Решение № 3920 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4842/2021 г.

Решение № 3920 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4842/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба от "Eф Груп " ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 170/12.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2764/2019 г. по описа на Административен съд –Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил възраженията му за липса на законоустановените предпоставки за възникване на задълженията за внасяне на ДНИ и ТБО, които не могат да са обусловени от извършеното деклариране от адресата на оспорения АУЗД. Сочи, че част от процесните имоти са продадени в началото на 2018 г., поради което задължението за ДНИ и ТБО е за новите собственици. Заявява, че имотите, описани в декларациите по чл. 14 ЗМДТ от 2.02.2016 г. и 19.01.2016 г. са в процес на строителство и не се използват по предназначение, тъй като се намират в сгради, изпълнена до етап "груб строеж". В тези насоки развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на атакуваното решение, отмяна на оспорения АУЗД и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –Варна е законосъобразността на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД–АУ-2913-1/29.05.2019 г., издаден от орган по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" при община Варна, с който за имоти, находящи се на територията на община Варна, с партидни № 1480554600001; 5305F159334; 5305F165319; 5305F265147 и 5305H159340 е установен размер на дължимите за 2018 г. от "Еф груп" ЕООД местен данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБ0/. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Оспореният АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК е издаден въз основа на декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. №№ ДК14021836/29.11.2011 г., 5305002355/02.02.2016 г., 5305007780/31.03.2016 г., 5305002509/25.01.2018 г. и 5305001287/19.01.2016 г., с които "Еф груп" ЕООД е декларирало притежаваните от него седем недвижими имоти, находящи се в строителните граници на гр. Варна След преценка на събраните в хода на административното и на съдебното производство писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила. Относно материалната законосъобразност на обжалвания АУЗД решаващият състав е съобразил, че декларираните недвижими имоти са облагаемите такива по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и върху нито едни от тях не е учредено вещно право на ползване, поради което приложимо е общото правило по чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно подадените декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, "Еф груп" ЕООД е собственик на имоти с партидни номера 1480554600001; 5305F165319 и 5305H159340, с оглед на което и на основание чл. 11, ал. 1 ЗМДТ решаващият състав е приел, че именно в качеството си на собственик дружеството дължи данък по чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ за изтеклата 2018 г. За недвижим имот с партиден номер 5305H159340, представляващ сграда с изградените в нея 26 самостоятелни обекта, както и за имот с партиден номер 5305F159334, първоинстанционният съд е приел за установено, че през 2018 г. тези имоти са се ползвали фактически, като тези обстоятелства са декларирани от самия жалбоподател в декларациите по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. Подчертал е, че след като не е подадена коригираща декларация по чл. 104 ДОПК, то налице е втората алтернативно предвидена в приложимата по време редакция на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ материално-правна предпоставка, обуславяща възникването на задължението за заплащане на ДНИ. Решаващият състав е отхвърлил като неоснователно възражението за недължимост на ДНИ за имот с партиден номер 5305F265147, представляващ сграда с търговско предназначение, в която деклараторът е собственик на два самостоятелни обекта поради прехвърлянето им на третото лице "Сафари" ООД на 13.02.2018 г. В тази връзка той е съобразил приложимите по време редакции на чл. 15, ал. 2 и чл. 28, ал. 3 ЗМДТ, както и липсата на доказателства, че дължимият до прехвърлянето данък, включително за месеца на прехвърлянето, е заплатен от прехвърлителя преди транслирането на собствеността. Поради това е достигнал до извода, че оспорващият дължи ДНИ за месеците януари и февруари 2018 г. в установения с АУЗД размер. Относно имот с партиден номер 5305F159334 и представения във връзка с него НА № 179, т. ХІХ, дело № 4086/2009 г., вх. рег. № 7245/27.04.2009 г. на СВ-Варна за учредено право на строеж на "Билдинг инвест БГ" ЕООД, първонистанционният съд е приел, че при липсата на коригираща декларация оспорващият дължи ДНИ в качеството си на собственик на декларираните от него шест самостоятелни обекта в сградата. Уточнил е, че разрешаването на въпроси за собствеността са изцяло в правомощията на общите съдилища и в хода на настоящото производство не би могло да се изследва доколко обектите, за които е учредено право на строеж, са идентични с обекти А01 и А02 по декларация вх. № 5305002355/2.02.2016 г. Досежно ТБО за 2018 г. за имоти с с партидни номера 1480554600001; 5305F159334; 5305F165319; 5305F265147 и 5305H159340, АС- Варна е приел, че представените доказателства установяват, че през 2018 г. Община Варна е изпълнявала услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на територията на двата района, в които са ситуирани имотите на оспорващото дружество, както и по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Поради това е достигнал до извода, че реалното изпълнение на услугите по чл. 62 ЗМДТ има за последица задължението на "Еф груп" ЕООД да заплати за 2018 г. за всеки от имотите, за които с декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ е декларирал собствеността си, такса за битови отпадъци и за трите предоставени услуги. В обобщение първоинстанционният съд е счел, че оспореният АУЗД е законосъобразен, поради което е отхвърлил предявената срещу него жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест в процеса, поотделно и в съвкупност е обсъдил всички събраните доказателства и въз основа на техния всеобхватен анализ е формирал кореспондиращи фактически и правни изводи. Той е изложил подробни мотиви относно релевантните за спора материалноправни предпоставки, обуславящи дължимостта на ДНИ и ТБО, вземайки предвид всички възражения на дружеството за съответния процесен недвижим имот. Противно на тезата в касационната жалба, решаващият състав не е възприел подаването на декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ като елемент от фактическия състав, чието проявление обуславя възникването на задълженията за ДНИ и ТБО, а правилно е ценил декларираното от дружеството като извънсъдебно признание за неизгодни за него факти. В този аспект обосновано е приел, че разрешаването на спорове за собственост не е от компетентността на административния съд и в рамките на настоящото производство не би могло да се изследва идентичността между декларираните от дружество обекти и обектите, за които е учредено правото на строеж на "Билдинг Инвест БГ", както и доколко са налице предпоставките по чл. 181 ЗУТ за трансформация на правото на строеж в право на собственост върху тях. Ирелевантно за дължимата преценка е и прехвърлянето на собствеността върху имот с партиден номер 5305F265147 на трето лице на 13.02.2018 г. По аргумент от чл. 15, ал. 2 / в приложимата по време редакция/ и чл. 28, ал. 3 ЗМДТ прехвърлителят дължи данък до прехвърлянето, включително и за месеца на транслативната сделка. В случая, прехвърлянето е при месец февруари 2018 г. и този правно релевантен факт е съобразен от органа по приходите, в резултат на което законосъобразно на "Еф Груп" ЕООД е установено точно по размер задължение за ДНИ за месец януари и месец февруари 2018 г. Несподелима е тезата на касатора за недължимост на ДНИ и ТБО за имоти с партиден номер 5305H159340 и 5305F159334 поради неизползване на сградите според тяхното предназначение. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ /в приложимата за 2018 г. редакция/ сочи, че ДНИ се дължи за новопостроените сгради или части от сгради от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. В случая не е спорно, че процесните сгради не са завършени, а е релевантно започнало ли е тяхното фактическо използване. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е съобразил обстоятелствата, че ползването им е декларирано от "Еф Груп" ЕООД в декларациите по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, както и, че коригираща декларация не е подавана, с оглед на което е правилно е приел за установено, че тези сгради фактически се използват и на основание чл. 15, ал. 1 ЗМДТ собственикът им дължи ДНИ за тях. Като е достигнал до този извод решаващият състав е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. Относно установените задължения за ТБО в касационната жалба лисват каквито и да е доводи, а осъществената от настоящия състав преценка на съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон обуславя извод, че и в тази му част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Община Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 998, 81 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение