Решение № 10658 от 13.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10332/2013 г.

Решение № 10658 от 13.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10332/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Иванов Желязков, в качеството му на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна, срещу решение № 1437 от 5.06.2013 г. по адм. дело № 416 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на "Атоменергомонтаж" ООД, е отменен ревизионен акт № 03251100196 от 19.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 880 от 12.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно отказано право на данъчен кредит и определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 10. и м. 11.2009 г. в общ размер от 26 363.02 лв., главница и 5 297.20 лв. лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с отхвърляне жалбата на търговското дружество и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - "Атоменергомонтаж" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Роман Иванов, който депозира и писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък затова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 03251100196 от 19.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 880 от 12.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Същият е издаден в изпълнение на решение № 744 от 1.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. В хода на ревизията е установено, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит по фактури № 0...126 от 15.10.2009 г. (данъчна основа 299 966.00 лв. и ДДС в размер на 59 996.20 лв.), с предмет "изпълнено СМР, съгласно протокол от 15.10.2009 г." и № 0...127 от 10.11.2009 г. (данъчна основа 348 759.69 лв. и ДДС в размер на 69 751.94 лв.), с предмет "изпълнено СМР, съгласно протокол от 10.11.2009 г., издадени от "Експресстрой Враца" ООД. Между ревизираното дружество и дружеството доставчик е сключен договор от 31.07.2009 г. и допълнителен договор към него от 1.09.2009 г. Предмет на същите са извършване от страна на търговското дружество изпълнител монтаж на тръбопроводи и оборудване за обект за десулфатизация на фракция от "Лукойл Нефтохим" АД, Бургас. Според него ревизираното дружество, като възложител е длъжно да осигури необходимите количества тръбни заготовки, консумативи за изпълнение на работата и транспортирането на работниците до работната площадка. Изпълнителят е следвало да обезпечи изпълнение на работата с кадри, инструменти, предпазни и защитни средства, както и работно облекло. По първия договор начинът на заплащане е според тон тръби за метър, а спорен допълнителния договор СМР ще бъдат заплащани съобразно вложения в тях труд, респ. отработени часове. Цената е 7.00 евро за един човекочас, като тя е без ДДС. В мотивите на обжалваното съдебно решение съдът изрично е посочил, че след анализ на представените търговски документи, счетоводни регистри и писмени обяснения от ревизираното лице, административният орга е приел, че дружеството разполага с техническа обезпеченост и има наличие на кадрови потенциал за извършване на строителни работи. Според него още в ревизионното производство е прието за доказано, че възложените СМР, за които са издадени фактурите са реално извършени от прекия доставчик "Експресстрой Враца" ООД и неговия подизпълнител "Елит Бул Строй" ООД. Същевременно органът по приходите е направил частичен отказ на правото на данъчен кредит по процесните фактури, като е изследвал представените от изпълнителя разчетно-платежни ведомости за м.август, м., м.септември и м.октомври 2009 г., присъствени форми - таблици за присъствие на работниците на строителната площадка, на която всички специалисти - монтажници и заварчици имат заработка по 10 часа на ден. Представени са писмо от 25.08.2010 г. към Инспекция по труда за положен и изплатен извънреден труд за м.септември и м.октомври, оборотни ведомости, хронологии на счетоводни сметки и счетоводни регистри за начислени и изплатени заплати и осигуровки на дружеството. Органът по приходите е изготвил сравнителни таблици за м.септември и м.октомври, като е приел, че за тези месеци ревизираното дружество не може документално да докаже изработването на 3 406 човекочаса и на 6 222 човекочаса., които са равняват на 85 184.22 лв. данъчна основа и 17 036.84 лв. лихви. Като се е позовал на чл. 8 от ЗДДС и чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, на ЗСч и СС 18 "Приходи", т.7.2 е счел, че ревизираното лице не е представило достатъчно доказателства за надлежно отчетени и измерими разходи за труд, въз основа на които е изчислена стойността на процесните услуги е достигнал до извода, че данъчната основа на същите е неправилно определена. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е приел, че ДДС е неправомерно начислен и е относно отказано право на данъчен кредит, съответно е определено допълнително задължение за ДДС за данъчни периоди м.10. и м.11.2009 г. в общ размер от 26 363.02 лв., главница и 5 297.20 лв. лихва за забава. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен и неправилно на ревизираното търговско дружество е отказано право на данъчен кредит в посочения размер, който представлява част от претендираното и упражнено право на приспадане на данъчен кредит по двете фактури посочени по-горе, осъществено от ревизираното дружество. По делото е безспорно установено, че основанието за издаването им е сключен договор и допълнение към него, като в тях е посочен предмета на стопанската операция, както, и че са договорени процесните СМР и начина им на заплащане. По делото не било спорно обстоятелството за счетоводното третиране на двете фактури в счетоводствата на двете страни по доставките, включително начисляване на данъка и заплащането на договореното възнаграждение, така както е посочено в тях. По делото не е бил спорен фактът на кадровата и техническата обезпеченост на изпълнителя по доставките, както и на неговия подизпълнител, както, че самите СМР са извършени в договорения обем и срок, и са предадени на възложителя. Следователно като коригира размера на правото на данъчен кредит като се позовава на частична нереалност на процесните доставки, органът по приходите нарушава освен конкретно договорните отношения между страните, но свободата на договаряне и принципа на неутралитет. Правилно съдът е приел, че всеки търговец има право на данъчен кредит за заплатения от него ДДС по облагаеми доставки. В хода на ревизионното производство, както и в производството пред съда не се твърди данъчна измама и не са представени доказателства за недобросъвестност на ревизираното лице. Касационният основен довод е насочен към извод за извършени услуги при симулативно отчитане на част от тях. Същият е неоснователен, още повече, че в самия ревизионен акт, респ. в ревизионния доклад не се съдържат точни фактически основания относно обема на извършените или не СМР, вида им, от кого са изработени и пр. Следва да се отбележи, че една доставка или е реална или е нереална, с оглед на фактическото и осъществяване - когато е доставка на стока - прехвърляне на правото на собственост, а когато е доставка на услуга - извършване или не на услугата. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се следват съдебни разноски, а на ответната страна трябва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 940.00 лв. за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение