Решение № 16878 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2019 г.

Решение № 16878 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане, предявено от И. Иванов от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 3709/13.03.2019 г. по адм. дело № 5909/2018 г. по описа на ВАС, Трето отделение, с което е оставено в сила решение № 971/19.03.2018 г. по адм. дело № 826/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, като с последното е била отхвърлена жалбата му против АУПДВ № 24/112/00702/3/01/04/01 от 25.05.2017 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Хасково. На първото посочено в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК молителят сочи Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (по-нататък в изложението ще се изписва само Методиката) и с оглед обявяването и за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, Четвърто отделение. Според молителя касае се за новонастъпили обстоятелства, свързани с прогласяването на Методиката за нищожна и по този начин се опровергават изводите на касационният съдебен състав по адм. дело № 5909/2018 г. за спазване на материалния закон при издаването на оспорения АУПДВ. Изводът, който молителят прави е, че в конкретния случай е постановен индивидуален административен акт за определяне на публично държавно вземане, който обаче се основава на отпаднала с обратна сила методика. На второто посочено в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК молителят сочи приетото според него за неправилно от първоинстанционния съд, че е без значение обстоятелството, че в срока на договор № 24/112/00702 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв., фондът не е уведомил писмено ползвателя И. Иванов за отказа да му бъде изплатена финансовата помощ. Неправилно според молителя и първоинстанционният съд и ВАС са отхвърлил доводите му, че фондът е пропуснал регламентираните срокове да иска връщане на полученото първо плащане., което е осъществено на 07.04.2009 г. В тази връзка в искането се изразява и несъгласие от посоченото от първоинстанционният съд, че уведомително писмо, изх. № 012636500/274 от 14.04.2014 г. не е било обжалвано, влязло е в сила и е недопустимо същото да бъде предмет на инцидентен съдебен контрол за неговата правилност в производството пред посочения съд. Оплакванията на молителя са, че първостепенният съд не е осъществил проверка за валидността на същото уведомление, а доводите за нищожност не се погасяват по давност. Подробно доводите на молителя за нищожност на уведомителното писмо, за което съдът не е извършил инцидентен контрол са развити в искането за отмяна. Излагат се и доводи, че самото прекратяване на договора за безвъзмездна финансова помощ и отказът за плащане по него е извършено след като срокът на действие на договора е бил вече изтекъл - 06.02.2014 г. и затова счита за неправилни изводите на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - гр. Хасково, че договорът е прекратен поради неизпълнение. По изложените в искането доводи за наличие на две от основанията по чл. 239 АПК за отмяна, молителят иска постановяване на решение в този смисъл и да се върне делото на друг тричленен състав на ВАС, който да се произнесе по подадената касационна жалба срещу решение № 971/19.03.2018 г. по адм. дело № 826/2017 г. Иска се и присъждане на направените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, както и се прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от страна на ДФ "Земеделие". Ответникът по искането за отмяна директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Хасково чрез юриск. Д. Попов в писмено становище, го оспорва. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на молителя. Върховният административен съд, Седми петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: С решение № 3709/13.03.2019 г. по адм. дело № 5909/2018 г. тричленен състав на ВАС, Трето отделение е оставил в сила като правилно решение № 971/19.03.2018 г. по адм. дело № 826/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, като с последното е била отхвърлена жалбата му против АУПДВ № 24/112/00702/3/01/04/01 от 25.05.2017 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Хасково. С последното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата на И. Иванов от [населено място] за установено публично държавно вземане, представляващо подлежащо на връщане получено първо плащане по посочения по-горе договор за безвъзмездна финансова помощ по мярка 212 от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. Касационният съдебен състав на ВАС, Трето отделение е приел, че не е налице твърдяната от И. Иванов нищожност на обжалвания АУПДВ, тъй като органът, който го е издал е определен от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в съответствие с чл. 166, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), поради което е направен извод за материалната му компетентност, а издаването на оспорения акт извън срока по чл. 57, ал. 4 АПК съдът е приел, че не основава неговата нищожност. Подробно и в първоинстанционното решение и в касационното са изложени мотиви относно фактическата обстановка по развилия се спор относно обжалването на АУПДВ, като изводите са, че прекратяването на поетия ангажимент по мярка 212 "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007-2013 г. има за правна последица възстановяване на полученото подпомагане в определения от административния орган размер при приложението на чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 33 от Наредба № 9/2008 г. Касационният състав в решението си се е позовал и на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, на който се основава и издадения акт за установяване на публичните държавни вземания и характеристиката им като такива съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 ДОПК. Посочено е, че в касационната жалба пред ВАС, Трето отделение се излагат доводи по незаконосъобразността на акта, с който е прекратен поетия ангажимент, последица от което е задължението за връщане на получената сума като подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет, като изрично съдът е посочил, че този акт е влязъл в сила, а твърдяната му нищожност, съответно незаконосъобразност не може да бъде установявана, съотв. обявявана в касационното производство. При така изложените мотиви касационният състав е оставил в сила като правилно обжалваното първоинстанционно решение. Институтът на отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК е за извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни актове, поради което основанията за това са лимитативно изброени в чл. 239, т. 1 -6 АПК. В това производство не се разглеждат оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК законодателят е предвидил, че съдебният акт се отменя, макар да е влязъл в сила, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната. Затова новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК разбира се няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие. В искането за отмяна като основание по чл. 239, т. 1 АПК се сочи, че оспорения АУПДВ се основава на Методика за определяне на санкции след плащане на проекти по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., утвърдена от директора на ДФ "Земеделие", която с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, Четвърто отделение е обявена за нищожна. Обявяването за нищожна на посочената Методика не представлява основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение, тъй като не представлява нито ново обстоятелство, нито ново доказателства от съществено значение за делото, което да е съществувало към момента на разглеждане на делото, чиято отмяна на решение се иска и въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за него. Искането е неоснователно и на посоченото основание по чл. 239, т. 1 АПК, като в тази връзка следва да се съобрази действието на отмяната на нормативните актове, която съгласно чл. 195, ал. 1 АПК нямат обратно действие. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Това основание за отмяна има предвид нарушаване от страна на съда на тези правила, които гарантират участието на страна в съдебния процес. Касае се за нарушаване на процесуални правила и при наличието им се постига отмяната на влязло в сила решение. В процесния случай непроизнасянето от страна на съда за валидността на уведомително писмо, с което е прекратен договор за предоставяне на безплатна финансова помощ на молителя, не представлява нарушаване правата на молителя, което да е основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 5 АПК. Искането е неоснователно и на посоченото в него основание по чл. 239, т. 1 АПК, като в тази връзка следва да се съобрази действието на отмяната на нормативните актове, която съгласно чл. 195, ал. 1 АПК нямат обратно действие. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав счита, че не са налице сочените от молителя основания за отмяна на влязло в сила решение, поради което на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на делото и направеното изрично искане от ответника по делото в депозираното писмено становище на юриск. Д. Попов, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящето съдебно производство Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд