Решение № 8122 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4758/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д., подадена чрез пълномощник, против решение 8664 от 13.03.2025 г., постановено по адм. д. 10847/2024 г. по описа на Административния съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на А. Д. срещу решение от 14.10.2024 г., издадено от председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България. Според касатора съдебният акт е неправилен поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и не е отговорил на всички наведени с жалбата възражения. Оспорва по същество изводът на издателя на акта, потвърден от съда, че двустранно подписаният договор за прехвърляне на търговска марка не представлява доказателство за прехвърлянето, както и че договорът е приет за недействителен. Сочи, че съдът не е съобразил липсата на изричен акт за съединяване на подадените от прехвърлителя и приобретателя по договора за прехвърляне на търговска марка искания за вписване в Държавния регистър на ПВ, а незаконосъобразно ги е разгледал и се е произнесъл по тях в едно производство, без да конституира надлежно всички заинтересовани страни. Според касатора съдът не е съобразил липсата на мотиви по отношение на подадените от него искания, описани в акта. Противоречащ на закона и на основните принципи за сигурност на търговския оборот според жалбоподателя е изводът на съда, че подлежащото на вписване обстоятелство по прехвърляне на търговската марка не може да бъде установено дали съществува. Касаторът сочи, че първоинстанционният съд не е дал категоричен отговор на съществени за правилното решаване на спора въпроси, а именно: двустранно подписаният договор за прехвърляне на търговска марка представлява ли доказателство за прехвърляне на права по смисъла на чл. 23, ал. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО); ако прехвърлителят след подписването на договора оспори действителността му, длъжен ли е председателят на ПВ да зачете правните последици и да го оповести чрез вписване в Държавния регистър на марките; длъжно ли е ПВ, преди да обедини няколко производств а за съвместно разглеждане, да конституира всички страни по тях и да даде възможност на всяка страна да се запознае с доказателствата и изрази становище. Иска отмяна на решението като неправилно и вместо него постановяване на друго по същество, с което оспореният акт на председателя на ПВ бъде отменен, а преписката върната на органа със задължителни указания. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът председателят на Патентното ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Изразява становище за правилност на изводите на съда относно спазените административнопроизводствени правила при издаване на акта, както и съответствието му с материалноправните разпоредби и целта на закона. Иска присъждане на съдебни разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Политическа партия Движение за права и свободи (ПП ДПС), чрез пълномощника си, излага съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Според ответника съдът правилно е определил релевантните за спора факти и обстоятелства. Правният извод е обоснован в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон. Ответникът поддържа становище, че при липса на категорична воля от страна на прехвърлителя за прехвърляне на търговската марка, съответно, за вписване на заявленията за регистрация на търговска марка, председателят на ПВ законосъобразно е постановил оспорения отказ. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред Патентното ведомство е образувано по подадени на 09.08.2024 г. от ПП ДПС, представлявана от представител по индустриалната собственост, упълномощен от Д. Ч. в качеството му на председател на партията, искания за вписване на прехвърляне на правото върху търговски марки, както следва: вх. BG/N/2010/115345-4 за вписване на прехвърляне на правото върху марка с рег. 77329 ДПС, комбинирана; вх. BG/N/2024/174494-2 за вписване на прехвърляне правото върху заявена марка с вх. 174494 Движение за права и свободи, словна; вх. BG/N/2024/174495-2 за вписване на прехвърляне правото върху заявена марка вх. 174495 Движение за права и свободи Свобода, Заедност, Единство, словна; вх. BG/N/2024/174496-3 за вписване на прехвърляне правото върху заявена марка вх. 174496 фигуративна; вх. BG/N/2024/174497-3 за вписване на прехвърляне правото върху заявена марка с вх. 174497 ДПС ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, комбинирана и вх. BG/N/2024/174498-3 за вписване на прехвърляне правото върху заявена марка вх. 174498 MRF, комбинирана. Към исканията за вписване е приложен договор от 08.08.2024 г., сключен между ПП ДПС, представлявана от Д. Ч. като председател на партията, и А. Д. Д.. Съгласно договора праводателят ПП ДПС прехвърля, а правоприемникът А. Д. приема прехвърлените национални марки, а именно: търговска марка с рег. 77329 и заявки за марки с вх. 174494, 174495, 174496, 174497, 174498. Безспорно е установено, че търговската марка с рег. 77329 ДПС, комбинирана, е регистрирана на 23.08.2011 г. със срок на закрила до 12.07.2030 г. и с вписан притежател ПП ДПС. Политическа партия Движение за права и свободи, чрез представител по индустриална собственост, упълномощен от председателя Д. Ч., е подала на 29.07.2024 г. заявление за регистрация на марките с вх. 174494, 174495, 174496, 174497 и 174498. На 09.08.2024 г. пред ПВ е постъпило писмено изявление от името на ПП ДПС, подписано от Д. С. П. в качеството му на председател на политическата партия, за оттегляне на подаденото искане за вписване на прехвърляне на правото върху марка с рег. 77329. Като мотив за оттеглянето е посочено, че марката е собственост на ПП ДПС, а Д. П. като неин председател не е изразявал съгласие за прехвърлянето й, поради което и представеният договор за прехвърляне от 08.08.2024 г. е недействителен. ПП ДПС, чрез председателя на партията Д. П., на 13.08.2024 г. е внесла писмено изявление и за оттегляне на самите заявки за регистрация на марки с вх. 174494, 174495, 174496, 174497, 174498. На 30.08.2024 г. в Патентното ведомство са постъпили искания от ПП ДПС, представлявано от председателя Д. Ч., за оттегляне на оттеглянето на заявките за регистрация на марките с вх. 174494, 174495, 174496, 174497 и 174498, направено от политическата партия чрез другия председател. На 14.08.2024 г. А. Д. е подал в Патентното ведомство шест писма по всяко от исканията за вписване на марките, като е посочил, че той е притежателят им по силата на сключения договор за прехвърляне и прехвърлителят чрез негови представители не може да оттегля исканията. Моли оттеглянето да не бъде съобразено и прехвърлянето на марките да бъде надлежно вписано в Държавния регистър. Патентното ведомство е извършило проверка относно представителството на ПП ДПС и е установило, че Политическа партия Движение за права и свободи е вписана в регистъра на политическите партии с председатели Д. П. и Д. Ч., които я представляват заедно и поотделно. Установило е също, че в Държавния регистър на марките няма вписвания на лицензионни договори, обезпечителни мерки, запори, особени залози или включване в масата на несъстоятелността по отношение на марките. Предвид противоречивите изявления на представляващите ПП ДПС сезираният орган с писма от 13.09.2024 г. е поискал от Д. П. и Д. Ч. да уточнят волята на партията като прехвърлител по договора от 08.08.2024 г. и като заявител за вписванията. Политическата партия Движение за права и свободи, чрез председателя Д. Ч., е посочила в писмо от 26.09.2024 г., че поддържа всички направени искания за вписване на регистрираната търговска марка и на подадените заявления за регистрация на търговски марки. Д. П. в качеството му на председател на ПП ДПС е депозирал в ПВ на 27.09.2024 г. писмено становище в обратен смисъл, а именно, че исканията за вписване на прехвърлянето на марките не са редовно направени и следва да бъдат оставени без разглеждане. На 26.09.2024 г. приобретателят по договора за прехвърляне на марките А. Д. Д. е подал искания с вх. BG/N/2010/115345-16, BG/N/2024/174494-10, BG/N/2024/174495-9, BG/N/2024/174496-10, BG/N/2024/174497-11 и BG/N/2024/174498-10 също за вписване на прехвърляне на правото върху марки с рег. 77329 и с вх. 174494, 174495, 174496, 174497, 174498, към които е приложил договора за прехвърляне на права от 08.08.2024 г. Тези искания деловодно са заведени с входящи номера към вече подадените искания от прехвърлителя по договора ПП ДПС, по които е образувано административното производство. Председателят на ПВ се е произнесъл по всички подадени искания с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 14.10.2024 г., като се е позовал на разпоредбата на чл. 32 АПК. Посочил е, че общото произнасяне се налага с оглед страните в производството и представянето към всички искания на идентичен договор за прехвърляне на права от 08.08.2024 г. Издателят на акта е приел исканията за редовни: исканията от 09.08.2024 г. са подадени от вписания в Държавния регистър притежател на търговска марка и заявител за регистрация на пет търговски марки, а тези от 26.09.2024 г. от посочения в договора за прехвърляне на правото върху марки от 08.08.2024 г. приобретател, съдържат идентификационни данни за марките и са платени дължимите държавни такси за производството. Приел е по съществото на спора, че исканията не могат да бъдат удовлетворени, доколкото в хода на производството маркопритежателят и прехвърлител по договора ПП ДПС не е изразил чрез своите представители еднопосочна и непротиворечива воля относно прехвърлянето на правата върху марките. Посочил е, че председателят на ПП ДПС Д. П. е мотивирал становището си с аргументи за недействителност на сключения договор за прехвърляне, което води до заключение, че е налице спор относно действителността на договора за прехвърляне на правата върху марките. Този спор не може да бъде разрешен в хода на административното производство, поради което председателят на ПВ е оставил без уважение идентичните искания на ПП ДПС, представляван от председателя Д. Ч., и на А. Д. Д.. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна, при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразно подадените две групи искания за вписване на прехвърлянето са разгледани в едно производството предвид идентичността на предмета на произнасяне и на страните. Жалбоподателят А. Д. е изразил становище по исканията на ПП ДПС. Подал е на самостоятелно основание искания за вписване на прехвърляне на правото върху същите марки предмет на договора от 08.08.2024 г. със същите аргументи и доказателства. Съдът е приел, че актът е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е за правилен извода на административния орган, че от данните по преписката и процесуалното поведение на засегнатите лица не може да бъде придобита необходимата степен на увереност в осъщественото в съответствие със закона прехвърляне на права върху търговските марки. Тъй като развилото се пред ПВ производство е охранително, предметът на проверка се ограничава само до това дали заявеното за вписване и подлежащо на вписване обстоятелство е безспорно установено. Съдът е приел за законосъобразен извода на председателя на ПВ, че при установени противоречиви волеизявления на прехвърлителя по договора чрез неговите представители и изразено становище за недействителност на двустранната сделка исканите вписвания не могат да бъдат извършени, тъй като не са изпълнени предпоставките по чл. 23, ал. 3 ЗМГО. Органът не е компетентен в това производство да се произнася по действителността на прехвърлянето. С тези мотиви Административният съд София-град е отхвърлил подадената от А. Д. жалба като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният извод за компетентност на издателя на оспорения акт е правилен. Производството пред Патентното ведомство е проведено по реда на глава втора, раздел трети от ЗМГО и компетентен да се произнесе е председателят на ПВ съгласно чл. 31, ал. 3 ЗМГО. Правилно съдът е приел, че актът е издаден във валидна писмена форма и съдържа мотиви както от фактическа, така и от правна страна. Неоснователно е касационното възражение, че председателят на ПВ не е изложил мотиви по подадените от А. Д. искания за вписване. Органът е провел едно производство и се е произнесъл по подадените и заведени искания както от ПП ДПС, така и от А. Д. с единни мотиви предвид идентичност на предмета на исканията за вписване на прехвърлянето, обстоятелствата и доказателствата, подлежащи на проверка. Обоснован е изводът на Административния съд София-град, че в хода на производството пред ПВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Развилото се производство по подадените искания за вписване в Държавния регистър по чл. 5 ЗМГО е безспорно охранително производство. По подадените от ПП ДПС искания за вписване приобретателят по договора за прехвърляне на регистрираната търговска марка и заявленията за регистрация на марки А. Д. е изразил писмени становища. Той е подал и на собствено основание искания за вписване в Държавния регистър на марките на същите обстоятелства. Становища са постъпили от другия председател на партията-прехвърлител Д. П.. Производството не е двустранно и спорно, защото органът не може да разреши никакъв спор между искателите страни по сключения договор на 08.08.2024 г., а единствено им е отказал вписване на извършеното с договора прехвърляне на марките. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила има тогава, когато нарушението е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на оспорения акт, т.е. когато, ако не беше допуснато, органът би могъл да стигне и до друг краен извод. Това изискване в случая не е изпълнено, защото, видно от подадените искания от единия председател на политическата партия, както и контраискания от другия председател както относно вписването на прехвърлянето на марките, така и относно самото прехвърляне, не е доказан фактическият състав за удовлетворяване на исканията. Касае се за волеизявление за вписване, а не за действителност на договора за прехвърляне на правата върху марки. Правилен и обоснован е изводът за материална законосъобразност на акта на председателя на ПВ. Еднопосочно в решенията си съдилищата приемат, че производството по вписване на установените в чл. 5 ЗМГО обстоятелства в Държавния регистър на марките е охранително производство, което започва по искане на заинтересованите лица. Председателят на ПВ извършва първоначална проверка на искането, проверка по същество и разпореждане за извършване на вписването или отказ от вписване, ако са налице предпоставките за това. Правните последици на вписването имат декларативно, не и конститутивно действие. Договорът за прехвърляне на права върху търговска марка е уреден в чл. 23 ЗМГО и е резултат от правото на нейния притежател да