Решение № 6732 от 21.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган(УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност"(ОПИК), подадена чрез пълномощник, против решение 400 от 12.10.2022 г. по адм.д. 306/2022 г. на Административен съд - Монтана, с което съдът е отменил негово решение РД-11-1299 от 10.09.2021 г. за отказ от верификация на разходи в общ размер на 18 661, 99 лв., от които 14 929, 59 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ на бенефициера Сдружение "Клъстер Иновативни решения за здраве". Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че издадения от него акт съдържа подробни, ясни и разбираеми фактически установявания, които е подвел под приложимата правна норма. Констатациите в акта са доказани от материалите по преписката, както и от заключението на изслушания по делото експерт. Иска отмяна на обжалваното решение и по същество отхвърляне на подадената от сдружението жалба. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Сдружение "Клъстер Иновативни решения за здраве", чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска решението на Административен съд - Монтана да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Развитие на Клъстер Иновативни решения за здраве". В изпълнение на договора бенефициерът е подал пред Управляващия орган за одобрение три междинни отчета на направените разходи, по които са извършени плащания. Оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-11-1299/10.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК е издадено по направено от сдружението искане за окончателно плащане съгласно представен финален отчет за разходи. С него административният орган е отказал верификация на разходи в общ размер 18661, 99 лв., от които 14929,59 лв. безвъзмездна финансова помощ. Актът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и е мотивиран с недопустимост на тези разходи като направени в нарушение на т. 14 от Условията за кандидатстване. Органът е приел, че сумата представлява разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонала на административното тяло на клъстера, които надвишават 50% от общо допустимите разходи по проекта. От данните по делото е видно, че с решение по адм.д. 436/2021 г. Административният съд - Монтана е отхвърлил оспорването на сдружението срещу издаденото решение РД-11-1299/10.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК. Съдебното решение е отменено с решение на Върховния административен съд по адм.д. 259/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания. Обжалваното в настоящото производство решение на АС - Монтана е постановено след връщане на делото от ВАС. При новото разглеждане съдът е установил от фактическа страна, че оспореният административен акт е издаден по постъпило искане за окончателно плащане от 15.07.2019 г. за периода 22.02.2019 г.- 15.05.2019 г. С него органът е посочил, че отчетените разходи за възнаграждения, включително здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя на квалифициран персонал, необходим за изпълнение на дейностите по проекта, са в общ размер от 219 428, 24 лв. Общо допустимите разходи след изпълнение на проекта е определил в размер на 401 532, 50лв., а общият размер на допустимите разходи по междинните и финалния отчет, с изключение на разходите за възнаграждения, е 200 766, 25 лв. Допустимите разходи за възнаграждения е определил в размер на 200 766,25 лв. или като общо допустим размер на всички разходи по проекта е посочил 401 532, 50 лв. Отчел е, че сумата от 200 766, 25 лв. представлява общ размер на допустимите разходи с изключение на разходите за възнаграждения и тя е формирана от сбора на одобрените разходи за провеждане и участие в мероприятия, разходи за услуги, непреки разходи (бюджетно перо 17.3 офис консумативи). Отделно е посочил недопустимите разходи по финалния отчет - 20783.63 лв., от които 16626, 91 лв. безвъзмездна финансова помощ и 4 156, 72 лв. собствено финансиране. Съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, вр. с чл. 64, ал. 4 ЗУСЕФСУ , тъй като в акта липсват фактически основания за издаването му. Посочил е, че в т.14. 2 от Условията за кандидатстване е въведено изискването допустимите разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на административното тяло на клъстера да са до 50 % от допустимите разходи по проекта. Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза общата сума допустими разходи по проекта е правилно определена. Обосновал е извод, че дори да няма грешка в пресмятането, нито вещото лице, нито административният орган са изяснили как е определена тази обща сума: какви разходи по пера са включени в допустимите разходи, за да бъде установено надвишаване на разходите за персонал с над 50% от общо допустимите разходи по проекта. Съдът е заключил, че данните от административната преписка не могат да обосноват фактическите констатации на органа, тъй като не е направен никакъв конкретен анализ на допустимите разходи по пера и на основание на какви документи са извършени пресмятанията. Съдът е заключил, че неяснотата при излагане на мотиви означава липса на такива, което е нарушение на чл.146, т.4 АПК. Според съда органът е посочил само правните основания, които не е обвързал с конкретни фактически установявания. С тези мотиви е приел актът за незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ , съгласно които междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ . Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението се извършва след преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Правилно съдът е посочил, че за да бъде административният акт законосъобразен, той следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, но дотолкова, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. В случая издателят на акта е изложил относими факти и обстоятелства, които е подвел под съответното правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с т. 14. 2 от Условията за кандидатстване. От фактическа страна ръководителят на УО е посочил надвишаване на размера на разходите за възнаграждения съгласно изискванията на Условията за кандидатстване. Искането е за окончателно плащане, поради което бенефициерът има знание за извършените от него плащания за персонала по проекта, запознат е и с Условията за кандидатстване.