Решение № 409 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9172/2015 г.

Решение № 409 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9172/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иванка Стоянова Борисова от гр. София, чрез пълномощника адв. Красимир Борисов, против решение № 4571/29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 9978/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗД-ЗД 16/94/15.07.2014 г. и заповед № ЗД-ЗД-16/104/30.07.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Красно село. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са съображения, че съдът не е изложил собствени мотиви към решението, не е обсъдил направените възражения и доводи за всяка от заповедите, не е преценил тяхната законосъобразност. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените административни актове. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Маринова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Иванка Стоянова Борисова против заповед № ЗД-ЗД 16/94/15.07.2014 г. и заповед № ЗД-ЗД-16/104/30.07.2014 г. на директора на дирекция "СП" - Красно село, с първата от които е предоставена краткосрочна социална услуга "Процес по напасване с приемно семейство", а в втората е прекратено настаняването на малолетната Кристина Иванкова Борисова в ЦНСТ /Център за настаняване от семеен тип/ "Св. Екатерина" и същата е настанена в приемно семейство. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни. Изложил е, че в производството пред съда не са ангажирани доказателства, оборващи констатациите на административния орган; всички доклади, приложени в преписката, подробно излагат релевантните обстоятелства относно приемното семейство и способността му да полага необходимите грижи, съответно спорадичния интерес на майката към детето и несигурния контакт с нея, както и липсата на обективни данни за трайната й възможност да се грижи за детето. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Иванка Стоянова Борисова против два административни акта, издадени от директора на дирекция "СП" - Красно село, София: 1. заповед № ЗД-ЗД 16/94/15.07.2014 г., с която на малолетната Красимира Иванкова Борисова, родена на 14.09.2013 г., с майка Иванка Стоянова Борисова и баща - неизвестен, е предоставена краткосрочна социална услуга "Процес по напасване с приемно семейство" /включително с гостуване в дома на приемните родители/, от ЦПГ към Фондация "За нашите деца", за срок до 3 седмици; 2. заповед № ЗД-ЗД-16/104/30.07.2014 г., с която е прекратено настаняването на малолетната Кристина Иванкова Борисова в ЦНСТ "Св. Екатерина", считано от 1.08.2014 г. и същата е настанена временно в приемно семейство, живущо на територията на дирекция "СП" Лозенец, считано от 1.08.2014 г. до промяна на обстоятелствата, довели до настаняване на детето извън биологичното семейство, респективно до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/. Двете заповеди са били обжалвани от Иванка Стоянова Борисова по административен ред пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ София-град, който се е произнесъл с решения, както следва: с решение № РД 01-401/2.09.2014 г. е отхвърлил жалбата против заповед № ЗД-ЗД-16/104/30.07.2014 г., а с решение № РД 01-420/11.09.2014 г. е отхвърлил жалбата против заповед № ЗД-ЗД 16/94/15.07.2014 г. В двете решения на директора на РДСП са изложени идентични мотиви. Междувременно, преди произнасяне на директора на РДСП София-град и след подаване на жалбите от Иванка Борисова, от директора на дирекция "СП" - Красно село е издадена заповед № ЗД-ЗД 16/121/28.08.2014 г., с която е допълнена допусната непълнота в заповед № ЗД-ЗД 16/104/30.07.2014 г. на директора на дирекция "СП" - Красно село, в частта, в която се посочва къде се настанява детето - "доброволно приемно семейство С. Ранева и К. Ранев". Тази заповед не е обсъдена в съдебното решение. В жалбата, подадена от Иванка Борисова пред административния съд са изложени конкретни оплаквания против всяка от двете заповеди, включително относно липсата на мотиви, нарушение на процесуални правила, допуснати в административното производство, несъответствие с материалния закон и с целта на закона. Изложено е и оплакване, че в нито една от двете заповеди не е посочени персонално приемните родители, с които следва да се извърши напасването на детето и съответно - при които същото се настанява, както и че последващото издаване на заповед за допълване, в които е посочено фамилно име на приемните родители и инициал, не може да санира допуснатия порок. Изложени са също съображения за нарушение на процесуални права на жалбоподателката. Първоинстанционният съд не е обсъдил нито едно от възраженията и оплакванията на оспорващата. В мотивите на обжалваното съдебно решение съдът дословно е възпроизвел мотивите, изложени в двете решения на директора на РДСП - София-град /мотивите в двете решения, както вече се посочи, са идентични/. С това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, което препятства проверката относно съответствието на съдебното решение с материалния закон, както и преценката за неговата обоснованост. Съгласно чл. 12 ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. От съдържанието на решението се установява, че съдът е възприел напълно фактическите и правни съображения, доводите и направените изводи, които са изложени в двете решения на директора на РДСП София-град, с които са потвърдени процесните заповеди. Освен възпроизведеното съдържание на решенията на директора на РДСП, в съдебното решение не са изложени никакви други фактически или правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, като се изключи титулната част, в която е посочен предмета на спора, обобщения извод за законосъобразност на обжалваните заповеди и диспозитива на решението. Посоченото налага извода, че съдът не е изложил мотиви, в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи по вътрешно убеждение на съда опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. От процесуална страна не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на една от страните по делото, но това може да бъде направено само при спазване процесуалните изисквания за обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. Изложените в жалбата до съда възражения, доводи и съображения се отнасят до фактическите и правните изводи на административния орган, както и до процесуални нарушения в административното производство и несъобразяване на актовете с целта на закона, които според жалбоподателката обуславят незаконосъобразността на заповедите. Съдът е следвало да се произнесе по тази възражения и доводи, независимо дали ги приема за основателни или не и независимо от това дали са представени нови доказателства от оспорващата. Наред с това, като е направил обобщения извод за законосъобразност на двете заповеди, съдът неправилно е разместил доказателствената тежест, като е приел, че оспорващата следва да обори фактическите констатации на административния орган. Съгласно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган и лицата, за които оспорваният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК и чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Наред с изложеното съдът следва да прецени дали оспорените административни актове са благоприятни за определени лица и в съответствие с това да се произнесе по въпроса за надлежните страни в съдебното производство, съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. Въпросът относно присъждане на разноските следва да бъде решен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,