Решение № 3660 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1645/2017 г.

Решение № 3660 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1645/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. М. З., от гр. С., против решение № 354 от 28.12.2016 г. по адм. дело № 256/2016 г. на Административен съд С., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Решение № 1012-20-75#1 от 10.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ-С., с което е оставено в сила Разпореждане № 6206046075/29.09.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ-С., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. В касационтата жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно. Счита, че положения труд през процесните периоди следва да бъде зачетен за втора категория. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се приеме, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. е отхвърлил оспорването на З. З. против Решение № 1012-20-75#1 от 10.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ-С., с което е оставено в сила Разпореждане № 6206046075/29.09.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ-С., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. Съдът е приел, че за периода- 01.06.1992 г. -08.09.1993 г. и част от периода 18.03.1994 г. -24.07.1997 г. - 4 месеца и 10 дни, положеният труд в ЕТ"В. Радков" гр. С. и Кооперация "Стройкооп" гр. С., следва да бъде зачетен като такъв от трета категория. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че за периода 01.06.1992 г. - 08.09.1993 г. З. е полагала труд в ЕТ"В. Радков" гр. С. на длъжност "технически ръководител". Общият трудов стаж положен от нея е 1 г., 3м. и 8 дни. След закриване предприятието на търговеца осигурителната документация е била предадена в ТП на НОИ, откъдето на З. е издадено удостоверение за осигурителен стаж и доход за посочения период, въз основа на заявление от 19.01.2010 г. В него като процент осигурителна вноска са посочени 35%, като липсват доказателства за този период жалбоподателката да е полагала труд от втора категория. През втория спорен период- 18.03.1994 г. - 24.07.1997 г. З. е полагала труд в Кооперация "Стройкооп" гр. С.. За за целият период от 3 г., 4 м. и 6 дни, от страна на административния орган е зачетен като втора категория труд 2 г., 11 м. и 23 дни. Това е извършено въз основа на констативен протокол по извършена проверка по дела № 1 и 2, съдържащи разчетно-платежни ведомости за периода от 1991 г. -1997 г. в кооперацията. От извършените справки се установява, че за месеците март /10 дни/, април, юни, юли и ноември 1994 г. З. е била осигурявана за трета категория труд и е била включена в административен персонал. При така установеното правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на т. 26 и т. 66 и ПКТП /отм. 2000 г., в сила за релевантния период/ положеният от З. труд през спорните периоди да бъде зачетен като такъв от втора ткатегория. По делото не са събрани доказателства през тези периоди жалбоподателкатане да е полагала една и съща трудова функция. С оглед на изложените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативните предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за минималния брой отработени години при условията на категорията труд и сбора от осигурителен стаж и възраст, след превръщането му по чл. 104, ал. 2 от КСО. З. има осигурителен стаж от втора категория труд 13 години, 9 месеца и 6 дни, и сбор от осигурителен стаж и възраст 91. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице изложените касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,