се разпорежда с нея. Правото може да бъде прехвърлено по всяко време след регистрацията на марката, както и докато трае процесът на регистрация. Договорът се сключва в писмена форма и се вписва в Държавния регистър на марките по молба на една от страните, към която се прилага документ за прехвърлянето чл. 23, ал. 3 ЗМГО. Договорът за прехвърляне не се прилага, когато искането за вписване на прехвърлянето е подадено и от двете страни с изрично посочване на имената и качеството на лицата, които го подписват ал. 4 на чл. 23 ЗМГО. Исканията пред ПВ в случая са направени въз основа на представен договор за прехвърляне на права върху марки, който е приет като доказателство за обстоятелството, чието вписване е било поискано. Председателят на ПВ законосъобразно не е извършил преценка по същество относно действителността на договора, защото такава преценка стои извън предмета и обхвата на административното производство. Изискването е за представяне на документ за прехвърлянето, установяващ по безспорен начин съгласието на притежателя на марката като прехвърлител и на приобретателя. В конкретния случай такъв документ е договорът от 08.08.2024 г., представен от всеки от искателите. Именно въз основа на този документ органът се е произнесъл, като е приел, че няма ясно изразена и категорична воля у прехвърлителя ПП ДПС предвид разнопосочните изявления на двамата председатели на политическата партия по отношение както на самото прехвърляне, така и по отношение на подаденото искане за вписване на прехвърлянето. Поради това и исканията за вписване, подадени от приобретателя по договора А. Д., също не са удовлетворени, доколкото той е представил същото доказателство, от което черпи права и по отношение на което е възникнал спор между страните. Хипотезата на чл. 23, ал. 4 ЗМГО, при която договор за прехвърлянето не се прилага, когато искането за вписване на прехвърлянето е подписано и от двете страни, в случая не намира приложение, защото исканията за вписване на прехвърлянето са подадени самостоятелно от прехвърлителя на 09.08.2024 г., от приобретателя на 26.09.2024 г. Законосъобразно органът ги е разгледал като отделни изявления в рамките на проведеното производство, защото не е налице хипотезата на ал. 4 от чл. 23 ЗМГО. По отношение и на двете подадени искания за вписване на прехвърлянето на регистрираната търговска марка и на подадените пет заявки за регистрация на марки е изразено противоположно становище от другия председател на ПП ДПС, което е мотивирало органа да приеме, че не е формирана недвусмислена воля за вписване в Държавния регистър на марките. Процесуалното поведение на страните сочи на разнопосочност в изявленията им, поради което не може да бъде установена по безспорен начин формирана единна воля за извършване на вписването за прехвърляне на марките/заявките. Органът законосъобразно е отказал вписване на прехвърлянето на марките/заявките, защото породеният с волеизявлението на председателя на ПП ДПС Д. П. спор относно валидността на извършеното прехвърлително действие по договора не е от компетентността на административния орган. Проверката на органа се ограничава само до това има ли изразена воля за вписване на прехвърлянето на марките/заявките. Правилен е изводът на съда, че такава еднопосочна категорична воля от страна на ПП ДПС няма. В производството пред ПВ е депозирано изрично писмено изявление от председателя на ПП ДПС Д. П. както за оттегляне на исканията за вписване на прехвърлянето на марките/заявките, подадено на 09.08.2024 г. от политическата партия, представлявана от другия председател Д. Ч., така и на заявките за регистрация на марки от 29.07.2024 г. Налице е и последващо оттегляне на оттеглянето, направено от другия председател на политическата партия. Тези обстоятелства категорично сочат за липса на единно изявление на искателя ПП ДПС, което да даде основание на председателя на ПВ да впише в регистъра прехвърлянето на марките/заявките. Първоинстанционният съд е обсъдил фактите и обстоятелствата от значение за предмета на спора. Доказателствата, обсъдени от председателя на ПВ, съответстват на установените от съда фактически обстоятелства. Съдът се е произнесъл и по относимите към спора доводи и възражения на жалбоподателя, които са повторно изложени в касационната жалба. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. Съдът въз основа на установените релевантни факти е направил обосновани фактически изводи и правилно е приложил и тълкувал материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка Върховният административен съд не установи допуснати от съда нарушения, които да обосноват друг правен извод. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от пълномощника на ответника председателя на Патентното ведомство искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Патентното ведомство разноски по делото за защита от юрисконсулт в размер на 150 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд