Решение № 2097 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8289/2020 г.

Решение № 2097 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8289/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Н. Буров от гр. Брацигово срещу решение № 324/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 263/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 1012-12-244-1 от 27.01.2020 г. на и. д. Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2139-12-72 от 13.11.2019 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Пазарджик. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че след подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ вх. № 2113-12-949 от 21.06.2016 г., ръководителят на ПО, с разпореждане № 2 / прот. № N01283 от 27.07.2016 г. е отпуснал пожизнено на касатора лична пенсия за ОСВ, считано от 18.03.2016 г., която с разпореждане от 01.07.2016 г. е била индексирана и изплащана за период от 5 месеца – от 18.03.2016 г. до 31.08.2016 г. Заявява се, че касаторът не е получавал писмо от ТП на НОИ с дата 21.09.2016 г. и до март 2017 г. не е знаел защо не му е изплащана дължимата пенсия. Сочи се, че разпореждане № 2 / прот. № N01283 от 27.07.2016 г., с което е отпусната пожизнено на касатора лична пенсия за ОСВ, считано от 18.03.2016 г., не е било обезсилено и реално съществува наред с разпореждане № 2140-12-83 от 10.03.2017 г. за отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ и то по едно и също заявление. Обобщава се, че предвид съществуването на разпореждане № 2 / прот. № N01283 от 27.07.2016 г. и изплащането на отпусната пенсия за ОСВ за периода от 18.03.2016 г. до 31.08.2016 г., която не е поискано да бъде върната като неоснователно получена и след набавяне на нужните документи относно трудовия стаж, искането на касатора за изплащане на пенсия за ОСВ за времето от 01.09.2016 г. до 04.01.2019 г. се явява основателно. По изложените съображения се иска отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се задължи административния орган да определи на Буров лична пенсия за ОСВ за периода от 01.09.2016 г. до 04.01.2019 г., в който не е получавал такава, но е имал право. Претендират се и направените по делото разноски и за двете инстанции. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик редовно призован, представител не се е явил и не е взето становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е решение № 1012-12-244-1/27.01.2020 г. на и. д. директор на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2139-12-72 от 13.11.2019 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" /ПО при ТП на НОИ - гр. Пазарджик, с което е отказано да се измени личната пенсия за ОСВ на Н. Буров по заявление № 1054-12-42 от 02.08.2019 г. и е отхвърлено искането на Буров да му се отпусне пенсия със задна дата по първото заявление от 21.06.2016 г. Безспорно по делото се установява, че на 21.06.2016 г. касаторът Буров подал заявление вх. № 2113-12-949 до директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68 от КСО. С разпореждане № 2 / прот. № N01283 от 27.07.2016 г., на Буров е отпусната лична пенсия за ОСВ от 18.03.2016 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, като пенсията е отпусната в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО. При служебно изясняване на осигурителния стаж за периода 12.05.1982 г. - 19.10.1989 г. и установяване че за посочения период осигурителния стаж не може да бъде зачетен, на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, с разпореждане № [ЕГН] от 16.09.2016 г., личната пенсия за ОСВ на Буров е спряна, считано от 25.08.2016 г. Изрично в разпореждането е отразено, че преценката за неоснователно изплатената пенсия ще се извърши след установяване продължителността на стажа. Разпореждането, ведно с писмо изх. № 2113-12-949#8 от 21.09.2016 г. до касатора, с което последния е уведомен да представи УП-3 от вестник "Родопска искра" за периода от 12.05.1982 г. до 31.03.1988 г., на основание чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, са връчени лично на касатора с известие за доставяне на 14.10.2016 г. Предвид непредставянето на изискания документ, осигурителния му стаж служебно е определен с продължителност 35 г. 0 м. и 3 дни при трета категория труд. Последвало издаването на Разпореждане № 2140-12-83 от 10.03.2017 г. на ръководител "ПО", с което на касатора се отказва да бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по съображенията, че към датата на заявлението № 2113-12-949/21.06.2016 г. последния не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО за осигурителен стаж за мъжете от 38 г и 2 м., като осигурителния му стаж по чл. 104 от КСО е 35 г. 00 мес. и 03 дни. Разпореждането е потвърдено с решение № 1054-12-6#1 от 28.04.2017 г. на директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик – прието за правилно и законосъобразно с влязло в законна сила на 17.12.2017 г. решение № 569/17.11.2017 г. постановено по адм. д. № 369/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Установява се, че на 04.01.2019 г. касаторът подал ново искане № 1019-12-25 до директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик за отпускане на пенсия, към което приложил съдебно решение № 363 от 26.10.2018 г. по в. гр. д. № 484/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, съгласно което се признава за установен трудовия стаж, положен от Буров в периода 12.05.1982 г. до 31.03.1988 г. вкл., във вестник "Родопска искра". На 30.01.2019 г. същият подал и заявление вх. № 2113-12-123 до директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68 от КСО. С разпореждане № 2 / прот. № N01085 от 01.03.2019 г., връчено лично на 16.04.2019 г. и влязло в сила като необжалвано, на