Решение № 16964 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2019 г.

Решение № 16964 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Кременски от [населено място] срещу Решение № 630 от 04.02.2019 г. по адм. дело № 11319/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ на Централна военномедицинска комисия /ЦВМК/ при Военномедицинска академия- гр. София, обективирано в Писмо, рег. № Ж- 50/06.10.2015 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия, при редовно призоваване, не излъчва представител, но в писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт М. Допчева, жалбата се оспорва изцяло, като се излагат подробни доводи по съществото на спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. Настоящото производство е втора по ред касация. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ с рег. № Ж- 50/06.10.2015 г., с което ЦВМК при Военномедицинска академия е признала, че лицето Д. Кременски, служещо в РС "Военна полиция" – София, е получило лека телесна повреда в резултат от заболяване с диагноза [диагноза]. При повторното разглеждане на делото, първоинстанционният съд е изпълнил указанията, дадени с Решение № 11829/09.10.2017 г., постановено по адм. д. № 7904/2016 г. на ВАС. По делото са изслушани две съдебномедицински експертизи, като следва да се отбележи, че компетентните в областта специалисти са лекари- инфекционисти, а не вирусолози, което е безсъмнено установено и от изявленията на водещите хабилитирани лица: проф. д-р З. Кълвачев, д. м. н. - специалист по вирусология и проф. д-р Й. Стоилова, д. м. - национален консултант по епидемиология. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда. При разглеждане на делото, освен първоначалната експертиза, съдът е назначил и повторна съдебномедицинска експертиза, като в хода на съдебното дирене не е отправено искане от страна на жалбоподателя за назначаване на допълнителна или тройна експертиза, каквито аргументи за наличие на касационно основание- съществени процесуални нарушения, се навеждат в касационната жалба. Настоящият състав отбелязва, че в случая не е налице приложното поле на чл. 201 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК досежно допълнителна експертиза, тъй като делото е изяснено от фактическа страна с посочените две експертизи, а доказателствените искания не може да са самоцелни. Допълнителната експертиза, съгласно чл. 201 ГПК се възлага тогава, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно. Даденото от вещото лице първоначално заключение е и пълно, и ясно. То дава отговор на точно зададените въпроси и този отговор е ясен – лицето Кременски е лекувано в Инфекциозна клиника на Военна болница двукратно, с антибиотици, лечението е успешно, а наличието на специфични антитела в кръвта дълго време след ухапването говори за фалшивоположителен резултат, поради което и няма доказателства за временна опасност за живота както първоначално, така и впоследствие. Първоинстанционният съд е допуснал т. нар. "повторна" експертиза - експертът отговорил на същите въпроси, тъй като жалбоподателят фактически възразил, че заключението не е издадено от компетентно вещо лице, поради което е налице съмнение за неговата обоснованост и правилност. Съдът, след преценка компетентността на експертите, както бе посочено по-горе, е приел повторната експертиза, изготвена от доц. Д-р И. Еленков, д. м. - началник на "Клиника за лечение на остри вирусни хепатити, чревни инфекции и придобита имунна недостатъчност" към СБАЛИПБ "Проф. И. Киров" ЕАД- гр. София, която е тъждествена в изводите си относно симптоматиката, проведеното лечение, липсата на настъпили усложнения и пълното излекуване на пациента. Вещото лице е категорично, че не са налице обективни данни за каквато и да било опасност за живота на Кременски през целия период на наблюдение. Обективните признаци на отделните видове телесни повреди са предвидени в чл. 128 – чл. 130 НК и Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/27.09.1979 г. От съда е цитирана приложимата т. 13, според която "постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, представлява такова увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват неговите жизнени или съпротивителни сили. То може да засегне определени части на тялото, отделни органи или да предизвиква ограничаване на функциите им, както и да засегне целия организъм с предизвикване на болестно състояние". Съществено в случая е тълкуването на термина "постоянно", което т. 7 на същото постановление дефинира като"... такова увреждане, което не може да се възстанови.... ", т. е. касае се до необратимо разстройство на здравето, времево непроменяемо и без възможност за възстановяване на функциите на човешкото тяло. Разстройството на здравето на Кременски не може да бъде квалифицирано като средна телесна повреда, каквото се домогва да докаже жалбоподателя. С приетата от административния съд повторна съдебно-медицинска експертиза на вещо лице – специалист инфекционист, не е опровергана констатацията на ЦВМК, че се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Няма спор, че на капитан Кременски е причинено неудобство, като проведеното лечение е продължило повече от 30 дни, но за съставомерността на чл. 129, ал. 2 от НК, тази продължителност не е от значение, при положение, че не е налице отслабване на зрението или слуха и/или затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи, няма трайно обезобразяване на лицето или други части от тялото. Въпросът за трайността на травматичното увреждане във връзка със срока на временна нетрудоспособност не се определя само от продължителността на временната неработоспособност. На това основание правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че при липсата на посочените състояния, затруднение или редукция на основни функции на човешкия организъм, ирелевантно е превишението на тридесетте дни, които в общия случай съставляват ориентир за качеството трайност на увреждането, доколкото периодът на временна неработоспособност не променя естеството на травмата/ухапването от кърлеж/, което естество е определящо за медико-биологичния израз на увреждането. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно, същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане, на ответната страна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което се определя в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение