Решение № 5644 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4176/2016 г.

Решение № 5644 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4176/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 КСО. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. К., против решение № 47/7.03.2016 г., постановено по адм. дело № 357/2015 г. по описа на Административен съд гр. К., с което е отменено решение № 2153-09-14/12.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ- К. и потвърденото с него разпореждане № 6111212900 от 27.07.2015 г., на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" /ПО/, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и е осъдил ТП на НОИ - К. да заплати на С. П. А. гр. К., разноски по делото в размер на 380 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че осигурителният стаж след 1.01.1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за част от този период е основание пенсията да бъде определена в минимален размер, моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - С. П. А. от гр. К., чрез пълномощника адв. С. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за правилност на съдебното решение в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса, С. А. е подал до директора на ТП на НОИ- гр. К. заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност и социална пенсия с вх. № ПП-02-14554/8.08.2014 г. С разпореждане № 61112212900 от 29.08.2014 г. на ръководителя на "ПО" е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 80 % трайно намалена неработоспособност от 07.4.2014 г., в минимален размер съгласно чл. 75, ал. 4 КСО на Александров в размер на 157,50 лв., считано от 7.04.2014 г., в размер на 162,23 лв. съгласно чл. 9 от ЗБДОО, считано от 1.07.2014 г., както и на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 КСО в размер на 30,25 лв. С последващо разпореждане от 1.09.2014 г. е увеличен размера на социалната пенсия за инвалидност, считано от 1.07.2014 г. на 31,08 лв. или общия размер на получаваната пенсия възлиза на 193,31 лв. По повод сигнал на отдел "Пенсии" от 11.09.2014 г. във връзка с установяване на осигурителния стаж и доход на С. А. е извършена проверка по разходите на ДОО на ЕТ "С. А.- С. 99" от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-К.. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол от 28.10.2014 г., видно от който А. е упражнявал дейност като самоосигуряващо се лице за периода 29.09.1999 г. - 10.02.2003 г., като осигурителната му книжка е заверена за периода 29.09.1999 г. - 31.12.2001 г., а за периода 1.01.2002 г. - 10.02.2003 г., не е заверена поради това, че не са внесени дължимите осигурителни вноски. В съставения констативен протокол са вписани данни за внесени осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице за периода 1.01.2002 г. до 31.08.2002 г., но доколкото са останали дължими осигурителните вноски до края на 2002 г., е налице отказ за заверка на осигурителната книжка, респ. отказ за зачитане като осигурителен стаж на целия период от 1.01.2002 г. до 10.02.2003 г. и за признаване на жалбоподателя като осигурено лице по см. на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. С разпореждане № от 22.12.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, е отказано изменение на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Александров поради невнесени осигурителни вноски за периода 1.01.2002 г. - 10.02.2003 г. и отказ за заверяване на осигурителната книжка за този период. С Експертно решение № 1543 от 09.06.2015 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ-К., потвърдено с Решение № 2488 от 09.07.2015 г. на МК при ТП на НОИ-К., С. А. е преосвидетелстван, като му е призната 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години. С Разпореждане № 6111212900 от 27.07.2015 г. длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - К. е намалил размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия на 133,82 лв., считано от 1.07.2015 г., и е прекратил изплащането на социална пенсия за инвалидност, предвид промяната на процента трайно намалена работоспособност. С издаденото разпореждане пенсията е определена в минимален размер. Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 2153-09-14/12.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - К., в мотивите на решението е изложено, че лицето С. А. като самоосигуряващо се лице не е внесъл осигурителни вноски за периода 1.01.2002 г. - 10.02.2003 г., което е пречка да бъде заверена осигурителната му книжка от финансов ревизор при ТП на НОИ и да бъде зачетено посоченото време за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО. Прието е, че заявителят не е представил редовни документи по чл. 1, ал. 5 от НПОС, вкл. в указания двумесечен срок - не е представил заверена осигурителна книжка за установяване на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице съгласно чл. 41, ал. 1 от НПОС. А. орган е приел, че е недопустимо изчисляване на реален размер на пенсията въз основа на наличните редовни документи, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО, индивидуалния коефициент се вземат предвид дохода на лицето от 3 последователни години от последните 15 години преди 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, като за самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт Административен съд - К. е приел атакуваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - К. и потвърденото със същото разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване за незаконосъобразни, като постановени в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на КСО и в несъответствие с целта на закона, поради което ги е отменил, разпоредил е връщане на преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по приложението на закона и е присъдил в полза на С. А., доказаните от него разноски по делото. