, тъй като от словесното описание на отменената ПАМ става ясно, че се цели бъдещото ограничаване на достъпа (влизане и пребиваване) във всички държави членки на Европейския съюз, докато необжалваната заповед УРИ 5394 ПАМ-27/24.07.2022 г. за налагане на ПАМ има за цел отнемането на вече придобитото от чужденеца право на пребиваване в страната, поради което има пряко отношение към връщането му в държавата, чийто гражданин е. Поради тези фактически установявания, съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на ответника, което води до липсата на първата предпоставка за отговорността на държавата. Поради изискването за кумулация от предпоставки за ангажиране отговорността по ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявения иск, като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При недоказване, на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест лежи върху ищеца. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно извода на административният съд, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на държавен орган при осъществяване на административна дейност. Съдът намира, че сочените от ищеца имуществени вреди не са вследствие от отменената заповед УРИ 5394 ПАМ-28/25.07.2022 г., а от заповед УРИ 5394 ПАМ-27/24.07.2022 г., която не е била обжалвана и съответно отменена, поради което не е налице първата от трите кумулативно нормативно въведени предпоставки за ангажирането юридическата отговорност на ответника. В конкретния случай претендираните имуществени вреди по твърдения на ищеца представляват заплатена от него сума в размер на 2300 щатски долара, от които 1600 щатски долара за почивка и 700 щатски долара за билет, като по делото не са представени доказателства за извършването им. Писмените доказателства сочат данни за организирано туристическо пътуване на ищеца до България, но не изпълняват процесуалната функция на главно доказване за направени разходи от ищеца по заплащане на претендираните суми и съответно за намаляване на имущественото му състояние. На обезщетяване по реда на ЗОДОВ подлежат единствено реално настъпили и доказани, а не предполагаеми имуществени вреди. Във връзка с претендираните неимуществени вреди, а именно: чувство на безпомощност и несигурност, напрежение и стрес - също не се доказват от събраните доказателства по делото, а единствено от съставения фиш на екипа на Спешна медицинска помощ Варна, който е прегледал ищеца на 24.07.2022 г., като е посочено, че здравето му е влошено. Към тази дата е била издадена единствено неотменената заповед УРИ 5394 ПАМ -27/24.07.2022г., което води до извода, че ищеца е бил задържан на територията на летище Варна с цел привеждане обратно към Иран на 24.07.2022г. по изпълнение на наложена му ПАМ по отнемане правото на пребиваване в България, а отменената по съдебен ред заповед, от която той претендира вреди, е издадена на следващия ден, след неговото задържане. Поради тази причина, както правилно е приел първоинстанционния съд, претендираните неимуществени вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед или с действия по нейното изпълнение. В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно чл. 61 от ЗЧРБ, Министерството на външните работи поддържа регистър, съдържащ данните по чл. 54, ал. 4, които данни се обработват от службите за административен контрол на чужденците към Министерство на вътрешните работи (§ 1, т. 5 ДР от ЗЧРБ), а съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗБЛД, в информационния фонд се съхраняват и данни за наложени мерки за държавна принуда, свързани с документи за самоличност и с разрешенията за пребиваване на чужденци или пребиваването им в Република България. За уреждане организацията и функционирането на Националната Шенгенска информационна система /ШИС/ на Република България, правото на достъп до ШИС, както и информационното взаимодействие е издадена Наредба 8121з-465 от 26 август 2014 г. за организацията и функционирането на националната шенгенска информационна система на Република България. Националната Шенгенска информационна система се създава, поддържа и експлоатира в Министерството на вътрешните работи (МВР) и е свързана с Централната Шенгенска информационна система. Националната Шенгенска информационна система осигурява обмена на информация по линия на ШИС между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, за защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници на Шенгенското пространство, повишаване ефективността на системата на Европейския съюз за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество. Действията на служителите на Главна дирекция "Гранична полиция" - Министерство на вътрешните работи не са незаконосъобразни, а са в изпълнение на нормативно установените им правомощията. С оглед изложеното липсата на първата предпоставка от релевантната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. След като не са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, административният съд правилно е отхвърлил исковете на З. Х. А.. Поради тези съображения решението като валидно, допустимо и правилно не следва да се касира, а да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касатора не се дължат, а поради липсата на претенция от страна на ответника, такива не се следват. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,