Решение № 10760 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 106/2019 г.

Решение № 10760 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 106/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. П. срещу решение № 6148/25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 309/2018 г. по описа на Административен съд – С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-21-333/18.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ – С. град и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/29.09.2017 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване ("ПО") в ТП на НОИ – С. град. Р. съображения от жалбоподателя досежно претендирания от него стаж в дружеството "ТМ – Комерс" ООД, позовавайки се на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) във вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се, на основание чл. 222, ал. 1 АПК във вр. чл. 221, ал. 1, пр. второ от АПК, делото да се реши по същество, като се отмени първоинстанционното съдебно решение, в частта, в която е отхвърлена претенцията на оспорващия за придобит трудов и осигурителен стаж в дружеството "ТМ Комерс" ООД като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени административния акт в съответната част. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски, включително адвокатски хонорар за първата и касационната инстанции. Ответникът - директор на ТП на НОИ – С.-град, чрез процесуален представител в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по отношение претендирания адвокатски хонорар като недоказан по основание и размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-21-333/18.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ – С. град и потвърденото с него Разпореждане №[ЕГН]/29.09.2017 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ – С. град, с което личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Петров е преизчислена, считано от датата на подаденото заявление – 08.03.2017 г., като е определена в размер на 488, 88 лв. при зачетен осигурителен стаж от 25 години, 7 месеца и 28 дни до датата на инвалидизиране и 4 години, 7 месеца и 1 ден след тази дата. С Разпореждането е отказано преизчисляване на пенсията от друг тригодишен базисен период, а стажът за периода 20.06.1983 г. - 30.09.1983 от "Кремиковци"АД /в несъстоятелност/ и за периода 16.07.2008 г. – 04.07.2011 г. от "ТМ Комерс" ООД не е зачетен. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за обосновани изводите на пенсионния орган по отношение на спорния стаж в "ТМ Комерс" ООД. Развити са съображения за липсата както в Регистъра на трудовите договори, така и в Регистъра на осигурените лица на данни, съответно за сключен трудов договор на жалбоподателя с този работодател и за осигуряване от него за процесния период. Изведено е като безспорно установено, че за част от претендирания период на жалбоподателя е зачетен стаж при друг осигурител, придобит въз основа на трудов договор, за който е налице редовно подадено уведомление. Първоинстанционният съд намира, че освен посочените обективни несъответствия между представените от жалбоподателя документи и данните в посочените регистри, са констатирани и нередовности от външна страна в документите, които сериозно разколебават тяхната доказателствена стойност. Изложени са мотиви, че при отсъствието на информация в регистрите за сключен трудов договор с лицето и за осигуряването му при този осигурител съществена се оказва и липсата на изплащателни ведомости и невъзможността да бъде извършена проверка в тях, поради което решаващият съд не кредитира заключението по изслушаната експертиза, основана на извършен от вещото лице преглед на копия от документи, които не са приобщени като доказателства по делото. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че нито органите по пенсионното осигуряване, нито съдът могат да проверят дали представените от жалбоподателя документи за осигурителен стаж са действително издадени в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 3 от НПОС, при което формулира решаващ извод за незачитане на претендирания стаж, респ. отхвърляне на оспорването. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – С. град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на изслушаната по делото експертиза, оспорена от ответника, основана на извършен преглед на копия на документи, които не са приобщени като доказателства по делото и чиято достоверност не може да бъде проверена и установена поради липса на оригинални изплащателни ведомости. В чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи досежно редовност на представеното копие от трудов договор № 7/15.07.2008 г. и документи за осигурителен стаж от "ТМ Комерс" ООД за периода от 16.07.2008 г. до 04.07.2011 г. Представеният трудов договор не е подписан от Е. П. на посочената дата на сключването му 15.07.2008 г. В същия е посочено, че на 16.07.2008 г. на работника е връчен трудовия договор и заверено уведомление /справка/ от ТП на НОИ – С. град по чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 КТ (ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2005 г.), уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ за сключен трудов договор се прави в териториалната дирекция на НАП, където се заверява, а не от ТП на НОИ. По делото е безспорно установено, че за жалбоподателя няма подадено уведомление по чл. 63, ал. 1 КТ в ТД на НАП за сключен трудов договор, респ. обективно невъзможно е връчването на работника на заверено уведомление. В трудовия договор № 7/15.07.2008 г. е посочен документ за самоличност, несъответстващ на документа за самоличност на жалбоподателя към посочената дата на сключения трудов договор. Видно от заявление вх. № МП – 53210/22.06.2012 г. за отпускане на пенсия, към 15.07.2008 г. личната карта на Е. П. е с №[номер] и е издадена на [дата]., а не както е посочено в договора - л. к. №[номер], изд. на [дата]. Съществува несъответствие и между посоченото място на работа в трудовия договор – охранител в "ТМ Комерс" ООД – строеж "Бизнес сграда" в местността "Манастирски ливади запад" и посоченото в представената трудова книжка място на работа в графа в организационно звено "Офис". От доказателствата по делото безспорно се установява, че в Регистъра на осигурените лица на НОИ по отношение на Петров няма данни за осигуряване от "ТМ Комерс" ООД за периода 16.07.2008 г. – 04.07.2011 г. В заявлението за отпускане на пенсията на Петров не е представен документ за положен стаж за спорния период. Периодът не е вписан в заявление обр. УП-1 вх. № МП – 53210/22.06.2012 г., в което жалбоподателят изрично е декларирал, че е запознат с документите, вписани в описа и няма неописан осигурителен стаж. При отпускане на пенсията по данни на РОЛ на НОИ за част от периода /10.08.2009 г. – 30.09.2009 г. е зачетен осигурителен стаж при друг осигурител / Кирилова –[номер]/. За сключването и прекратяването на трудовия договор с този работодател са подадени редовни уведомления в ТД на НАП. При извършеното служебно изясняване е безспорно установено, че представените от Петров документи за осигурителен стаж и доход са подпечатани с печат на "ТМ Комерс" ООД, който не е актуален към датата на издаването им 19.02.2015 г., тъй като от 14.07.2014 г. фирмата е преобразувана в ЕООД. В подкрепа на извода за нередовност на представените документи са и твърденията на оспорващия, че документите са разписани от управителя на фирмата Т. Р.. По данни в Търговския регистър от датата на преобразуване на фирмата в ЕООД – 14.07.2014 г., Т. Й. Р. е заличен като управител и към 19.02.2015 г. не разполага с правомощия да подписва документи за осигурителен стаж и доход в това си качество. Основателни са възраженията на ответника по касация относно характера на приложените към касационната жалба копия от ведомости за заплати и невъзможността същите да служат като годно доказателство за установяване на осигурителен стаж. Копията от ведомости са представени от Ж. Гаджалова, заемала длъжност "изпълнител" на счетоводно – консултантско обслужване за процесния период. Същите не са представени от упълномощено лице на фирмата след преобразуването й, като не са налице оригинални изплащателни ведомости с оглед преценката на автентичността на копията. Предвид горното, доказателствата по делото, разгледани в тяхната съвкупност, обосновават извод за нередовност на представените документи, обуславящи недоказаност на претендирания от касатора осигурителен стаж в "ТМ Комерс" ООД. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от изплащателните ведомости не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. В случай, че лицето действително е работило при посочения осигурител, то има възможността да докаже това по съответния законов ред. Трудов и осигурителен стаж може да бъде доказван по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Е. П. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ – С.-град съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,