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторката пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - К., с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към случая материалноправна уредба в приложимата й за казуса редакция. По делото не е спорно, че жалбоподателят С. А. е имал качеството самоосигуряващо се лице и е бил задължен за внасяне на осигурителни вноски по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, и че за периода 1.01.2002 г. -31.08.2002 г., същият е внесъл осигурителни вноски за ДОО по банков път, а за периода 1.09.2002 г. -10.02.2003 г. - не е внесъл дължимите осигурителни вноски, поради което е налице отказ за заверяване на осигурителната му книжка по чл. 41, ал. 1 от НПОС. П. органи, не са зачели данните за осигурителният стаж и доход на лицето от представените редовни документи като достатъчни за определяне на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 3 от КСО, отказвайки да изчислят и действителния размер на пенсията, поради което постановяват личната пенсия да се изплаща в минимален размер. Административния съд е извел верен извод, че касаторът е издал атакувания административен акт в нарушение на чл. 70, ал. 3 КСО, без да изясни необходимите факти, пенсионните органи са игнорирали данните в данъчната администрация за частично плащане на дължимите осигурителни вноски за ДОО по банков път, вместо в съответствие с чл. 45а, ал. 3 от НПОС да удостоверят осигурителния стаж на С. А. за този период чрез издаване на удостоверение по образец. Плащането на осигурителни вноски за периода 1.01.2002 г. -31.08.2002 г. е доказано с приложените по делото платежни нареждания и заключението на вещото лице. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО Както правилно е приел, първоинстанционния съд, в конкретния случай С. А. незаконосъобразно е лишен от правото да бъде определен индивидуален коефициент и размер на пенсията му в съответствие с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Същите установяват по безспорен начин внесени осигурителни вноски в рамките на релевантния период по чл. 70, ал. 3 от КСО, с изключение на времето от 1.09.2002 г. -10.02.2003 г. Лицето е осигуряван като работещ по трудов договор за периода 1990 г. -1992 г., както и като самоосигуряващото се лице за периода 1.01.1997 г. -31.08.2002 г., необосновано и неправлино осигурителният орган отказва да зачете за осигурителен стаж този период. Законосъобразен е отказът само за периода от 1.09.2002 г. -10.02.2003 г., доколкото е безспорно, че не са внесени дължимите осигурителни вноски. С приложения от пенсионните органи механизъм, жалбоподателят се явява лишен от правото да ползва дохода, върху който надлежно е осигуряван, респективно се е самоосигурявал, което е в противоречие с целта на закона - всеки осигурен да се полза с права съобразно действителния принос при формиране на фондовете на ДОО. Релевантен за определяне на действителния размер на пенсията е дохода на лицето, за който са внесени осигурителни вноски. Този извод се формира от тълкуването на нормите на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а, ал. 1 от КСО, като приложен към конкретните обстоятелства по делото означава, че индивидуалният коефициент, относим към личната пенсия на оспорващия, следва да се изчисли съобразно осигурителния доход върху който са внесени осигурителни вноски. Неправилно и в противоречие със закона, невнасянето на дължими осигурителни вноски само за част от релевантния период, е мотивирало отказ да не се зачете целия период за осигурителен стаж. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Неизпълнението на нормативното задължение за внасяне на осигурителни вноски от определено лице е основание за образуване на ревизионно производство, както и за предприемане на действия за събирането им, но е недопустимо неизпълнението на това задължение да се използва като скрит принудителен способ в производството по определяне размера на пенсията. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство претендира разноски, но не са представени доказателства за направени такива пред касационното производство, а с обжалваното съдебно решение са присъдени всички доказани разноски пред Административен съд - К., поради което независимо от изхода на спора и своевременно направеното искане, не следва да бъдат присъждани разноски в полза на С. П. А.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение