Решение № 6220 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15351/2018 г.

Решение № 6220 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15351/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Инфинити 3" ЕООД, чрез адв. Найденова, срещу решение № 1859/26.10.2018 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 1075/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-02000217002922-091-001 от 07.12.2017 г., поправен с ревизионен акт /РА/ № П-02000218001335-003-001 от 05.01.2018 г., частично потвърден с решение № 60 от 19.03.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ Б., ЦУ НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период месец юли 2016 г. в размер на 11 691.97 лева и лихва в размер на 1 559.05 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са твърдения, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС. Според касатора дружеството е имало основания да издаде процесните кредитни известия, тъй като е налице изменение на данъчната основа. Цитира практика на СЕС, според която икономическият оператор има право да си върне неправилно събраните от него суми за същите доставки на стоки или услуги. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "ОДОП" Б. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на оспорване са установените задължения по ЗДДС за данъчен период месец юли 2016 г. в размер на 11 691. 97 лева - главница и лихва в размер на 1 559. 05 лева. Не е налице спор по фактите. Спорният по делото въпрос е дали са налице основания за издаване на кредитни известия през месец юли 2016 г. За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е приел, че ревизионният акт е правилен и законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Установено е, че при получаване на авансови плащания, дружеството е издало две фактури: № 0000000001/09.02.2007 г. и № 2000000224/17.07.2012 г. на обща стойност 70 151. 83 лева с ДДС, като с извършването на тези плащания е настъпило данъчно събитие на основание чл. 25, ал. 7 ЗДДС и фактурите към този момент са правилно издадени. Съдът е посочил, че в конкретния случай, авансовите плащания се отнасят до доставка на недвижим имот, който към уговорената дата на прехвъляне на собствеността, ще представлява "нова сграда" по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗДДС, а доставката на нови сгради е облагаема, предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗДДС. От друга стана, като е преценил, че самият предварителен договор, както и анексът към него, не пораждат вещноправен прехвърлителен ефект, а само обективират волята на страните и служат като основание за извършване на плащанията, съдът е приел, че към датата на подписване на анекса, липсва данъчно събитие, което да бъде да документирано. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗДДС, според която регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при: изменение на данъчната основа, разваляне на доставката или промяна на вида на доставката, като кредитно известие се издава при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки. По тези съображения съдът е приел, че за да бъде издадено кредитно известие е необходимо изменение на данъчната основа в посока намаление. Предвид че посочената данъчна основа във фактурите по повод извършените плащания е общо в размер на 58 459. 86 лева, а посочената данъчна основа в анекса се равнява на 70 151. 83 лева, съдът е приел, че не е налице намаление, а увеличение на данъчната основа. Крайният извод на съда е, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 115 ЗДДС към м. юли 2016 г. и правилно органът по приходи е определил размер на дължимия данък. Настоящият съдебен състав на първо отделение при Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяните касационни основания за отмяна на решението. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС Б. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на РА. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактурата, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. Неоснователно е твърдението на касатора, че данъчната основа е променена и това е основание за издаване на кредитните известия. Възражението е поддържано и при обжалването пред административния съд, като същото е подробно обсъдено. При правилно тълкуване и приложение на чл. 115 ЗДДС съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установяват условията за издаването на кредитните известия от дружеството. За да бъде издадено кредитно известие не е достатъчно изменение на данъчната основа, а това изменение следва да бъде в посока намаление. Такова намаление не е налице, а и не се твърди от касатора. Напротив, в касационната жалба е посочено, че сумата е променена от 60 145, 53 лева на 70 151, 83 лева. Следователно е налице увеличение. Неоснователно е и възражението на касатора, че дружеството не е направило избор по чл. 45, ал. 7 ЗДДС доставката да бъде облагаема, а по закон тя е освободена. Съгласно чл. 45, ал. 3 ЗДДС освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. За да бъде приложено това правило следва да е налице доставка на сграда, което се извършва с прехвърляне на собствеността чрез нотариален акт. Към датата на издаване на кредитните известия – 01.07.2016 г., това не е сторено, поради което не е било възникнало право на касатора да избира дали доставката да бъде освободена или облагаема. Правилно съдът е приел, че издадените фактури във връзка с полученото авансово плащане е следвало да се анулират, като за анулирането се издаде протокол по чл. 116 ЗДДС, а корекцията да се извърши, чрез посочване на полученото плащане с противоположен знак в дневника за продажби за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие - прехвърляне на собствеността върху имота. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АС Б.. Р. по делото не се дължат, тъй като няма направено искане от ответника в този смисъл. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение,