Решение № 6074 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4208/2012 г.

Решение № 6074 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4208/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Столична, чрез процесуалния представител юрисконсулт Тодорка Попгеоргиева, срещу решение № 473 от 2.02.2012 г. по адм. дело № 1173 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Шолц България" АД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалните представители адв. Мариана Айдарова и адв. Розалина Градинарова. Заинтересуваната страна - НАП не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град (АССГ) е бил сезиран с жалба срещу решение № 9600-0045 от 6.04.2009 г. на началника на митница София, потвърдено с решение № РМ 4417-040 от 15.05.2009 г. на директора на РМД-София. С него, на основание чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, началникът на митница София (сега митница Столична) е определил допълнителни задължения - антидъмпингово мито, съответно в размер на 83 454.99 лв. и на 82 961.19 лв., ДДС в размер съответно на 52 627.74 лв. и на 52 316.34 лв. по ЕАД № 08BG005000Н0173290/20080929 и по ЕАД № 08BG005000Н0189433/4-51057/20081023, ведно със законната лихва от момента на възникване на задълженията до датата на погасяването им и събраният депозит по ЕАД № 08BG005000Н0189433/4-51057/20081023 в размер на 99 553.42 лв. е разпределен за заплащане на антидъмпингово мито и ДДС. От фактическа страна по делото се установява, че на 29.09.2008 г. с ЕАД № 08BG005000Н0173290/20080929 "Шолц България" АД чрез прекия си представител "Смарт Експрес" ООД декларира пред митницата 39 колета - торби, 39 000 кг нето тегло, силиций за леярска промишленост, марка силицон, метал 441, с код по TARIC 2804690090, внос от Филипини. Към ЕАД са приложени изискващите се по чл. 130 от ППЗМ търговски и превозни документи. Стоката е обмитена със ставка на мито в размер на 5.5 %, без начисляване на антидъмпингово мито, понеже е представен сертификат за произход на стоките FORM A № 12238 от 6.08.2008 г., издаден впоследствие и в клетка 34 на ЕАД е декларирана държава на произход - Р Филипини. На същата дата, след приемането и регистрирането на ЕАД, на основание чл. 69 от ЗМ, са предприети действия по извършване на физически контрол на внасяната стока, съгласно чл. 74, т. 2 от ЗМ. Извършена е частична митническа проверка в присъствието на декларатора, при която е установено, че липсва маркировка върху внасяната стока или индикация относно произхода на стоката. Бил е съставен протокол за частична митническа проверка № 79 от 29.09.2008 г. отдел МРП-Внос. Издадено е становище на 30.09.2008 г. от отдел "Тарифна политика" при митницата, съгласно което посочения сертификат за произход може да послужи като такъв за произход на основание чл. 78 от Регламент № 2454/93 на ЕО и е дадено разрешение за вдигане на стоката. На 29.09.2008 г. с ЕАД № 08BG005000Н0189433/4-51057/20081023 по аналогичен начин "Шолц България" АД е поставило под митнически режим внос "крайно потребление" стока силиций за леярската промишленост, 40 колета. Изготвено е становище на 23.10.2008 г., като е прието, че по линия на международното сътрудничество посочения сертификат, както и FORM A № 13977 от 5.09.2008 г., следва да се изпратят за проверка. По искане на митницата с писмо от 28.02.2007 г., на 24.10.2008 г. е събран депозит по ЕАД № 08BG005000Н0189433/4-51057/20081023 в размер на 99 553.42 лв. до най-високата ставка на антидъмпинговите мита в размер на 49 %, съгласно консултационен модул ТАРИК към 23.10.2008 г. С писмо от 9.03.2009 г. на агенция "Митници" уведомява, че в резултат на последваща проверка по линия на международното сътрудничество, извършена, на основание чл. 94 от Регламент № 2454/93, се установява, че двата горецитирани сертификати за произход на стоките са подправени. От фактическа страна е прието, че е целяно избягване заплащане на антидъмпингово мито и пълно заплащане на други публични държавни вземания - ДДС за стоки без произход - силиций за леярска промишленост. Издаден е процесният административен акт, с който на основание чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, началникът на митница София (сега митница Столична) е определил допълнителни задължения - антидъмпингово мито, съответно в размер на 83 454.99 лв. и на 82 961.19 лв., ДДС в размер съответно на 52 627.74 лв. и на 52 316.34 лв. по ЕАД № 08BG005000Н0173290/20080929 и по ЕАД № 08BG005000Н0189433/4-51057/20081023, ведно със законната лихва от момента на възникване на задълженията до датата на погасяването им и събраният депозит по ЕАД № 08BG005000Н0189433/4-51057/20081023 в размер на 99 553.42 лв. е разпределен за заплащане на антидъмпингово мито и ДДС. Този административен акт е бил отменен с решение № 1819 от 7.06.2010 г. по адм. дело № 4050 по описа за 2009 г. на АССГ, като по повод касационен контрол върху този съдебен акт е образувано адм. дело № 9099 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Постановено е решение № 1024 от 20.01.2011 г. по него, като след отмяна на решението на първоинстанционния съд, делото върнато за ново разглеждане, като в резултат на развилото се съдебно производство е постановен сега обжалвания съдебен акт. Касационният съдебен