Буров, считано от 04.01.2019 г., е отпусната лична пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. На 31.05.2019 г. последния подал искане до директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик относно датата на отпускане на пенсията, като изложил съображения, че същата му се дължи за периода от 01.09.2016 г. до 03.01.2019 г. С разпореждане № 2139-12-72/13.11.2019 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Пазарджик е отказано да бъде изменена личната пенсия за ОСВ на Буров. Същото е потвърдено с решение № 1012-12-244-1/27.01.2020 г. на ИД Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е отхвърлено и искането на Буров пенсията да му бъде отпусната със задна дата по първото заявление от 21.06.2016 г. с мотива, че правото на пенсия е придобито на 01.09.2016 г., но заявлението с необходимите доказателства, вкл. решение № 363 от 26.10.2018 г. на Окръжен съд-Пазарджик, е подадено след изтичане на законно установения двумесечен срок по чл. 94, ал. 1 от КСО. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд счел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган при условия на заместване, в кръга на правомощията му, възложени с КСО, в предвидената форма и при правилно приложение на материалния закон. Съдът приел, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като по отношение началната дата на отпускане на пенсията административният орган е съобразил разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, като в случая двумесечния срок е изтекъл на 01.08.2016 г., а правото е упражнено на 04.01.2019 г., с подаване на новото заявление. По изложените съображения съдът отхвърлил жалбата на Буров като неоснователна. Върховният административен съд – шесто отделение намира съдебното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдените от касатора пороци, наличието на които да обуславят неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, при условията на заместване, съгласно заповед № 1016-40-1140 от 13.11.2017 г. на управителя на НОИ във връзка със заповед за командироване № 498 от 23.01.2020 г., с оглед правомощията му по чл. 117, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, и притежава законово изискуемото съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Правилна се явява и преценката за съответствието на атакуваният административен акт с приложимия материалния закон. Спорният по делото въпрос е от коя дата следва да се отпусне личната пенсия за ОСВ на Буров, като последния претендира, че същата следва да бъде отпусната от 01.09.2016 г., от когато е спряно изплащането на дължимата му се пенсия. Неоснователно в тази връзка се явява твърдението на касатора, че първоинстанционния съд не е съобразил, че разпореждане № 2 / прот. № N01283 от 27.07.2016 г., с което е отпусната пожизнено на касатора лична пенсия за ОСВ, считано от 18.03.2016 г., не е било обезсилено и реално съществува наред с разпореждане № 2140-12-83 от 10.03.2017 г. за отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ и то по едно и също заявление. Следва да се посочи, че с влязло в сила съдебно решение Разпореждане № 2140-12-83 от 10.03.2017 г. на ръководител "ПО", с което на касатора се отказва да бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по съображенията, че към датата на заявлението № 2113-12-949/21.06.2016 г. последния не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, е било прието за правилно и законосъобразно. Предвид обвързващата сила на съдебното решение са преклудирани възраженията на касатора досежно стабилитета на разпореждане № 2 / прот. № N01283 от 27.07.2016 г., което обстоятелство е отчетено и от първоинстанционния съд. За пълнота обаче следва да се отбележи, че независимо от липсата на изрично произнасяне на органа, по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО / в относимата редакция/, за отмяна на разпореждане № 2 / прот. № N01283 от 27.07.2016 г., волята на органа е ясна и недвусмислена в тази насока, издавайки разпореждане № 2140-12-83 от 10.03.2017 г. за отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ и то по същото заявление. По отношение на спорния въпрос относима се явява разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В случая, безспорно се установява, че касаторът е придобил право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО на 18.03.2016 г. при навършване на необходимата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО за мъжете през 2016 г. - 63 г. 10 мес., но до признаването от съда на положения от него трудов стаж в периода от 12.05.1982 г. до 31.03.1988 г. във вестник "Родопска искра", същия не е имал изискуемия се осигурителен стаж от 38 г. и 02 мес.. С подаването на ново заявление до административния орган и представянето на 04.01.2019 г. на решението на Окръжен съд-Пазарджик за признатия трудов стаж, са били изпълнени материалноправните предпоставки за отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, за което и ръководителя на "ПО" издал неоспореното разпореждане № 2 /прот. № N0185 от 01.03.2019 г. В изпълнение разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО / в относимата редакция/, пенсията е отпусната от датата на подаване на заявлението – 04.01.2019 г., след като двумесечният срок е изтекъл на 18.05.2016 г., а правото е упражнено на 04.01.2019 г. Предвид изложените съображения неоснователни се явяват твърденията на касатора, че пенсията за ОСВ е следвало да му бъде отпусната от 01.09.2016 г., на каквато, към посочената дата, същият не е имал право. В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, при която настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, последното като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение