Решение № 11120 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение 7708 от 06.06.2024 г. по адм. д. 9579/2023 г. Административен съд София-град (АССГ) по жалба на "Хавен" ЕООД, ЕИК 201683693, гр. София, представлявано от управителя В. Х., е прогласил нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221222006281-091-001/30.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, частично потвърден с Решение 1169/17.08.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП София и преписката е изпратена на изпълнителния директор на НАП за администриране и произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт.

Срещу решението на АССГ е подадена касационната жалба от директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт А. Данаилова, в която се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Хавен" ЕООД. В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрисконсулт А. Данаилова. Поддържа се искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с постановеното решение 3/2025 г. по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Хавен" ЕООД, представлявано от управителя В. Х., чрез адв. Бърчев взима становище за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА 22221222006281-091-001/30.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, частично потвърден с Решение 1169/17.08.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП София, с който на "Хавен" ЕООД за данъчния период м. 08.2018 г. до м. 2.2019 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 17 414,93 лв.

С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на РА и преписката е изпратена на изпълнителния директор на НАП за администриране и произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт.

Със съдебния акт се установява нищожност на акта на основание липса на компетентност за възлагане на ревизия и оттам като следствие издаден РА при абсолютна липса на предпоставки за издаването му, като извършените в ревизионното производство действия са извършени ненадлежно и се считат неизвършени. Систематизирани за целите на настоящето изложение, мотивите на АССГ се свеждат до следното:

1. Със заповед 3-ЦУ-1997/04.11.2022 г., издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК, зам. - изпълнителният директор на НАП е определил органите по приходите, за които не са прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК.

1. Със заповед РД-01-864 от 04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП С., издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и заповед 3-ЦУ-1997/04.11.2022 г. на зам. - изпълнителния директор на НАП, е наредено функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, считано от 07.11.2022 г., да се изпълняват от конкретно посочени служители, сред които и В. Д. - началник сектор "Ревизии" към дирекция "Контрол" при ТД на НАП В. Търново.

1. Със заповед 3-ЦУ-2045/10.11.2022 г. зам. изпълнителният директор на НАП е възложено на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП служителите на ТД на НАП, посочени в заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 г. на зам. - изпълнителния директор на НАП и определени със РД-01-864 от 04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП София - да осъществяват производствата по ДОПК по отношение на лицата, посочени в приложението към заповедта, сред които и жалбоподателят по делото, за които компетентната дирекция съгласно чл. 8 от ДОПК е ТД на НАП София.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22221222006281-020-001 от 10.11.2022 г., изменена със Заповед за изменение на ревизия Р-22221222006281-020-002/21.02.2023 г., е възложено извършването на ревизия на "Хавен" ЕООД за определяне па задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчните периоди от м. 08. 2018 г. до м. 02. 2019 г. и за корпоративен данък за периодите от 2018 г. до 2021 г. Посочените заповеди са издадени от В. Д. на длъжност Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП В. Търново.

1. Ревизията приключва с РА Р-22221222006281-091-001/30.05.2023 г., издаден от В. Д. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП Велико Търново - орган, възложил ревизията, и П. А. - на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново - ръководител на ревизията.

Административен съд София-град е констатирал, че процесната ЗВР и последващите ЗИЗВР са издадени от началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП Велико Търново, по отношение на юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. София. Решаващият съд е приел, че с оглед императивното правило на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, което не може да бъде изменян, посоченият орган не разполага с необходимата компетентност.

В мотивите на съдебния акт е направен анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, както и на нормите на чл. 11, ал. 3 ЗНАП и чл. 10, ал. 9 ЗНАП.

Крайният извод на АССГ е в смисъл, че компетентността на издаване на ЗВР произтича от закона, а разпоредбите на ДОПК не допускат делегация на компетентност, като осъществената в процесното ревизионно производство.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно решението по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция.

В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че при действието на чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник-директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа.

Ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 от ЗНАП, като не е дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му.

Преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата от правилата на чл. 8 от ДОПК, е за субекта по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен.

Отсъствието на изискване за обосноваване (а съответно и за доказване) на необходимостта от издаването на заповедта по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП и недопустимостта на съдебния контрол върху нея дисквалифицират участието в ревизионното производство и в издаването на крайния му акт на органи по приходите, посочени в тази заповед, като основание за недействителност на ревизионния акт, макар тези административни органи да не са от компетентната териториална дирекция и заповедта да не е мотивирана.

Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия "... за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски".

С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,