Решение № 13941 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2015 г.

Решение № 13941 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д. против решение № 1281/22.07.2015 г., постановено по административно дело № 525/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответната в производството страна - началника на РУП - Несебър към ОДМВР - Б. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на С. Г. Д. против заповед № 304з-67/23.02.2015 г., издадена от в. п. д. началник на районно управление "Полиция" - Несебър при областна дирекция на "МВР" - Б., с която на жалбоподателя, заемащ длъжност главен полицай в група "Охрана на обществения ред" към сектор "Охранителна полиция" на РУП-Несебър при ОДМВР-Б. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. При постановяване на процесното решение, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът установява правнорелевантните факти за съдебноадминистративния спор и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК, като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. По делото пред първата инстанция са допуснати и събрани относимите към спора доказателства, необходими за установяване на фактическата обстановка по делото и за правилното приложение на материалния закон. Правилно е прието, че действията на полицейските служители при РУП Несебър, посетили местопроизшествието, и конкретно касатора, не са в съответствие с процедурите за незабавно реагиране при получен сигнал за: нанесена телесна повреда (приложение № 4, към т. 1 на Заповед № 8121з-205/18.06.2014 г.); отвличане/противозаконно лишаване от свобода (приложение № 6 към т. 1 на заповед № 8121з-205/18.06.2014 г.). Безспорно е установено неизпълнение на задълженията на патрула при пристигане на място, установени в т. 3.6 и т. 3.11 от приложение № 4, към т. 1 на Заповед № 8121з-205/18.06.2014 г. от цитираната по-горе процедура за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за нанесена телесна повреда, съответно, установени в т. 3.9 и 3.11 от приложение № 6 към т. 1 на заповед № 8121з-205/18.06.2014 г. от процедура за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за отвличане/противозаконно лишаване от свобода, а именно - да събере информация за факти и обстоятелства, свързани с инцидента и да запази местопроизшествието, като постави физически бариери или ленти, маркиращи района на местопроизшествието с минимално замърсяване и влияние върху следите, като същевременно отбелязва и докладва за всички преместени предмети. Правилно са отхвърлени като неоснователни възраженията на наказаното лице досежно липсата на мотиви и неяснота при описание на нарушението. Не е нарушено правото на защита на санкционираното лице в дисциплинарното производство и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На наказаното лице е предоставена възможност да разбере какво точно нарушение му е вменено и да организира ефективно защитата си. Обсъдени са и доказателствата, видно от които наказаното лице е разбрало естеството и същността на предмета на дисциплинарното производство, предвид даденото от него писмено обяснение от 23.02.2015 г. Обосновано е заключението, че в оспорената заповед е посочена нарушената от жалбоподателя правна норма - чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, както и правното основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност - чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на касатора по соченото в заповедта правно основание, като му е наложено предвиденото в закона наказание "писмено предупреждение". Размерът му е минимално установения в разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ЗМВР - три месеца, като при определянето му дисциплинарнонаказващият орган е съобразил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Спазен е и срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за законосъобразни изводите на решаващия съд досежно правилното приложение на материалния закон и съответствието с преследваната от него цел при издаване на обжалваната заповед от административния орган. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,