състав е приел, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което като го е отменил, го е върнал за ново разглеждане и е дал задължителни указания относно анализирането на всички събрани доказателства и съдържащите се в тях факти, включително да съобрази установените нови факти от значение за делото след издаване на акта, при правилно разпределение на доказателствената тежест и правилна оценка на доказателствената стойност на всички приети по делото доказателства. В мотивите на сега обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, изложена по-горе и приложените административнопроцесуални правила при издаване на акта. Обсъдени са и възраженията направени от търговското - дружество жалбоподател, като съдът е спазил и дадените указания с цитираното решение на касационния съдебен състав. Направен е повторен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент по делото е дали процесният административен акт се явява незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, което от своя страна препятства възможността за осъществяване на реален съдебен контрол при оспорването му по съдебен ред. Правилен и съответстващ на установеното по делото е изводът, че същият е незаконосъобразен, понеже не съдържа конкретната правна разпоредба, която да е част от националното право или от общностното право (Регламент (ЕО) № 384/1995 и Регламент (ЕО) № 398/2004 на Съвета за прилагане на защитна търговска мярка и налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на силиций с произход НР Китай), на основание на която да се е позовал административният орган при определяне дължимостта на допълнително определените публични задължения, включително антидъмпингово мито, както и техните размери. Това нарушение според първоинстанционния съд е обосновано от обстоятелството, че административният орган единствено се е позовал на получените данни от последваща проверка по линия на международното сътрудничество, които сочат, че сертификатите за произход са подправени, без да е установено по безспорен начин от самото дружеството - вносител, че внесената стока е с произход от Р Филипини, което е и негово задължение. Също така съдът е приел, че административният орган не е изложил мотиви и относно държавата, от която приема, че конкретно произхожда стоката, което да обосновава прилагането на антидъмпингов режим и определянето на най-високата възможна ставка на антидъмпингово мито в размер на 49 %, приложим съгласно митническа тарифа на Общността (ТАРИК) за стоки с произход Китай. Настоящият съдебен състав намира, че тези изводи на съда са правилни, като следва да се приеме, че е налице недоказване произхода на стоката от Р Филипини от страна на търговското дружество, но е налице и недоказване от страна на административния орган на произхода на стоката от Р Китай. Липсват данни затова последно обстоятелство и в административната преписка, което налага преценката за липса на нарушения от страна на съда при постановяване на съдебния акт и конкретно на такова относно правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Следва също да се отчете фактът, че в самия административен акт, административният орган приема на практика, че процесната стока е с произход Китай, без да е правена административна проверка по отношение на стоката, като е прието едновременно с това, че се касае за стоки без произход. В посочените по-горе регламенти не е предвидена възможност за налагане на антидъмпингово мито по отношение на стоки без произход, на който факт се позовава представителят на Върховна административна прокуратура. В съдебно заседание от 13.11.2012 г., както и в писмената си защита процесуалният представител на касатора признава, че няма писмени доказателства, които да сочат, че е извършена проверка чрез анализ на риска по отношение на конкретния спор, но се позовава на докладната записка № 93/535/ от 30.06.2009 г. на Инспектората при агенция "Митници", изготвена след анализ на риска по отношение на други вносители за същия период, между които е и процесното дружество. Настоящият съдебен състав намира, че позоваване на такава записка, която е извън обхвата на обсъжданото административно производство, респ. не е изготвена във връзка с нея, е неправилно и необосновано, като би лишило задължения субект от право на защита. За точност следва да бъде споделено възражението на процесуалния представител на ответното дружество, че административният орган не е ангажирал доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 94, § 5 от Регламент (ЕИО) 2454/93, която изисква при наличие на обосновано съмнение да се направи повторно запитване, като по делото има данни, че това е направено след издаване на процесния административен акт и няма отговор по него, на което се е позова и първоинстанционния съд. Касационният довод относно размера на присъдените съдебни разноски е неоснователен, понеже възражението за тяхната прекомерност е следвало да се направи в първоинстанционното производство. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касация следва да се присъдят съдебни разноски за настоящото касационна инстанция, понеже такива са поискани, но по делото няма доказателства за осъществени такива. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,