Решение № 11126 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2010 г.

Решение № 11126 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 130/22.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1205/2009 г. по описа на Варненския административен съд в частта, в която е отменен РА № 030802562/16.02.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Зак Комерс" ООД - гр. Варна за данъчни периоди месеците февруари и март 2006 г. по фактури, издадени от "Изгрев 2004" ЕООД в общ размер на 12 750,62 лв. и начислените лихви в общ размер от 5 288,41 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че решението на съда е базирано само въз основа на заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, но то не е подкрепено с доказателства, а това съгласно трайната съдебна практика е съществено процесуално нарушение. Твърди се също така в касационната жалба, че начисляването на ДДС по спорните фактури не е доказано съгласно чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и за наличието на реалност на доставките. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Зак Комерс" ООД - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител . От адв. Минчев е постъпила писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като изводите на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт се подкрепят и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Върховният административен съд, I отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени РА № 030802562/16.02.2009 г в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Зак Комерс" ООД - гр. Варна за данъчни периоди месеците февруари и март 2006 г. по фактури, издадени от "Изгрев 2004" ЕООД в общ размер на 12 750,62 лв. и начислените лихви в общ размер от 5 288,41 лв., Варненският административен съд се е позовал изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че процесните фактури са издадени от доставчика "Изгрев 2004" ЕООД и те са отразени в дневниците за продажби и в подадените справки-декларации. Съдът е възприел заключението, в което е отразено, че счетоводното отразяване на фактурите е извършено в съответствие с действащите счетоводни нормативи през 2006 г. за малки и средни предприятия и са отразени хронологично в счетоводството на доставчика, а стойностите по тях са платени, като начисленият ДДС е преден по "ДДС-сметка". В тази връзка съдът е счел, че счетоводството на доставчика е водено редовно, както и че вещото лице е установило, че предходният доставчик по фактури "Топливо" АД - гр. Варна е издал на прекия доставчик фактури за горива на стойност 50 542 лв., както и "Срез 05" ООД като издател на фактури на "Изгрев 2004" ЕООД на стойност 97 032,49 лв. Пак от заключението на вещото лице съдът е направил извод, че в счетоводството на прекия доставчик няма заведени транспортни средства за течни горива, като за периода месеците февруари и март 2006 г. "Изгрев 2004" ЕООД са осчетоводили разходи за транспортни услуги в размер на 11 573,10 лв., които услуги са извършени от "Кати" ООД. Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза съдът е установил, че са налице предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.) и затова в посочената част ревизионният акт е отменен като материално незаконосъобразен. Решението в обжалваната му част е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивите на първоинстанционния съд, обусловили изхода на делото в обжалваната част са само въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По отношение начисляването на ДДС по процесните фактури за месеците февруари и март 2006 г., издадени от "Изгрев 2004" ЕООД правилно съдът е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която категорично е установила изпълнение на изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Освен това и от доказателствата, представени пред административния съд се установява, че данъкът по процесните фактури е начислен с оглед ангажирането на оборотна ведомост, извлечения от дебит и кредит на с/ка 411, 453/2, дневници за покупки и продажби. Предвид на това правилно първоинстанционният съд е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) за счетоводното начисляване на данъка по процесните фактури. Начисляването на ДДС обаче не е единствената предпоставка, при наличието на която данъчният кредит се признава. Първото условие за признаване на кредит е осъществена реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). В процесните фактури е посочено, че предмет на стопанската операция е доставка на горива - газ пропан-бутан, което означава, че са касае за родово определени вещи, за които при условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД следва да се докаже тяхното предаване. Такива доказателства не са ангажирани по делото и съдът въобще не е обсъждал в съдебния си акт наличието на реалност на процесните доставки, нито е изисквал от "Зак Комерс" ЕООД да ангажира доказателства в тази насока, каквото е задължението му по чл. 160, ал. 2 ДОПК като съд по същество. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията дадени в решението на този съд. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,