Решение № 2460 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2010 г.

Решение № 2460 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на община - Козлодуй, против решението по адм. д. № 420/2010 г. по описа на АС - Враца. Иска се отмяна на решението като постановено при явно несъответствие с фактическата обстановка и приложените доказателства и като неоснователно. Навежда оплакване за нарушение на материалния закон - чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 16, т. 4 от сключения договор, които разпоредби визират правото на наемодателя да прекрати едностранно договора за наем. Решението е необосновано поради несъответствие на доказателствата и фактическите и правни изводи. Ответната страна - Председателя на ОбС на БСП, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на ответника по касационната жалба против заповед № 70/02.03.2010 г. на кмета на общината. С нея е прекратен договор за наем № 147 от 12.05.2010 г. с Общинското ръководство на БСП, за имот в гр. Козлодуй, - помещение от 70 кв. м. находящо се на ул. "В. воденичарски " на основание чл. 16, т. 4 от сключения договор за наем с мотиви, че имотът не се ползва по предназначение като е посочено, че "неплатените сметки за наем и ел. енергия остават дължими." С решението съдът е уважил жалбата като е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила изразяващи се в неспазване на установената форма за издаване на административен акт. В конкретния случай оспорената заповед не съдържа необходимите реквизити, като е налице и противоречие в посоченото правно основание и посочените фактически основания за издаването и. Приел за неоснователни оплакванията на касатора, че ответника не е заплащал наемната цена и наемодателя законосъобразно е упражнил правата си по чл. 16, т. 4 от сключения договор. Решението е правилно и следва да се остави в сила. От приложения договор за наем е видно, че същия е сключен между Общинския съвет на БСП и общината, за срок от три години. Редът за прекратяване е уреден в чл. 15 от Закона за общинската собственост и е по Закона за задълженията и договорите с едностранно предизвестие в хипотезите на чл. 14, ал. 3 и 7, а по административен ред относно наемни правоотношения в хипотезите на чл. 14, ал. 4, 5 и 6 със заповед на съответния кмет (какъвто е конкретния случай), в която се посочва основанието за прекратяването на наемното правоотношение, събраните доказателства и срокът за опразване, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Основанията за прекратяване на наемно правоотношение са в чл. 15 от Закона за общинската собственост и в хипотезите, когато това става с властническо волеизявление става въпрос за административен акт. Затова правилно съдът е преценил, че той следва да отговаря на изискванията посочени в чл. 59 от АПК. В случая оспорената заповед не съдържа необходимите реквизити, като е налице и противоречие между фактическите основания за издаването и посоченото правно основание. Като правно основание е посочен чл. 16, т. 4 от сключения договор отнасящ се за прекратяване на наемни правоотношения поради неплащане на наемна цена, а като фактическо основание се сочи използване на помещението не по предназначение. При липсата на фактически основания, изложени в заповедта, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на едностранно прекратяване на наемното правоотношение. Изискването за мотивиране на акта е условие за неговата законосъобразност, тъй като само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледна точка на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, противоречието на фактически и правни основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Неоснователно е оплакването на необоснованост. Установената фактическа обстановка съответства на представените в съдебното производство доказателства и изградените правни изводи. Като е прекратил наемните правоотношения издавайки административен акт в нарушение на правилата посочени от АПК, административният орган е издал незаконосъобразна заповед, а съдът правилно е уважил като основателна подадената жалба. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,