Решение № 11074 от 23.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14769/2012 г.

Решение № 11074 от 23.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14769/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП против решение № 1629/04.10.2012 г., постановено по адм. д. № 576/2011 г. на Административен съд Бургас, с което е отменен РА № 0201001483/22.12.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № РД-10-54/16.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Бургас, с който в тежест на "ВИ" ЕООД с данъчен адрес гр. Бургас, ул. "Гладстон" № 52, са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди м. 09.2007 г., м. 7 и м. 12.2008 г. общо в размер на 53 874 лв., ведно с начислени лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "Металик 05" ЕООД, "Сист електроникс" ООД, ЕТ Дидо-Даниел Мирчев" и "Стройинс инвест" ЕООД, както и е определено допълнително задължение за корпоративен данък за отчетната 2007 г. в размер на 636.00 лв., ведно с лихви и за отчетната 2008 г. в размер на 15 885.00 лв., като незаконосъобразен и Дирекция "ОУИ" Бургас е осъдена да заплати на дружеството 850 лв. разноски по делото. Поддържа се, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на твърденията са изложени подробни съображения. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването на ревизионния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "ВИ" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Демирева, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените доводи и доказателствата по делото, както и извърши служебна проверка на решението в обхвата по чл. 218, ал. 2 АПК приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения ревизионен акт първоинстанционният съд е изложил подробно установените в хода на ревизионното производство факти и основанията на органа по приходите за непризнаване право на данъчен кредит по отношение на всеки един от доставчиците, които в крайна сметка се свеждат до липсата на реална доставка на СМР по процесните фактури като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 9 ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно събраните както в хода на ревизионното производство, така и в хода на делото писмени доказателства, в т. ч. неоспореното заключение на СТЕ и стигнал до безспорния и обоснован извод за фактическото извършване на строителните работи. След тълкуване на относимите за случая разпоредби и предвид установените по делото факти, съдът, е изградил обосновани изводи за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта за допълнително начисления ДДС поради непризнаване на приспаднатия от дружеството данъчен кредит, както и за липсата на основание за увеличаване финансовия резултат на търговеца поради документална необоснованост на отразените в процесните фактури разходи. Решението е правилно, а наведените касационни оплаквания са неоснователни. При установените по делото факти и обстоятелства правилно съдът е формирал основния спорен между страните въпрос, а именно извършените СМР на съответните обекти от издателите на процесните фактури ли са осъществени. Съдът е изследват по отделно всяка една от доставките по фактурите, издадени от "Металик 05" ЕООД, "Сист електроникс " ООД, ЕТ "Дидо-Даниел Мирчев" и "Стройинс инвест" ЕООД и с оглед събраните по делото неоспорени доказателства - сключените договори от жалбоподателя с подизпълнителите, съставените приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи извършването на договорените конкретни видове работи по количество и единична цена и приемането им от възложителя, в резултат на което е направил извод за реално осъществяване на същите от издателите на процесните фактури. Установено е, че всеки един от подизпълнителите е извършвал различни по вид СМР, които са описани от съда и доколкото липсват констатации тези видове работи да са извършени от други доставчици, то направения от съда извод за реалност на процесните доставки е обоснован, като съдът в тази връзка е съобразил и практиката на СЕС в този смисъл. С оглед изложеното и данните по делото настоящият състав приема, че първоинстанционният съд в съответствие с материалния закон е приел, че в случая са налице законовите предпоставки за признаване правото на приспадане на начисления на ревизираното лице по процесните фактури данък по ЗДДС като данъчен кредит. Този извод на съда съответства и на общностите принципи на пропорционалност, равно третиране и правна справедливост. Правилен е изводът на съда, че приходният орган не е имал основание да увеличи финансовия резултат на дружеството с разходите, документирани с процесните фактури, които са редовно издадени първивчни счетоводни документи на основание извършените услуги по възложените и приети СМР и не е налице документална необоснованост на отразените в тях разходи за 2007 и 2008 г. При този изход на спора право на разноски има ответника, който обаче не е поискал присъждане на такива и не е ангажирал доказателства за направени разходи за настоящата инстанция, поради което не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение